Решение № 14713 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2014 г.

Решение № 14713 от 8.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3117/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Мирослав Кирилов Георгиев против решение № 655 от 20.01.2014 г., постановено по адм. д. № 755/2013 г. на Административен съд -Велико Търново. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Основното възражение в касационната жалба се свежда основния правен извод, че дейността по налагане на административното наказание не е административна дейност, поради което вредите от нея не могат да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а по общия исков ред. Ответникът - Агенция "Митници" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя становище за неоснователност на касационната жалба. Споделя се основния извод на съда, че вредите от административното наказване не представляват вреди от административна дейност, а наказателното постановление не представлява административен акт по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил иска на Мирослав Кирилов Георгиев против Агенция "Митници" за сумата от 30 895,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие от отменено по съдебен ред наказателно постановление. Съдът е приел, че наказателното постановление не представлява административен акт, а дейността по административно наказване не е административна и вредите от тях не могат да се обезщетяват по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а по общия исков ред. Въпреки това свое становище, съдът е разгледал иска по същество, като е изследвал, с оглед установените по делото факти, наличието на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на установените фактически обстоятелства е приел, че предявените претенции са неоснователни. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил следната фактическа обстановка, която се възприема от настоящата инстнация, поради липса на насрещно оспорване: Исковата претенция на Мирослав Кирилов Георгиев е за заплащане от Агенция "Митници" - гр. София на обезщетение за вредите, причинени му от незаконосъобразен административен акт - Наказателно постановление № 24/27.10.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция /РМД/ - София, в частта му, с която на основание чл. 234, ал. 4, вр. с чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците /ЗМ/, в полза на държавата е отнет собствения му лек автомобил марка "БМВ", модел 525 I, година на производство 2006 г. Посоченото наказателно постановление е отменено с Решение от 15.04.2010 г. по НАХД № 13726/2009 г. на Районен съд - София, оставено в сила с Решение № 3241/22.10.2010 г. по КНАХД № 4171/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от незаконосъобразния административен акт, които ищецът оценява общо на 30 895,00 лв., както следва: за пропуснати ползи от незаплатени суми от отдаване под наем на автомобила за периода от 7.04.2009 г. до 15.11.2010 г. - 17 100,00 лв., за овехтяването на лекия автомобил през периода 7.04.2009 г. до 15.11.2010 г. - 13 500,00 лв. и за закупуване на нов акумулатор - 295,00 лева. Претендира се и да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. такива за адвокатски хонорар. По делото безспорно е било установено, че наказателно постановление № 24/277.10.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - София, на лицето Георги Илиянов Михайлов, на основание чл. 234, ал. 3, т. 1, вр. с чл. 233, ал. 4 от Закона за митниците е било наложено административно наказание "глоба" за извършено нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и на основание чл. 234, ал. 4, вр. с чл. 233, ал. 4 от ЗМ, в полза на държавата е бил отнет лек автомобил марка "БМВ", модел 525 I, година на производство 2006 г. Наказателното постановление е било обжалвано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и с Решение от 15.04.2010 г. по н. а. х. д. № 13726/2009 г. на Софийски Районен съд, оставено в сила с Решение № 3241/22.10.2010 г. по к. н. а. х. д. № 4171/2010 г. на Административен съд - София град, е било отменено. Съгласно Приемо-предавателен протокол № 33200/0176 от 15.11.2010 г. на Митническо бюро Гоце Делчев, на същата дата автомобилът е бил предаден на лицето от адресата на наказателното постановелние в състоянието, в което е бил приет в склада на митническото бюро, с изключение на неработещ акумулатор. Според представените два броя застрахователни полици от 9.01.2009 г. и от 16.11.2011 г. на ЗПАД "Армеец", на посочените дати за описания по-горе автомобил са сключени застраховки КАСКО, като посочената застрахователна сума в първата полица е 50 000 лв., а във втората - 36 500 лева. Застрахователните договори са сключени с ищеца . Той е закупил акумулатор на стойност 295,20 лв. с ДДС, съгласно фактура № 2610001861/29.11.2010 г. на "Ауто плюс - Севлиево" ЕООД, на 29.11.2010 г. В делото се съдържа пълномощно на ищеца, с нотариална заверка на подписите от 2.12.2008 г., дадено му от трето лице, с което пълномощното той e упълномощен да получи в България посочения по-горе автомобил на името на третото лице или на фирмата му, да го управлява в страната и чужбина и във връзка с това да представлява упълномощителя пред митническите органи, вкл. да учредява митнически режим за автомобила, да го представлява пред МВР, ДАИ, общински орган, данъчните власти и застрахователи, във връзка с регистрацията, управлението и сключването на застраховки за автомобила, както и да преупълномощава трети лица с изброените права. От ищеца е представено и пълномощно с нотариална заверка на подписите от 9.01.2009 г., с което той преупълномощава с изброените по-горе права наказаното лице. От доказателствата по делото съдът е приел, че собствеността върху процесния автомобил е била прехвърлена. Настоящата инстнация приема, че правните изводи на административния съд за това, че исковите претенции за вреди от отменени наказателни постановления следва да се разглеждат по общия исков ред, са неправилни. Няма спор, че наказателните постановления не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК . Те не се издават по реда, установен в АПК, нито се оспорват по реда на АПК. Те се издават, оспорват и изпълняват по реда, предвиден в ЗАНН. Също така няма спор и за това, че дейността по административно наказване по своето естество е правораздавателна дейност, доколкото с нея се решава един правен спор, след надлежно сезиране на наказващия орган, при възможност за активно участие на двете страни /двустранност и състезателност на производството/, а в резултат от тази дейност се налага административно наказание, с което се осъществява административнонаказателната политика на държавата. Въпреки тези обстоятелства обаче дейността по административно наказване е форма на административна дейност, и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща /чрез издаване на индивидуални и общи административни актове/, нормотворческа /чрез издаване на подзаконови нормативни актове/ и договорно-правна / концесии, обществени поръчки, споразумения и др./, осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена - "Отговорност за дейност на администрацията", , а основно изискване в нея е вредите да са резултат /при или по повод/ от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер. Въпреки това обаче, административният съд на практика е разгледал по същество наличието на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ спрямо установените от него фактически обстоятелства. Правилни са изводите на съда, че претенцията за пропуснати ползи е недоказана, предвид липсата на доказателства за това, че автомобилът е бил предмет на сделка за отдаване под наем, което да сочи на сигурност за получаване на приходи от него. Пропуснатите ползи, съобразно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване, но основателността на тази претенция е свързана с представяне на достатъчно убедителни доказателства, че ползите от вещта са сигурни за собственика. За разлика от хипотезата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, пропуснатите ползи следва да се докажат и не се предполагат, като в случаите на лишаване от правото на ползване на съсобствената вещ. Изводите за недоказаност на претенция в тази част се споделят от настоящата инстнация. Правилно също така съдът е приел, че овехтяването на дадена вещ представлява естествен процес на намаляване с времето на нейните експлоатационни качества, поради износване или остаряване на материалите, вложени при изработката й, при което тя става по-малко годна да бъде използвана с предназначението, за което е създадена, в сравнение с нова вещ от същия вид, като този процес не се влияе от субекта, в чието фактическо владение се намира дадената вещ и който съответно осъществява нейната експлоатация. Не е било установено, че намаляването на действителната стойност на автомобила за периода на отнемането му, е по-голямо от това, което би настъпило ако такова отнемане не бе осъществено и МПС бе използвано според неговото предназначение. При това положение не се установяват по безспорен начин претендираните от жалбоподателя имуществени вреди във връзка с намалената действителна стойност на лекия автомобил, нито тяхната пряка обвързаност с отмененото наказателно постановление. Споделят се и изводите за това, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между факта на закупуване на акумулатор и обстоятелството, че автомобилът е бил отнет в хода на административното поризводство и обжалване на наказателното постановление. Предвид изложеното решението на Административен съд- Велико Търново следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд