Решение № 7227 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2012 г.

Решение № 7227 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6106/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Геновева Георгиева, в качеството й на процесуален представител на Станко Добрев Станков, представляващ "Булмаркет ДМ" ООД, срещу решение № 1233 от 7.03.2012 г. по адм. дело № 10444 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение за възстановяване на акциз № 8/33 от 27.07.2011 г. на и. д. началника на митница Русе, потвърдено с решение № 725 от 10.10.2011 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" оспорва същата чрез депозирано по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК, писмено становище от процесуалния представител юрисконсулт Мариета Топалова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение за възстановяване на акциз № 8/33 от 27.07.2011 г. на и. д. началника на митница Русе, потвърдено с решение № 725 от 10.10.2011 г. на директора на Агенция "Митници". С него на търговското дружество, в качеството му на железопътен превозвач, на основание § 46 от ПЗР на ЗИДЗАДС е отказано да бъде възстановена сума в размер на 8 368.24 лв., представляваща акциз за електрическа енергия, използвана за железопътни превози през календарната 2010 г. По делото е нямало спор, че административното производство е започнало по искане на дружеството от 29.04.2011 г., на основание чл. 24а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС, като то е било придружено с изискващите се съгласно чл. 21а, ал. 2 от ППЗАДС документи. Извършена е проверка, като е съставен протокол от 27.07.2011 г., с който се предлага на същото да не се възстановява посочената сума, представляваща акциз. Въз основа на него и при съобразяване с посочената норма на § 46 от ПЗР на ЗИДЗАДС (ДВ, бр. 19 от 8.03.2011 г., в сила от тази дата) е отказано възстановяването на акциза. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по делото, по която няма спор и правната страна по него, което съставлява основния спорен момент и конкретно този за прилагането на § 46 от ПЗР на ЗИДЗАДС. Според съда, предвидената съгласно чл. 24а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС държавна помощ, се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар. Като се основава на мотивите в законопроекта и с оглед анализа на нормата, съдът е приел, че тази разпоредба предвижда отлагане възстановяването на платен акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управители на железопътна инфраструктура за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяване на тяхната дейност. Възможността за освобождаване чрез възстановяване както е в случая, за разлика от задължителните освобождавания от облагане с акциз на енергийни продукти и електрическа енергия, посочени в директива 2003/96/ЕО относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия, представлява потенциална държавна помощ, като по силата на чл. 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) заинтересуваната държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, докато Европейската комисия не се произнесе с окончателно решение за съвместимостта им с общия пазар. Възстановяването на акциз по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС е определено като данъчно облекчение, притежаващо признаците на държавна помощ. При действието на тази разпоредба и липса на положително решение от страна на Европейската комисия според съда правилно е отказано възстановяване на акциза на търговското дружество. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Единственото касационно възражение е насочено към административния акт и конкретно, че началникът на митница Русе не се е произнесъл по отношение на същинското писмено искане, подадено по реда на чл. 24а, ал. 2 от ЗАДС, и който аргумент не е възприет от съда като основателен. Първоинстанционния съд правилно е приел, че възстановяването на акциз по чл. 24а, ал. 1, т. 3 (ред. ДВ, бр. 105/2006 г.) от ЗАДС представлява данъчно облекчение с признаци на държавна помощ. Във връзка с това правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 108, § 3 от ДФЕС, съгласно която заинтересувана държава членка не може да започне прилагането на предложените мерки, представляващи потенциална държавна помощ, докато Европейската комисия не се произнесе с окончателно решение за съвместимостта им с общия пазар. Правилно е прието от съда, че не е необходимо да има конкретно произнасяне по отношение на търговското дружество дали има право или не да възстанови акциз за електрическа енергия, използвана за железопътни превози през 2010 г., понеже разпоредбата на § 46 от ПЗР на ЗИДЗАДС намира приложение по отношение всички лица, имащи качество на лицензирани железопътни превозвачи и управители на железопътна инфраструктура. В Закона за държавните помощи е уредена процедура по приемане на уведомленията за държавна помощ и изпращането им от министъра на финансите на Европейската комисия. След изпълнение на тази процедура в чл. 8 от този закон и след получаване на положително становище на ЕК, министърът на финансите информира администратора на помощта, че тя може да бъде предоставена, като до приемане на решението той не я привежда в действие. Прилагането на § 46 от ПЗР на ЗИДЗАДС намира приложение по отношение на всички лица по чл. 24а, ал. 1, т. 3 от ЗАДС. Това са изводите направени от първоинстанционния съд, които се възприемат от настоящия съдебен състав. Също така правилно съдът е отговорил на възражението, че сезирането на Европейската комисия по съответния ред е в правомощията на друг административен орган - министъра на финансите и причините за неизвършването му от него са извън конкретния правен спор, както и позоваването на обстоятелство, че по отношение на друго търговско дружество "Холдинг БДЖ" ЕАД е възстановяван акциз на същото право основание. При конкретно описание в мотивите на фактите по повод възстановяване за това търговско дружество, съдът се е обосновал и с последиците от това, а именно на предоставяне на ненотифицирана държавна помощ. Последните изложени съображения на съда са в подкрепа на извода на настоящия съдебен състав за правилност на обжалваното решение. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, а от ответната страна по касационната жалба такива не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,