Решение № 1850 от 20.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на П. Василев срещу решение 3702/03.06.2022 г., постановено по адм. дело 5299/2021 г. на Административен съд - София - град, в частта, с която е отхвърлен искът му против ответната страна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски, за което се представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на АССГ в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - София град е уважил частично предявения от П. Василев против Столична дирекция на вътрешните работи иск по чл. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнагреждание по НАХД 14158/2019г. по описа на СРС в размер на 671.40 лв. , съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, произтичащи от обжалване на Наказателно постановление 19-4332-013296/11.07.2019 г. на СДВР, отменено по съдебен ред, като е отхвърлил иска за разликата над 671.40 лв. до размера на предявения иск от 1 400 лв. Искът в частта за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди е отхвърлен изцяло. Присъдени на страните са разноски съразмерно с отхвърмената и уважената част от иска. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът за обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан до присъдения размер. Съдът е установил от фактическа страна, че в съдебното производство пред СРС е бил представен договор за правна защита и съдействие 239/30.06.2019 г., сключен между ищеца и адвокат, с който е уговорено адвокатът да изготви и депозира възражение срещу АУАН сер.АА, 296362/29.06.2019 г., евентуално жалба срещу НП и процесуално представителство пред районен съд. В договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., заплатено в брой изготвена е и жалба срещу НП. В хода на проведеното едно съдебно заседание пред СРС ищецът е бил представляван от друг процесуален представител, представен е бил договор за правна защита и съдействие от 14.11.2019 г., с предмет процесуално представителство по НАХД 14158/2019 г. на СРС, с уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв., който е изготвил и писмени бележки по делото. С решение от 18.02.2020г. по НАХД 14158 по описа за 2019г. на СРС обжалваното НП е потвърдено и за трите наложени с него наказания С решение 3371 от 29.06.2020г. по адм.д. 2649 по описа за 2020г. на АССГ решението досежно наказанията за нарушенията по чл. 100, ал.1 т.1 и чл. 100, ал.1 т.2 ЗДвП е оставено в сила, а е отменено за наказанието по чл. 174, ал.3 ЗДвП и е отменено самото наказателно постановление в тази част. От резултата на проведеното съдебно производство по чл. 63 ЗАНН е налице частична отмяна на НП, като за две от наказанията постановлението е потвърдено и е влязло в сила. а за едно от тях същото е отменено . До изменението на ЗАНН - ДВ бр. 94/2019г., институтът на съдебните разноски в производството по чл. 63 не е уреден от закона. При липсата на такава законова уредба, направените в производството по чл. 63 ЗАНН съдебни разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение могат да се търсят като обезщетение по чл.1 ЗОДОВ реда на чл. 203 и сл. АПК - ТР 1/2017г. на ВАС. Съгласно същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В тази хипотеза и предявен иск по чл.1 ЗОДОВ съдът присъжда не направените по обжалването на НП разноски като институт на процесуалното право, а обезщетение за вреди, което по естеството си представлява материално правен интситут. По тази причина при определяне на размера на обезщетението не се прилагат критериите по Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а се преценява наличието и отсъствието на законовите предпоставки на ЗОДОВ, вкл. и института на съпричиняване на вредите, начинът на приложение на който е посочен в ТР 1/2017 на ОСГК на ВКС. В конкретния случай за определяне на размера на обезщетение от значение е обстоятелството , че две от наложените наказания не са отменени , а са потвърдени с влязло в сила съдебно решение от 18.02.2020г. по НАХД 14158/2019г. на СРС. Отменено е само едно от трите наложени наказания. Въпреки че за допустимостта на иска по чл.1 ЗОДОВ е от значение отмяната на административния акт - чл. 204, ал.1 ЗОДОВ, като някои съдебни състави изискват тази отмяната да засяга целия акт, настоящият състав на ВАС намира, че частичната отмяна на НП е годна да породи правото на ищеца на иск по чл. 1 ЗОДОВ, доколкото провеждането на производството по обжалване на НП по чл. 63 ЗАНН е довело до редуциране на броя на наложените наказания и част от тях са отменени. Частичната отмяна на НП сочи на допустимост на иска, но има отражение върху размера на дължимото обезщетение. В тази насока следва да се приеме, че решението на АССГ е правилно като краен резултат. Обезщетението, определено от съда е в размер малко под половината от претендираните от ищеца разноски. Този размер съответства на обстоятелството, че две от трите наказания са отменени. Размерът на глобата , наложена на ищеца, отменена в хода на касационното обжалване не представлява единствен и самостоятелен критерий за определяне размера на вредите и не е основание за прилагане на критерия материален интерес , посочен в нормите на НАРЕДБА 1/2004г. Държавата сама определя границите на глобите като вид административно наказание за извършени обществено опасни деяния и те се съобразяват с прилагането на принципите на административно-наказателната политика за постигане на посочените в закона цели. Това не са имуществени притезания на държавата спрямо лицето в гражданскоправен смисъл , поради което обезщетението за вреди не следва да се съобразява единствено с тях. В ТР1/2017г. на ОСКГ ясно е посочено, че при иск по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес. Решението в частта, в която е отхвърлен иска за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Досежно тази искова претенция съдът е приел, че от страна на ищеца не са били ангажирани съответните доказателства, чрез които да се установят по безспорен начин изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, отразили се върху неговото здравословно и/или психично състояние, в резултат на издадения и отменен като частично незаконосъобразно наказателно постановление. Следователно при липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда, исковата претенция за причинени неимуществени вреди като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. Съдът е извършил анализ на представените писмени и гласни доказателства, като въз основа на същите е достигнал до извод, че исковата претенция в тази част е неоснователна. Мотивирал се е с това, че писмените и гласни доказателства са недостатъчни, да обосноват извод за понесени неимуществени вреди, които да бъдат обезщетени по този ред, с това, че при наличие на исхемична болест на сърцето и установена нетрудоспособност от 50% ищецът е следвало да поиска назначаване на медицинска експертиза за доказване на твърдените обстоятелства. Посочил е и че същият не сочи писмени доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди върху психиката му потърсена лекарска или друга помощ във връзка с преживения през периода, стрес; нито пък особено силни негативни емоции. Развити са съображения, че безспорно такъв тип депресивни или емоционални състояния се доказват със съответната медицинска документация ,като се е позовал на Решение 15996 от 25.11.2019 г., постановено по адм.дело 4125/2019 г. по описа на ВАС. Приел, че не се доказва по делото преживените притеснения и негативни емоции да са с висока степен на интензитет, нито че са продължили през целия исков период, както и че в че в доктрината се поддържат разнообразни виждания относно същността и обхвата на неимуществените вреди, разбирането, че те се отнасят до емоционалния живот на пострадалия и включват физическите и моралните страдания, предизвикани от действията на други лица. Посочено е и, че не всяко увреждане обаче е релевантно (и съответно подлежащо на обезщетяване), а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност. Настъпило като последица от отменения акт увреждане на ищеца не бе установено по делото. Изводите на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция за обезщетяване на неимуществените вреди, понесени от ищеца са необосновани. Съдът е игнорирал изцяло допуснатите от него по искане на страната писмени и гласни доказателства и на практика е приел, че същите не установяват твърдените в исковата молба обстоятелства. Тези изводи са направени без да се посочи дали представените писмени доказателства са били оспорени от насрещната страна и оборени като неистински документи, а също така не се обосновава наличието на насрещно доказване от ответната страна, в случай на оспорване на исковата претенция. Що се отнася до необходимостта от медицинска експертиза, съдът на осн. чл.195, ал.1 ГПК, вр. чл. 204, ал.5 АПК е следвало служебно да назначи такава, след като е преценил, че тя е необходима за изясняване на спорни въпроси по делото, за които са необходими специални знания. По изложените съображения следва да се приеме, че изводите за недоказаност на претенцията в тази й част са необосновани и решението е неправилно. С оглед на горното, решението в частта с която е отхвърлен искът за присъждане на неимуществени вреди следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното , Върховният административен съд.