Решение № 597 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2015 г.
ВАСII отделение19.01.2016 г.докладчик Джузепе Роджери
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 896/7.05.2015 г., постановено по адм. д. № 826/2014 г. от Административен съд Пловдив, 3-ти състав, с което е обявено за нищожно Решение № 14/7.01.2013 г. на Началника на Митница Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 597 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7071/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на вр. чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив срещу Решение № 896/7.05.2015 г. по адм. д. № 826/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив, 3-ти състав, с което е обявено за нищожно Решение № 14/7.01.2013 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на основание чл. 107ж, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове е определен дължим акциз в размер на 4 342, 69 лв. на Динчо Станев Динев. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон. Като единственото конкретно съображение, изложено в касационната жалба, е че редът за установяване на задължения за акциз по ДОПК е неприложим спрямо Динчо Динев, тъй като той като физическо лице не е данъчнозадължено лице. Ответната страна Динчо Динев чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: Правилен е изводът на съда, че за да се приложи разпоредбата на чл. 107ж, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, която е специална по своя характер и обхваща изчерпателно и лимитативно изброени хипотези, следва да са изпълнени условията в нея. Систематично нормата е част от Глава Девета "Административнонаказателни разпоредби", Раздел I "Общи положения" на ЗАДС. Именно чрез систематичното й тълкуване се налага извода, че този облекчен ред за установяване на задълженията за акциз, следва да намери приложение единствено и само в случаите, в които по надлежния за това ред е установен фактът на извършено административно нарушение, неговия автор и предметът на това нарушение, в резултат на което е ангажирана и административно наказателната отговорност на нарушителя - т.е. след надлежно проведено производство по реда на ЗАНН, каквото в случая не е на лице, т.к. с влязлото в сила Решение № 21/12.03.2012 г., постановено по ахнд № 351/2011 г. по описа на Районен съд - Раднево, наказателно постановление № 560/19.12.2011 г. на Началник Митница - Пловдив, съставен на лицето, е отменено. Без проведено и приключило успешно производство по ЗАНН за установяване на нарушение, чл. 107ж от ЗАДС е неприложим, поради което оспореният акт на Началника на Митница - Пловдив е нищожен. Липсата на материална компетентност винаги води до нищожност, като относно нищожността на административните актове приложение намира Тълкувателно решение № 2/14.05.91 г. на ОСГК на ВС. Изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е законосъобразен. Можело е да се използва редът по ДОПК, приложим на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАДС - за извършване на проверка за установяване и събиране на задължения за акциз. Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗАДС, контролът включва проверки и ревизии на данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности с акцизни стоки. Митническите органи имат правомощията на органи по приходите. Абсурдно е да се твърди, че физическите лица не са данъчно задължени лица и ДОПК не се прилага за установяване на публични задължения на физически лица. Да се приеме за правилно подобно твърдение би означавало, че установяването на задължения за акциз въпреки препратката към ДОПК и когато не са изпълнени особените хипотези по ЗАДС, е невъзможно изобщо да се осъществява, което определено не е била волята на законодателя. Твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице. Въпреки, че по делото е представен документ за извършени разноски пред настоящата инстанция, такива не са поискани, поради което не се присъждат в полза на касатора. Водим от горното, Върховен административен съд, Второ отделение,