Решение № 10480 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5384/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на В. В. С., [ЕГН] от гр. София чрез адв. Нейчева против Решение №6213/16.02.2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №11846/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) №Р-22220224006099-091-001/02.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София.

С доводи за наличието на касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК- нарушение на материалния закон – жалбоподателят претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и присъждане на разноските за държавните такси. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Нейчева.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София - оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Бакърджиева. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискванията на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения пред АССГ РА №Р-22220224006099-091-001/02.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден от директора на Дирекция ОДОП – София с Решение №1036/20.08.2025 г., е ангажирана отговорността на В. В. С. на основание чл. 19 ДОПК за дължими и невнесени задължения на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД в общ размер 35 970.09 лв. (главници и лихви).

Първостепенният съд правилно приема, че оспорването е допустимо, а оспореният РА е валиден акт, издаден от компетентни органи. Обосновава изводи за неговата материална законосъобразност, според които приходните органи са доказали материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но частично неправилно поради следните съображения:

Фактическия състав на чл. 19, ал. 2, т. 1, предл. първо ДОПК, в приложимите редакции след 21.11.2017 г., включва кумулативно следните елементи, които според приходните органи и съда са доказани:

1. субект на отговорността - управител на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или т. 2 ДОПК (носители на задълженията за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и задължените да удържат и внасят такива);

2. наличие на неизплатени данъци и/или задължителни осигурителни вноски от задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2;

3. извършване на определено действие: плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент;

4. действието е извършено недобросъвестно;

5. пряка причинно-следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения;

6. отговорност се реализира само субсидиарно — когато се окаже невъзможно дължимите суми за данъци и осигурителни вноски да се съберат от юридическото лице;

7. граници на отговорността – отговорността за непогасените задължения по ал. 2 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

В. В. С. е управител и едноличен собственик на капитала на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД от 02.12.2013 г., вкл. в периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2023 г., обстоятелство, което е безспорно за страните, установено от вписаните данни в Търговския регистър.

С РА е ангажирана на основание чл. 19 ДОПК отговорността на С. за следните дължими, но невнесени от „МАЙНД ХАУС“ ЕООД задължения:

1. ДДС за д. п. м. декември 2018 г. – 61.12 лв. и лихва – 45.64 лв. и за д. п. м. януари 2019 г. – 124.26 лв. и лихва – 88.50 лв. по СД по ЗДДС от 14.01.2019 г. и от 14.02.2019 г.

2. корпоративен данък за 2018 г. – 11 045.06 лв. и лихва – 8 238.50 лв. по ГДД по чл. 92, ал. 1 ЗКПО вх. №2210И0600970/20.03.2019 г. със срок за внасяне - 31.03.2019 г.

3. данък върху дивидентите за периода м. 07 - м. 09.2022 г. –11 000 лв. и лихва – 3 694.12 лв. по декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №2210И1142134/14.10.2022 г. със срок за внасяне - 31.10.2022 г.

4. данък върху дивидентите за периода м. 07 - м. 09.2023 г. – 1 375 лв. и лихва – 297.89 лв. по декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №2210И1344005/31.10.2023 г. със срок за внасяне - 31.10.2023 г.

Приходните органи и съдът установяват следните действия, извършени от управителя:

1. разпределен дивидент в полза на управителя в периода м. юли, м. август, м. септември 2022 г. в размер на 220 000 лв., изплатени от наличните пари в касата;

2. разпределен дивидент в полза на управителя в периода м. юли, м. август, м. септември 2023 г. в размер на 27 500 лв., изплатени от наличните пари в касата;

3. изтеглени суми от сметката на дружеството в лева в ПИБ през 2018 г. на каса в приблизителен размер 170 000 лв., а през 2019 г. – 21 000 лв.

4. разпределен дивидент през 2018 г. в полза на управителя в размер на 42 110.84 лв., обстоятелство, коментирано от решаващия орган.

Според приходните органи и според съда действията са извършени от управителя недобросъвестно. Съдът се позовава и на презумпцията по чл. 19, ал. 10 ДОПК. Налице е според тях и пряката причинно – следствена връзка между извършените действия и невъзможността да бъдат погасени задължения, тъй като след изтеглянето на парите от касата на дружеството и от неговата сметка към момента на настъпване на изискуемостта на публичните му задължения то не е разполагало със средства за погасяването им.

Съдът е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на задължението на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД за корпоративен данък за 2018 г.

Неоснователен е доводът на касатора за неправилност на извода на АССГ, че потвърждаването на РА от решаващия орган на основание, което не е посочено в него, не представлява съществено процесуално нарушение.

Решаващият орган приема, че не е налице основанието по чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране отговорността на управителя, като излага мотиви за това, че дължимите данъци в случая са декларирани и обявени в действителния им размер, т. е. те не са укрити. С решението си потвърждава РА на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. Това правно основание е обсъдено и от съда.

Както посочва директорът на Дирекция ОДОП в мотивите на своето решение на стр. 3, наличието на обстоятелства по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК е коментирано на стр. 8 от Ревизионния доклад (РД), вкл. с посочване на правното основание, т. е. то не е посочено за първи път от него, противно на доводите на жалбоподателя.

Правилно приемат административният съд и решаващият орган, че задължението на дружеството за корпоративен данък за 2018 г. не е погасено по давност. Това е така, защото давността по чл. 171, ал. 1 ДОПК, която е започнала да тече от 01.01.2020 г. и изтича на 01.01.2025 г. (чл. 22, ал. 3 ДОПК), спира на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 ДОПК с налагането на обезпечителните мерки с Постановление от 09.06.2023 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП – София – запор на всички сметки на дружеството в ПИБ. С ТР №7/15.04.2021 г. по тълк. д. №8/2019 г. ОСС от I и II колегии на ВАС приема, че образуването на изпълнителното дело по чл. 220, ал. 1 ДОПК и изпращането на съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221, ал. 1 ДОПК не прекъсват давността, т. е. то не дава тълкуване на т. 5 от ал. 1 на чл. 172 ДОПК, според която давността спира с налагането на обезпечителни мерки, и е неприложимо в случая.

Жалбоподателят не оспорва, че изтеглените от него суми през 2018 г. и през 2019 г. от сметката на дружеството в ПИБ не са използвани за търговската дейност на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД. Поради тази причина той не ангажира доказателства за посоченото обстоятелство, вкл. за това, че паричните средства са внасяни от него в касата на дружеството. Правилно АССГ приема, че чрез това действие на управителя е осъществено скрито разпределение на печалбата на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД по определението в § 1, т. 5, б. а) ДР ЗКПО (сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а. и б.).

Безспорен за страните е фактът, че през третото тримесечие на 2022 г. по решение на едноличния собственик на капитала на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД е разпределена натрупана и неразпределена печалба от минали години и са изплатени дивиденти в размер на 220 000 лв. Не е спорно също така, че разпределянето на печалбата и изплащането на дивидентите е правомерно. Според публикувания в Търговския регистър баланс за 2021 г. дружеството има неразпределена печалба от минали години в размер на 299 000 лв.

В Търговския закон (ТЗ) понятието „дивидент” се свързва с доходи от акции на акционери в АД (чл. 181, ал. 1). По отношение на дружествата с ограничена отговорност (ООД/ЕООД) в чл. 133 е регламентирано, че съдружниците имат право на част от печалбата, съразмерно на дяловете, ако друго не е уговорено. Според чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ Общото събрание, респ. едноличният собственик на капитала (чл. 136, ал. 1 ТЗ) приема годишния отчет и баланса, разпределя печалбата и взема решение за нейното изплащане. Изводът е, че в случая е изплатен на управителя и едноличен собственик на капитала дивидент по определението в § 1, т. 4, б. б) ДР ЗКПО – доход от дялово участие, който не представлява скрито разпределение на печалбата по определението в § 1, т. 5, б. а) ДР ЗКПО.

Според Протокол №П-22221022174928-073-001/17.11.2022 г. (л. 597 от том 2) за резултатите от извършена проверка, присъединен с Протокол №Р-22220224006099-ППД-001/22.04.2025 г. (л. 622 от том 2), от „МАЙНД ХАУС“ ЕООД са представени протоколи, обективиращи решението на едноличния собственик на капитала за разпределяне на дивидент и РКО за изплащането му от касата на дружеството. Протоколите и РКО не са представени по делото, но Протокол №П-22221022174928-073-001/17.11.2022 г. удостоверява посоченото обстоятелство съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. То не се оспорва от ревизираното лице. Доходът от дивиденти е деклариран с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №2210И1142134/14.10.2022 г., но дължимият данък в размер на 11 000 лв. не е платен.

Във връзка с изплащането на дивиденти през 2023 г. по делото не са представени доказателства – решение на едноличния собственик на капитала за разпределяне на печалба и РКО за изплащане на дивидентите от касата на дружеството. Налице са единствено данни за това, че данъкът върху дивидентите за периода м. 07 - м. 09.2023 г. в размер на 1 375 лв. е деклариран с декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №2210И1344005/31.10.2023 г. Посоченото обстоятелство обаче също не се оспорва от жалбоподателя.

Законосъобразното разпределяне на дивидент също е съставомерно действие по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК, противно на доводите на жалбоподателя, но за да бъде ангажира отговорността на управителя, приходните органи следва да докажат наличието и на всички останали елементи от фактическия състав.

Относно пряката причинно-следствена връзка между изброените действия, в резултат на които безспорно имуществото на задълженото лице е намаляло, и невъзможността да бъдат погасени процесните задължения на дружеството:

Задълженията за ДДС за д. п. м. декември 2018 г. и за д. п. м. януари 2019 г., както и за корпоративен данък за 2018 г., е следвало да бъдат погасени доброволно в периода 14.01.2019 г. – 31.03.2019 г. Следователно, няма как непогасяването им да е резултат от изтеглените от управителя парични средства от сметката на дружеството в ПИБ през 2018 г. или в резултат от разпределения дивидент през 2018 г. Между разпределения дивидент през 2022 г. и непогасяването на задължението за данък върху същия този дивидент, както и между изплатения дивидент през 2023 г. и непогасяването на данъка за него също няма как да съществува пряка причинно-следствена връзка. Такава връзка съществува между разпределянето на дивидента и дължимостта на данъка върху него, но не и между разпределянето на дивидента и невъзможността да бъде погасено задължението за този данък, което възниква след като дивидентът е разпределен.

Не е доказана пряка причинна връзка и между тегленето на суми от сметката на „МАЙНД ХАУС“ ЕООД през 2019 г. и непогасяването именно на процесните задължения за ДДС и корпоративен данък. На първо място не е ясно защо, след като по изпълнителното дело е наложен запор с постановление на публичния изпълнител от 13.02.2019 г. върху сметките на дружеството в ДСК и ПИБ за сумата от 73 621.30 лв., управителят е изтеглил на каса от сметката в ПИБ през 2019 г. 21 000 лв., като в хода на ревизията приходните органи установяват, че по тази сметка са постъпвали суми от продажби и са извършвани плащания по фактури (стр. 8 от РД). Нещо повече, според данните във въпросника, изготвен от главния публичен изпълнител, в раздел 5 от същия, озаглавен „Наложени обезпечителни мерки върху банковите сметки на задълженото лице“, на 01.03.2019 г. е наложен запор само върху сметката на дружеството в ДСК, а сметката в ПИБ е запорирана на 08.08.2023 г. и е получен отговор от банката, че по нея няма авоари. По делото липсват данни за това кога са теглени сумите и в какъв размер, както и за наличните суми по сметката, за да е възможно да се обоснове извод за това, че задълженията за ДДС и корпоративен данък не са погасени в резултат на неправомерните действия на управителя.

Основателен е и доводът на жалбоподателя, че за всички години от 2019 г. до 2021 г. в балансите към ГФО, публикувани в ТР до 30.06. на следващата година, дружеството включва данни, според които има налични парични средства в касата си в размер съответно на 226 хил., 224 хил. и 224 хил. към 31.12. на съответната година. В баланса към ГФО за 2018 г., публикуван на 20.03.2019 г., е посочена налична сума в брой в касата към 31.12.2018 г. в размер на 220 хил. лв. Към 30.06.2022 г., преди да бъде разпределен дивидент в размер на 220 000 лв., наличните пари в касата на дружеството по счетоводни данни са в размер на 220 951.69 лв. и намаляват на 951.69 лв. след разпределянето на този дивидент към 30.09.2022 г.

Данните по делото сочат, че едва при извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства през м. октомври 2022 г. от органи по приходите при ТД на НАП – София на дружеството е връчено искане да представи декларация за мястото на съхранение на касовите наличности и да осигури достъп до тях с цел преброяване. Искането е връчено на 05.10.2022 г. В отговор са представени счетоводните документи, които установяват касова наличност към 30.09.2022 г. в размер на 951.69 лв. В протокола за извършената проверка от 17.11.2022 г. липсват данни да е проверяван офиса на дружеството в гр. София на ул. „Кърниградска“.

След като от страна на органите по приходите и от страна на публичния изпълнител не са предприети каквито и да било действия за установяване на наличните пари в касата на дружеството в целия период от 2019 г. до м. октомври 2022 г. и при положение, че според приходните органи те са били налични към 30.06.2022 г., но след това са изплатени на управителя като дивидент, то не може да се приеме, че задълженията за ДДС и корпоративен данък не са погасени, тъй като са изплатени парични средства на управителя като дивидент през третото тримесечие на 2022 г.

Наличието на пряка причинно-следствена връзка може да се приеме за доказано само между непогасеното задължение за данък върху дивидентите по декларацията от 2022 г. в размер на 11 000 лв. и разпределения дивидент през 2023 г., тъй като данните по делото сочат, че след разпределянето на дивидента през 2022 г. постъпленията в касата на дружеството отново са разпределени като дивидент през 2023 г. и към 31.12.2023 г. те са в размер на 1 365.39 лв.

Относно недобросъвестността на това действие на управителя е приложима презумпцията по чл. 19, ал. 10 ДОПК, както приема първостепенният съд. Действието е извършено след подаването на декларацията по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 ЗКПО №2210И1142134/14.10.2022 г. и до една година от декларирането. Същата не е оборена, напротив преустановяването на дейността на дружеството през 2022 г. и неподаване на ГДД по ЗКПО, съответно декларирането на данъчна загуба през 2023 г. в размер на 13 441 лв., потвърждават тезата на приходните органи, че действието е извършено недобросъвестно. Това е така защото постъпилите през 2023 г. парични средства в касата на дружеството са изплатени на управителя, въпреки знанието у управителя за наличието на непогасени задължения на дружеството и знанието му за това, че с оглед липсата на постъпления от продажби поради преустановяване на дейността, тези задължения няма да бъдат погасени.

По тези съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлена жалбата против РА относно установената с него отговорност на В. В. С. по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК за разликата над 14 694.12 лв. до 35 970.09 лв. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация е дължимо юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съответно на отхвърлената част от жалбата, определено в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. На касатора се дължи съответната част от разноските за държавна такса за касационното производство. В първоинстанционното производство той не е поискал присъждането на разноски.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение