Решение № 6516 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2009 г.

Решение № 6516 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3030/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Тенева Производството и по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Мила Велчева срещу решение № 14015 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 11060/2008 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. Ответникът по касационната жалба чрез своя представител изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, петчленен състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отменил решение № 472 от 12.06.2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на Васил Ованес Енфеджиян от гр. Пловдив е наложена глоба в размер на 2 000 лв. за непредставяне в срок на поисканите доказателства по преписка на КЗК № 37/2008 г. на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията. С оспорения пред тричленния състав на Върховния административен съд административен акт, КЗК е наложила на жалбоподателя глоба в размер на 2000, 00 лева, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.), за това, че не е представил в срок поисканите доказателства по преписка КЗК № 37/2008 г. От представените по делото доказателства се установява, че информацията е изискана от жалбоподателя с писмо изх. № КЗК-37/13.05.2008 г., както и с писмо изх. № КЗК-37/28.05.2008 г., и двете изпратени на адрес гр. Пловдив, ул. "Антим I" № 5, получени съответно на 16.05.2008 г. и 30.05.2008 г. от лицата Танов и Варсанов. Видно от данните по делото преписката е образувана пред КЗК по сигнал вх. № 2633-В от 28.11.2008 г. от "Трансфер Груп" ЕООД, гр. Пловдив чрез управителя на търговското дружество Васил Енфеджиян от гр. Пловдив, който моли комисията да се самосезира и да извърши проучване, свързано с дейността на "Плусар" ЕООД гр. София. Единствен адрес, който е посочен от управителя на дружеството, в сигнала му до КЗК, е гр. Пловдив, ул. "Антим I" № 5, на който адрес са изпратени от КЗК и двете писма до управителя Васил Енфеджиян от гр. Пловдив, за изискване на информация и документи. Двете известия са връчени на посочения адрес на лицата Танев и Варсанов, с отразени дати на връчването, поради което следва да се приеме, че управителят на търговското дружество е редовно уведомен за дадените му указания за представяне на информация и документи във връзка с неговия сигнал, но от негова страна това не е сторено. При теза данни, налице са основанията на чл. 60, ал. 2 от ЗЗК за налагане на санкция поради непредставяне на доказателства, поради което оспореното решение № 472 от 12.06.2008 г. е законосъобразно. Направените оплаквания в жалбата не кореспондират с данните по административната преписка. Настоящата инстанция на ВАС приема за неоснователен довода на Васил Енфеджиян, в жалбата му до тричленния състав на ВАС, че е налице виновно поведение от страна на КЗК, предвид на това, че той не е получил лично нито уведомлението, изпратено на адреса на офиса на дружеството - ул. "Антим I" № 5, гр. Пловдив, нито на адреса на управление на дружеството, който е и адрес по местоживеене на същия - гр. Пловдив "Генерал Дан. Николаев" № 80. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция не е представил доказателства - решение от съда за регистрация на дружеството и удостоверение за актуално състояние от съда по регистрация на търговското дружество "Трансфер Груп" ЕООД, гр. Пловдив, от което да се установява седалището и адреса на управление на дружеството към датата на подадения от управителя сигнал до КЗК. При тези данни, единственият известен адрес на който КЗК е могла да изпраща съобщения за изискване на необходимата информация от управителя на дружеството, е този адрес, който е посочен лично от Васил Енфеджиян, поради което правилно и двете писма са изпратени на ул. "Антим I" № 5, гр. Пловдив и следва да се приеме, че лицето е редовно уведомено по реда на ГПК . Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.) урежда възможността за налагането на глоба в размер от 500 до 2500 лева на лицата, които не представят в срок поисканите доказателства или точна информация, или не се явят лично за даване на обяснения пред комисията. Тя се прилага спрямо извършилите нарушенията физически лица, които могат да бъдат санкционирани от административния орган за проявеното от тях бездействие. От данните по административната преписка се налага извод, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предостави изисканата от КЗК информация. При това положение КЗК законосъобразно е приела, че са налице фактическите основанията, визирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗЗК (отм.) за ангажиране на административнонаказателната отговорност на управителя на дружеството и му е наложила санкция в предвидения в текста размер. В цитираните по-горе писма, изпратени от КЗК изрично е посочен адресатът и качеството, в което се изисква от него информацията. Конкретизирано е ясно и точно каква информация следва да се представи от управителя на дружеството. Неизпълнението на задължението се дължи изцяло на проявеното бездействие от страна на жалбоподателя пред първоинстанционния съд и комисията законосъобразно е санкционирала същото лице по реда и на основание чл. 60, ал. 2 от ЗЗК (отм.). Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд, петчленен състав приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, издаден е от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. При тази фактическа обстановка, следва извода, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва настоящата инстанция да постанови друго решение, с което да отхвърли като неоснователна жалбата на "Трансфер Груп" ЕООД, гр. Пловдив чрез управителя Васил Енфеджиян от гр. Пловдив срещу решение № 472 от 12.06.2008 г. по преписка № 37/2008 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Воден от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК