Решение № 14258 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2011 г.

Решение № 14258 от 4.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4538/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от ЕТ "Петраков - Георги Иванов", със седалище град Пазарджик, представляван от адв. Стоянов, против решение № 50/31.01.2011 г. по адм. дело № 557/2010 г. по описа на Административния съд - Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че съдът необосновано е приел за недоказано твърдението за преживяното усложнение в здравето на касатора като следствие от действията на данъчната администрация. Посочено е, че с оглед събраните по делото свидетелски показания и прието заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза, то се установява по безспорен начин, че Георги Петраков, в качеството си на ЕТ "Петраков - Георги Иванов", е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в преживените здравословни проблеми. С представените по делото писмени бележки се претендират разноски в общ размер на 3150 лева, като не е приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответната страна - Националната агенция по приходите, чрез юрк. Стоев и юрк. Трифонов, в писмен отговор поддържат становище за неоснователност на касационните възражения по подробно изложени съображения. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава заключение за неоснователност на касационните доводи. Посочено е, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Според прокурора, ищецът не е доказал връзката между неимуществените вреди и отменения акт, като видно от заключението на вещото лице здравословните проблеми на касатора съществува преди и след издаването на акта. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, като прецени допустимостта на касационната жалба, намира че същата е редовно подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. С обжалваното решение № 50/31.01.2011 г. по адм. дело № 557/2010 г. по описа на Административния съд - Пазарджик, съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от ЕТ "Петраков - Георги Иванов" против Националната агенция по приходите иск за обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2009 г. до датата на окончателното й изплащане. Съдът е приел, че ищецът не е доказал причинно-следствената връзка между издаването на незаконосъобразния ревизионен акт - РА № 1300148/17.05.2006 г. на ТД на НАП - Пазарджик и твърдените вреди - влошено здраве (развитие на триклонова болест), наложило провеждането на лечение чрез проведена оперативна намеса, загуба на доверие в търговските взаимоотношения, вследствие на публикации в пресата, чувство на притеснения, несигурност от изхода на съдебното оспорване на ревизионния акт, безпокойство и страх поради наложените обезпечителни мерки в хода на данъчното производство. За да достигне до този си извод, съдът е приел за установено, че процесният акт - РА № 1300148/17.05.2006 г. на ТД на НАП е отменен като незаконосъобразен с решение № 352/27.10.2008 г. по адм. дело № 8/2008 г., влязло в сила на 14.08.2009 г. с решение по адм. дело № 15275/2008 г. на Върховния административен съд, но от събраните по делото доказателства не се установява пряка причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Посочено е, че изслушаните по делото показания на свидетелите Драганчева и Иванова не са конкретни по отношение засягане здравето и личността на ищеца и от тях не може да се направи обоснован извод, че вредите са причинени именно от процесния акт. Свидетелските показания не са възприети от съда, в частта им по отношение на спада и затрудненията в бизнеса на търговеца, тъй като е налице заинтересованост у свидетелите и липса на други доказателства, установяващи твърдяната негативна промяна. Относно твърдението за многобройни публикации в пресата, съдът е приел, че чрез единствено представения брой на в-к "Марица" от 2008 г., същото остава недоказано. По отношение на заключенията на съдебномедицинската експертиза, съдът е приел, че със същото се доказва наличието на здравословни проблеми и преди издаването на акта, което изключва наличието на безспорно установена причинно-следствена връзка между акта и влошаването на здравето на ищеца. Решението е правилно. Постановено е при обстойно изследване на доказателствата по делото, правилно разпределение на доказателствената тежест между страните, при изяснена фактическа обстановка, от които са изведени обосновани правни изводи, в съответствие с приложимия материален закон. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което следва да бъдат обсъдени и изложени съображения единствено относно касационните възражения в жалбата. Неоснователно е оплакването, че съдът от една страна не е отчел значението на събраните свидетелски показания по отношение на настъпилите промени в здравословното състояние на ищеца с оглед "останалия доказателствен материал", а от друга неправилно е оценил заключението на вещото лице. Обсъждайки дадените от свидетелите показания, съдът е възприел същите като относими към здравословния статус на ищеца, но е преценил същите, че не са конкретни и от същите не може да се възприеме за установена по безспорен начин твърдяната причинно-следствена връзка между издадения акт и увреждането на здравето. Този си извод съдът е извел, съобразявайки, че с показанията на св. Иванова е установена промяна в здравето на ищеца въз основа на споделени към нея от ищеца оплаквания за задушаване, болки в гърдите, високо кръвно налягане. Доколко обаче тази промяна е следствие от акта или същия допринася за настъпването й, то от свидетелските показания не може да се установи. Нещо повече, видно от писмените бележки по делото, касаторът е изразил принципно съгласие с виждането на съда, посочвайки, че с "техните (на свидетелите) обяснения следва да се установи единствено и само моментното здравословно и психично състояние на лицето...". Пряката причинно-следствена връзка между издавеното на процесния ДРА и влошаването на здравето, изразяваща се в появата на кардиологично заболяване, не се установява и от заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Констатираната от вещото лице възможност психоемоционален стрес и негативни емоции да предизвикат спазми на стеснените и частично запушени коронарни съдове на ищеца не може да бъде основание да се приеме по безспорен и категоричен начин, че заболяването на Петраков е непосредствено причинено от негативните емоции, свързани с действията на данъчната администрация. В тази връзка, следва да се посочи, че "останалия доказателствен материал" представляващ заключението на вещото лице не може да се ползва в подкрепа на свидетелските показания на Иванова. При условие, че ищецът по делото не е провел пълно и пряко доказване на твърдяната от него непосредствена причинно-следствена връзка, с което да изключи всяко друга възможност за появата на здравословни проблеми към 2006 г., то съдът правилно е приел, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е недоказан по своето основание. Това от своя страна, се отразява и на възможността за приложение на чл. 162 от ГПК, на който се позовава касаторът в касационната си жалба, тъй като определянето на размера обезщетението е функция от установяване на основанието каквото в случая е настъпила вреда, причинена от незаконосъобразен акт. Що се касае до позоваването на практиката на ЕСПЧ и конкретно на мотивите на съда по делото "Йовчев срещу България" относно доказването на неимуществени вреди, то същото е неотносимо, доколкото касае подхода при доказване на емоционални преживявания и състояния - безпокойство, недоволство, разочарование, раздразнение, гняв, тревога, срам, унижение, а не на причината, довела до едно или друго заболяване. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, обжалваното решение следва да бъда оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,