Решение № 185 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2020 г.

Решение № 185 от 7.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2691/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадена молба с вх. № 3979 от 17.06.2020 г. на АС Пловдив, подадена от Б. Д. Б., със съдебен адрес в [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила решение № 476 от 9.11.2004 г. по гр. д. № 340/2004 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение от 23.08.2002 г. по гр. д. № 2016/2000 г. на ОС Пловдив в частта, с която е осъдена И. П. Г. да му заплати сумата от 1 325 988 лв., парична равностойност на 600 000 долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001 г. по договор за заем от 18.08.1995 г. и сумата от 2 187 880. 20 лева, представляващи левова равностойност на 900 000 долара по фиксинга на БНБ към 10.05.2001 г., договорна лихва от 30% годишно по същия договор за заем, за периода от 18.02.1995 г. до 18.08.2001 г., както и законната лихва върху сумата от 1 325 988 лв., за периода от 12.09.2001 г. до окончателното заплащане и вместо това е постановено друго, с което тази искове са отхвърлени. Молителят се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, като твърди, че случайно, при почистване на жилището си, в бюрото в което е съхранявал влезли в сила актове, е открил решение на 5-членен състав на ВКС, от което е разбрал, че за периода 2000 г. -20005 г. съдия Пунев, който е участвал в касационния състав на ВКС по гр. д. № 1107/2003 г., е бил и председател на пет членен състав на ВКС и не е можел да бъде председател на Второ гражданско отделение на ВКС. Счита, че това е ново обстоятелство, от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отделно като "ново" сочи и обстоятелството, че отменителното решение № 305 от 13.05.2004 г. по гр. д. № 1107/2003 г. на ІІ г. о. на ВКС /след което е постановено решение № 476 от 9.11.2004 г., чиято отмяна се иска/, е постановено вследствие обжалване, при което жалбата е подадена след изтичане на предвидения за това срок. Според молителя актът, чиято отмяна претендира освен, че е недопустим, още е и неправилен и необоснован. Другото "ново" обстоятелство, на което се позовава молителя са открити данни за имотното състояние на негов роднина - трето за спора лице - Б. Д. Х., роден през 1879 г., починал през 1949 г., който в резултат на осъществена активна търговска дейност е натрупал богатство, което му предоставил. По този начин молителят счита, че може да бъде изяснен спорния въпрос, поставян в хода на приключилото с влязло в сила решение, чиято отмяна се иска, производство – дали молителят е разполагал през 1995 г. с достатъчно парични средства за да предостави на ответницата процесния заем. Второто посочено от него основание - по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК – молителят обоснова с наличието на две противоположни решения на АС Пловдив - невлязлото в сила решение № 268/21.07.2003 г. по гр. д. № 1390/2002 г. и постановеното след това, след отмяната от ВКС на въззивния акт – решение № 476 от 9.11.2004 г. по гр. д. № 340/2004 г. В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Ответната страна също не се явява и не се представлява. От нея е постъпило писмено становище за неоснователност на подадената молба. Счита, че посочените от молителя като "намерени" писмени доказателства нито са "нови" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито са от съществено значение за изхода на спора. Не са налице и "нови" обстоятелства. Сроковете за обжалване на съдебните актове текат от датата на уведомяване на страната, а не от датата на постановяването им, поради което е неоснователно твърдението, че влезлият в сила акт, чиято отмяна се иска е постановен въз основа на недопустима поради просрочие жалба. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, защото то изисква двата противоречиви акта да са влезли в сила, а не да са постановени в хода на едно и също висящо производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Съгласно установената практика "ново", по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната и нейното незнание се дължи на обективни причини, а"ново" е това писмено доказателство, за което страната е знаела, но по обективни причини не е била в състояние да представи. В практиката многократно е посочвано, че отмяната не е средство, чрез което страната може да поправи собствените си грешки /небрежност/при изясняване на фактите от значение за делото. В случая – обстоятелствата, на които се позовава молителя са такива, които той е могъл да установи към момента на гледане и решаване на делото, приключило с влязъл в сила акт, чиято отмяна сега се иска. Това важи както за имотното състояние на неговия роднина, така и за общоизвестният факт, че за периода 1996-2006 г. съдия Пунев е заместник- председател на ВКС, а съгласно чл. 109, ал. 3 от Закона за съдебната власт, заместник- председателят на ВКС председателства съдебните състави от съответната колегия. Освен горното, за да бъде основание за отмяна на постановен съдебен акт, посоченото от молителя новооткритото обстоятелство трябва и да е от съществено значение за изхода на делото, т. е. съобразяването му да доведе до различно по съдържание съдебно решение. Ако – дори да е било релевирано по делото, то не би се отразило върху крайния изход на делото, отмяна не може да се допусне. В настоящият случай – посочените обстоятелства не са такива. След като нито представените доказателства, нито посочените обстоятелства отговарят на изискванията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяна не може да се допусне. Производството за отмяна не е производство по проверка законосъобразността на влезлия в сила съдебен акт и не е средство за пререшаване на вече приключилия правен спор. Касае се за специално и извънинстанционно производство, с предмет - преценка за наличие на някое от изчерпателно посочените в цитираната норма основания. Доколкото то се развива след като инстанционният контрол е приключил, производството за отмяна не е средство, с което на страната да се предоставя допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени по делото, приключило с влязъл в сила акт въпроси. Не е налице и второто основание, посочено от молителя. Хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК изисква наличие на две влезли в сила съдебни решения, които са между същите страни, за същото искане и на същото основание, които си противоречат, а в случая посочените решения не са окончателни /и двете са постановени в хода на висящ процес/. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение