Решение № 2484 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7808/2018 г.

ВАСII отделение20.02.2019 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2185 от 02.04.2018 г. постановено по адм. дело № 7510/2017 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 25-ти състав. ОСЪЖДА "Симплакс" ООД, с ЕИК *********, гр. София, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 102, да заплати на Държавно предприятие "Национална компания Железопътна инфраструктура", гр. София, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2484 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7808/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Симплакс" ООД, гр. София, представлявано от управителя П. Трифонов, чрез пълномощника му - адв. Дъров, против решение № 2185 от 02.04.2018 г., постановено по адм. д. № 7510/2017 г. на Административен съд София – град, с искане а отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Генерален директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" /"НКЖИ"/, гр. София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на "Симплакс" ООД, против Заповед № 1092/31.05.2017 г. на генералния директор на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", с която е прекратен открития със заповед № 2646/12.12.2016 г. на генералния директор на ДП "НКЖИ", търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост: "Помещение С 0 035 - 55.50 кв. м. ", с местонахождение гр. София, в приемното здание на Централна жп гара София, кота "0" (сграда с идентификатор 68134.511.94. 1 по КК на гр. София). За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда органът законосъобразно е прекратил търга за отдаване под наем на описания по-горе недвижим имот - публична държавна собственост, поради неспазване на чл. 19 а от Закона за държавната собственост (ЗДС), който не допуска свързани лица да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти-държавна собственост. В случая е установено от съда, че оспорващото дружество "Симплакс" ООД и друг участник в същия търг и за същия имот -"Христи СВХ" ООД са такива свързани лица, тъй като управители и собственици на капитала и в двете дружества, съгласно вписването в ТР, са едни и същи физически лица-П. Трифонов и С. Карантилска. Този факт, според съда, прави невъзможно участието им в открития търг, респ. приключването му, поради което е изведен извод за законосъобразното му прекратяване по отношение на тях. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. По делото е установено и не се оспорва от страните, че "Симплакс" ООД и друг участник в процесния търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот-публична държавна собственост, а именно "Христи СВХ" ООД, са "свързани лица" по смисъла на § 1, т. 13 ДР на Закона за публичното предлагане на; ценни книжа, към който препраща § 1 а, т. 6 ДР на ЗДС. Съгласно разпоредбата на чл. 19 а ЗДС /нов-Д. в. бр. 13/2017 г. /, свързани лица не могат да са самостоятелни кандидати или участници в една и съща тръжна процедура при отдаване под наем на имоти или части от имоти-държавна собственост. При наличие на предпоставките на чл. 19 а ЗДС спрямо двама от участниците в открития търг с тайно наддаване за отдаване под наем на помещение С 0 035-55,50 кв. м., гр. София, находящо се в приемното здание на Централна жп. гара София, кота "0", сграда с идентификатор 68134.511.94. 1 по КК на гр. София, правилни са изводите на съда, че това обстоятелство обуславя прекратяване на процедурата за този имот, поради невъзможност за приключването на търга. Неоснователно е оплакването на касатора, че разпоредбата на чл. 19 а ЗДС е неприложима за случая, тъй като е материалноправна и действа занапред. Разпоредбата не е материалноправна, а процесуална и тъй като в ПЗР на ЗИДЗДС не е предвидено изрично, че заварените висящи административни производства се довършват по досегашния ред, следва да се приеме, че новата разпоредба се прилага и за тях. Да се приеме обратното означава да се проведе търг с участници, за които е налице действаща законова забрана да участват в същия. Неоснователно е и оплакването за нарушение на формата по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Заповедта съдържа, както правни, така и фактически основания за издаването й. Непосочването в административния акт в какво се състои нарушението на чл. 19 а ЗДС не обосновава извод за немотивираност на същия. От приложените в административната преписка доказателства по несъмнен начин е установено, че двама от участниците, единият от които е дружеството жалбоподател пред първоинстанционния съд, са свързани лица по смисъла на закона, поради което е ясно в какво се изразява нарушението на цитираната норма. Неоснователно се поддържа наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, поради несъставянето на протокол по чл. 46 ППЗДС. Действително в случая такъв протокол на комисията липсва. Това обаче не е съществено процесуално нарушение, тъй като не обуславя незаконосъобразност на заповедта. И без него обстоятелството за наличие на свързани лица в процесния търг е установена, което прави приключването му невъзможно, с оглед нарушението на чл. 19 а ЗДС. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. На ответника, съобразно направеното искане и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1