Решение № 9020 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2014 г.

Решение № 9020 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2014 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация "Братство" чрез нейния пълномощник, срещу решение № 15/24.02.2014 г. по адм. д. № 326/2013 г. на Административен съд Хасково. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба -кметът на община Д. и А. Ж. И. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-06-1707/30.08.2013 г. на кмета на община Д., с която е отказано попълването в кадастралния план на граница между поземлени имоти № 364 и 362. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност на обжалваната заповед като издадена от компетентен орган и за нейната материална и процесуална законосъобразност. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за спор за материално право поради постъпило възражение от заинтересована страна. Спрямо така установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон, без да допуска нарушение на процесуални норми. Заключението на първостепенния съд за неотносимост на влязла в сила предходна заповед на кмета от 2006 г. за одобрено изменение на ПУП-ПР на двата имота се споделя и от настоящата инстанция. В този контекст неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възраженията за непосочено в заповедта правно основание. Правилно съдът е заключил, че оспореният акт обективира в себе си както правни, така и фактически основания, като от фактическа страна е посочено спор за материално право, обосновано с правната норма на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. За настоящия казус релевантен е само фактът дали е налице подписан от всички заинтересовани лица акт за непълноти или грешки. Изменението в кадастралния план може да бъде постигнато само и единствено с подписването на акт за непълноти или грешки от всички заинтересовани лица. Липсата му формира задължение за административния орган да постанови отказ в условията на обвързана компетентност, което е и сторил. Предвид това изводът на съда за законосъобразност на обжалвания отказ е съответен на закона. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение