Решение № 11594 от 24.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4865/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел Оперативни дейности Бургас в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 48 от 30.03.2023 г. постановено по адм. дело 43/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол. С атакуваното решение по жалба на Ерол-67-Лолови и сие СД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) ФК-236-0093425 от 30.12.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности Бургас в дирекция Оперативни дейности към главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а, чл. 186, ал. 3 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановено налагане на Ерол-67-Лолови и сие СД, на принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - баничарница, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от Ерол-67-Лолови и сие СД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение ГДФК-15 от 20.01.2023 г. на директор на Дирекция Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че мотивите на издадената ЗПАМ по отношение на срока са бланкетни. Процесната ЗПАМ е напълно мотивирана. В същата са изложени конкретни съображения по отношение на обекта стопанисван от дружеството. От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че за извършената продажба на стойност 2.30 лв. не е издаден ФКБ от монтираното и въведено в експлоатация в обекта ФУ. Установена е касова разлика в размер на 33 лв. Счита, че не е налице и твърдяното несъответствие на акта с целта на закона. Общият оборот на обекта към 9:50 ч. е в размер 0.00 лв., т. е. не е фискализирана нито една продажба, а средномесечния регистриран такъв е в размер 1 026.96 лв. (по аргумент от отчетения оборот за периода от 01.12.2021 г. - 30.11.2022 г., който е в размер на 12 323.49 лв.), поради което счита, че с наложената мярка не се засяга интереса на търговеца в по - голям обем, който да е противопоставим на обществения интерес. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за платена държавна такса в размер на 70 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Ерол-67-Лолови и сие СД, чрез адв. Бумбаров в приложен по делото отговор по касационната жалба я оспорва. Сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Иска да бъде оставено в сила. Не претендира разноски по делото. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, твърденията на страните и извършвайки преценка относно допустимостта на жалбата и правилността на решението, въз основа на наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е била процесната ЗПАМ, с която е запечатан търговски обект - баничарница, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от Ерол-67-Лолови и сие СД и забранен за достъп до него за срок от 14 дни. По делото е установено, че при извършена проверка в търговския обект - баничарница, находящ се в гр. Ямбол, [улица], стопанисван от Ерол-67-Лолови и сие СД на 29.12.2022 г. в 09:51 ч. е извършена контролна покупка на 1 бр. рогче и 1 брой айран на обща стойност 2.30 лв., заплатена в брой преди легитимация, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на продажбата. След легитимация на органите по приходите и в хода на проверката е разпечатан дневен финансов X отчет, от който е видно, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон, а обектът е целогодишен, с работно време от понеделник до събота от 06:00 ч. до 17:00 ч. и заети по трудово правоотношение на 4 часа са 2 лица. По време на проверката е констатирано наличие на касова разлика в размер на 33 лв. При същата фактическа обстановка са съставени АУАН [рег. номер] от 29.12.2022 г. срещу Ерол-67-Лолови и сие СД за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС; АУАН [рег. номер] от 29.12.2022 г. срещу З. Юмерова - продавач в обекта за нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и АУАН [рег. номер] от 29.12.2022 г. срещу Ерол- 67-Лолови и сие СД за нарушение на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 ЗДДС. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Според административният съд по делото не е било спорно извършването на процесното нарушение, а предмет на спора е било дали прилагането на принудителната административна мярка е в съответствие с целите визирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа за съразмерност посочен в чл. 6 АПК. За да отмени процеснта заповед, първоинстанционният съд е приел, че изложените мотиви за определяне на срока на мярката са бланкетни. Независимо, че е посочено, че са съобразени тежестта на извършеното нарушение, вида и характера на търговската дейност, аргументите във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай. Според съда бланкетните мотиви следва да бъдат приравнени на липсващи мотиви, което, от своя страна, обосновава неспазване на установената от закона форма. Съдът е направил извод, че индивидуалният административен акт е издаден, без да е направена преценка на баланса между личните и обществени интереси. Посочил е, че допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията за форма на административния акт засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно постановено. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ - запечатване на обект за срок до 30 дни с мотивирана заповед на органа по приходите, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това, дали е поискан друг данъчен документ. В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на дружеството за неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан. Обосновано и в съгласие със закона първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено. Извършена е покупка, като плащането е прието от продавача в търговския обект, а фискален бон не е издаден. За констатирането на нарушението от органите по приходите е съставен протокол за извършена проверка, по установения ред и в предвидената форма, в кръга на правомощията им, поради което същият се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК. Безспорно неспазването на реда и начина за отчитане на продажбите в търговските обекти чрез издаването на фискален бон, както и установеното наличие на положителна разлика в размер на 33 лв. са основание за прилагане на предприемане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, както правилно е прието от първоинстанционния съд. При констатирано неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., административният орган е задължен да наложи ПАМ при условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да я стори това или не. Обоснована на съдържанието на ЗНПАМ е преценката на първоинстанционния съд, че решението на административния орган за предприемането й за срок от 14 дни не е мотивирано. При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като законодателят му предоставя възможност да избере между няколко възможни решения, всяко от които е в различна степен целесъобразно. За да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на ПАМ следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени във връзка с извършеното нарушение. Избраният от издателя на акта срок на мярката следва да е съобразен с тежестта на констатираното нарушение и с целите по чл. 22 ЗАНН. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ, съобразени от първоинстанционния съд при проверката по чл. 169 АПК, касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата. Правилно АС Ямбол е приел, че така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика, обосноваваща запечатване на обекта за срок от 14 дни. Изложените в обжалваното съдебно решение съображения, че оспорената ЗНПАМ не съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, се споделят от настоящия съдебен състав. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 14 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Изложените от първоинстанционния съд съображения и в тази връзка се споделят от настоящия състав. Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно. Неоснователно се сочи в касационната жалба, че е налице конкретика в обосноваването на срока при издаване на заповедта за налагане на ПАМ. Изложените аргументи свързани с оборота и площта на търговския обект, евентуалните задължения на дружеството се навеждат едва в касационното производство и не са част от мотивите на акта. Възприетите от административния орган обстоятелства, които са обосновали срока, са обсъдени от съда и е посочено защо не се възприемат за достатъчни, за да обосноват запечатване на обекта за 14 дни. Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, макар същото да не е било постановено към датата на оспорения в настоящото касационно производство съдебен акт (т. 47, т. 51 и т. 56). Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. От страна на ответника по касация разноски не се претендират и поради липса на представени доказателства за реално осъществени такива, същите не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение