Решение № 11453 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2015 г.

Решение № 11453 от 2.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2050/2015 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маринка Хараламбева Тодорова от гр. Велико Търново срещу решение № 562 от 13.01.2015 г. по адм. дело № 657 по описа за 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й срещу експертно решение № 0528 от заседание № 098 на 16.07.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия по ортопедични болести. В касационната жалба се твърди необоснованост на съдебното решение като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Националната експертна лекарска комисия е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Ответниците Директорът на РУСО - гр. Велико Търново, Агенцията за хора с увреждания, Директорът на РДСП - гр. Велико Търново и МК "Киров" ЕООД, гр. Габрово, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Велико Търново е експертно решение № 0528 от заседание № 098 на 16.07.2014 г. на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по ортопедични болести в частта, с която на Маринка Хараламбева Тодорова е определена крайна степен 36% на трайно намалена работоспособност (ТНР) за общи заболявания - 30%+20% от /20+5+5/ (20% по ч. I, р. 4, т. 4.2. от Приложение № 1 към НМЕ за заболяване лумбална спондилоза и остеохондроза; 2 по 5% по ч. I, р. 9, т. 43.1 от Приложение № 1 към НМЕ за заболяване халукс валгус двустранно; 30% по ч. VII, т. 15 от Приложение № 1 към НМЕ за заболяване лумбосакрална радикулопатия). За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Велико Търново необосновано е приел, че приетата по делото без оспорване съдебно-медицинска експертиза като констатации и крайни изводи кореспондира с установеното в оспореното експертно решение. Видът и степента на ТНР съответстват на данните, представени в съдебното дело и в приетата без оспорване съдебно-медицинска експертиза. Този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е необоснован. Съгласно чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 171, ал. 2 от АПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. С определение от 13.11.2014 г. съдът е допуснал поисканата от жалбоподателката съдебно-медицинска експертиза със задачи, поставени в мотивите: след подробно запознаване и изследване на приложените по делото медицински документи да установи степента на ТНР/вид и степен на увреждане, същите съответстват ли на приетата Методика по Наредбата за медицинската експертиза, по коя отправна точка от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза следва да се отнесе установеното заболяване на жалбоподателката, заболяването й може ли да претърпи подобрение, могат ли да изчезнат структурните промени, при установения функционален дефицит, какъв е процентът на ТНР, налице ли е професионално заболяване. В изготвеното заключение вещото лице д-р Веселин Михайлов - ортопед-травматолог - е посочило, че определените от НЕЛК вид и степен на ТНР съответстват на данните по делото, но не е взето предвид наличието на листеза (хлъзване) напред на петия поясен прешлен спрямо кръстната кост, която би могла да повлияе и да промени изчисляването на процента ТНР, определен от НЕЛК, в посока завишение. Заболяването може да се отнесе към отправна точка 4.2 или отправна точка 5.3, но вещото лице не е уточнило към коя част и раздел от Приложение № 1 към чл. 63 от НМЕ се отнася. Подобрение не се очаква. Вещото лице е заявило, че не е чл. на ТЕЛК, нито е работило като такъв и не може да постави аритметична стойност на крайния процент ТНР, но според него този процент би могъл да е към или около 50. По отношение на наличие на професионално заболяване е възможно да се говори за такова, ако освидетелстваната е имала изразено статодинамично натоварване, свързано с вдигане на тежести, навеждане или продължително стоене права. Независимо, че заключението не е било оспорено с изрично изявление на страните, съдът е бил длъжен да подложи на самостоятелна преценка неговата доказателствена стойност. Приетото заключение е непълно, не отговаря на поставените задачи и не е достатъчно ясно, поради което съдът на основание чл. 201, ал. 1 от ГПК е следвало да възложи повторно заключение, което да се извърши от лекар специалист със знания в областта на трайно намалената работоспособност и нейното оценяване в проценти съгласно Наредбата за медицинската експертиза и приложенията към нея. Обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 149, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за приключване на устните състезания, когато делото е разяснено. Изясняването на спорните обстоятелства е от значение за правилното прилагане на относимите материалноправни разпоредби: чл. 63, алинея 1 от Наредбата за медицинската експертиза, която поставя изискване процентът на ТНР (вида и степента на увреждане) да се съобразява със степента на установения дефицит за всяко установено увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит съобразно съответната отправна точка по приложение № 1, както и чл. 63, алинея 2 от същата наредба, която изисква крайният процент на ТНР (вида и степента на увреждане) да се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяната на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,