Решение № 1578 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2020 г.

Решение № 1578 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9435/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на "П." ООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адвокат Цветков от САК, против решение № 575 от 23.06.2020 г. на Административен съд - София област, постановено по административно дело № 1618 по описа за 2019 г. на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С210-0035135/10.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Счита, че макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона, съобразно чл. 22 от ЗАНН, и в нарушение на принципа на съразмерност, закрепен в чл. 6, ал. 5 от АПК. Намира, че налагането на принудителната административна мярка е недопустимо без нарушителят да има качеството административнонаказателно лице, т. е. преди издаване на наказателното постановление. Възразява и относно продължителността на срока на запечатване на обекта. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и вместо него да постанови друг, с който да отмени заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не взема становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София област е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С210-0035135/10.12.2019 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "П." ООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин за хранителни стоки, находящ се на магистрален път за Калотина, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от четиринадесет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. С оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че административният акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП, и правомощията предоставени му със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в изискуемата писмена форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 29.11.2019 г. в 15: 25 ч. е извършена оперативна проверка от органи по приходите в търговския обект - магазин за хранителни стоки, при която посредством направена контролна покупка на един пакет вафли на стойност 1, 60 лв. е констатирано, че търговецът не регистрира и отчита извършената продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация, свързано дистанционно с НАП, и работещо към момента на проверката фискално устройство. От фискалното устройство е отпечатан КЛЕН за 29.11.2019 г., в който не е отразена покупка за сумата от 1, 60 лв. Отделно, при проверката е установена разлика между фактическата и касовата наличност на паричните средства в размер на 1 807, 35 лв. Резултатите от проверката са обективирани в протокол сер. АА № 0035135/29.11.2019 г., който е подписан от представляващия дружеството с отбелязване "нямам възражения". При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на търговския обект, както и основанието по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Счел е, че в заповедта са изложени мотиви за определяне срока на мярката и с налагането й не е нарушена преследваната от закона цел. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства и е извършил дължимата преценка за законосъобразност на административния акт в съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай от представените протокол за извършена проверка и разпечатка от КЛЕН безспорно се установява, че от "П." ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършената продажба на стока чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът за извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства. От страна на дружеството не е оспорена описаната в заповедта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, която правна норма изисква задължително да се издава фискална касова бележка от фискалното устройство или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата. Законосъобразен е и извода на съда за наличие на мотиви в оспорения акт относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка. Правилно е прието, че при определяне продължителността на срока на мярката административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с оглед на всички факти и обстоятелства за конкретния случай. В случая е определил такъв в размер на 14 дни при максималния предвиден в закона 30-дневен срок, като е изложил обстоятелствата, които е взел предвид при определянето му. Посочил е, че с установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите в обекта чрез издаване на фискална касова бележка води до негативни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Мотивите на административния орган почиват на конкретни фактически основания и преценката относно продължителността на срока на ПАМ е в съответствие с тежестта на нарушението и с целите по чл. 22 от ЗАНН, за които мярката се налага - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Срокът е съобразен и с обстоятелството, че при проверката в търговския обект е констатирана разлика между касовата и фактическата наличност. Административният съд правилно е приел за неоснователни възраженията за нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че издаването на заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на наказателно постановление опорочава административното производство, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството чрез издаване на наказателно постановление. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,