Решение № 4434 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 179/2012 г.

Решение № 4434 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 179/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на вх. № 15762/7.07.2011 г. на Ангел Борисов Божилов и Евдокия Йорданова Божилова; вх. № 15784/8.07.2011 г. на Гл. архитект на СО, чрез ю. к. Стела Щерева; вх. № 17086/27.07.2011 г. на Милен Иванов Стоянов и Камелия Николова Стоянова, както и от Ангел Борисов Божилов и Евдокия Йорданова Божилова; вх. № 18243/15.08.2011 г. на Венета Здравкова Тодорова и вх. № 21296/04.10.2011 г. на Наталия Любомирова, чрез адв. Александър Петров против Решение № 3003/17.06.2011 г., постановено по адм. д. № 7028/2008 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава следното заключение: "Налице са основанията по чл. 215, т. 3 във вр. с чл. 211 АПК за оставяне без разглеждане на касационните жалби на Венета Тодорова и Наталия Любомирова, подадена чрез адв. Петров /л. 167 и л. 128/, тъй като са подадени след изтичане на срока по чл. 211 АПК и производството по тях да се прекрати. Останалите касационните жалби са неоснователни. Правилно в обжалваното решение е прието, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК адм. акт не съдържа мотиви относно фактическите основания, като такива немогат да бъдат извлечени и от цитираното в него решение по т. 54 от Протокол от 27.11.2007 г. ОЕСУТ (л. 86 и сл.), както и не е спазено изискването по чл. 49, т. 4 от Наредба 8 относно наличие на обяснителна записка, допълнена и преработена съобразно окончателния проект/л. 312/. Основателно е отбелязано, че в хода на производството административен орган не е ангажирал доказателства за посочените в административен акт основания по чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ, а липсата на мотиви не позволява на съда да прецени законосъобразността му, с оглед проверка на съответствието на фактическите основания с действителното фактическото положение и правилното приложение на съответните нормативни разпоредби на основание по чл. 146 АПК, което налага отмяната на адм. акт. Правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗУТ, и е налице правен интерес за жалбоподателите да оспорват процесния административен акт с оглед доказателствата за това, че са носители на вещни права и имотите им са непосредствено засегнати от предвижданията на процесния ПУП. Освен това в жалбите са подробно мотивирани и основание по чл. 131, ал. 2, т. 4 - ЗУТ с оглед промяната в предназначението на УПИ - II и УПИ - III, както и основания по чл. 131, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗУТ, които частично са потвърдени от събраните доказателства. Засягането на имотите следва да се преценява при съпоставка между положението преди издаването на административния акт и предвидените с него изменения на ПУП, а не въз основа на последните. В този смисъл са неоснователни възраженията в касационните жалби относно основания по чл. 209, т. 2 АПК. При внимателен анализ на материалите по административната преписка (вкл. протоколите л. 118, 133, 142, 202,258) и събраните доказателства в съдебното производство се налага извод, че в същите не съдържат необходимите данни позволяващи да се извлекат мотивите на оспорвания административен акт, и изводите на административния съд в този смисъл са обосновани и в съответствие с ТР № 16/75 ОСГК на ВС, ПВС 4/76 г. т. 7 и ТР 4/2004 г. на ВАС. Излагането на съображения относно мотивираността и правните и фактически основания, различаващи от посочените в административния акт в к. жалба не е в съответствие с посочените ТР и постановления, които са задължителни, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, която не налага и обсъждането им. Независимо, че изложените мотиви в обжалваното решение са достатъчни за отмяната на оспорвания административния акт, следва да се отбележи допълнително и следното. Решаващият състав не е обсъдил подробно доводите на жалбоподателите за това, че по делото не са ангажирали доказателства за резултата от изпълнение на задълженията по § 6 ЗУЗСО относими към процесната територия, за допуснати нарушения на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗУТ /относно изискванията за отстояние на външната линия на застрояване от уличната регулационна линия от улица от трети клас /за нарушения по чл. 62 и чл. 62а от ЗУТ вр. с чл. 110, ал. 2 и 4 ППЗТСУ (отм.) вр. чл. 11, чл. 10, ал. 2, т. 8 и ал. 5 вр. с § 1, т. 3 ЗУЗСО /относно неправомерна промяна на предназначението на озеленени площи между построените сгради, които се признават за осъществени мероприятия/, за предвиждания на намалени разстояние между сградите в нарушение на чл. 22, ал. 6; чл. 32, чл. 33 и др. ЗУТ вр. с Наредба 7/2003 г. на МРРБ - "осем отметки"в приложената извадка", за липсата на доказателства за показателите по плана, по който е създаден жилищния с оглед преценка за спазването на изискванията по чл. 22, ал. 5 ЗУТ за нарушения по чл. 80, ал. 1 и 3 и чл. 81, ал. 1 ЗУТ /относно параметрите на предвидена улица/, за несъобразяване с чл. 1, ал. 1 ЗУТ и чл. 2 ЗУЗСО и др. Значителна част от тези доводи могат да се споделят като обосновани и в съответствие с цитираните разпоредби. Но предвид забраната за фактически установявания съгласно чл. 220 АПК, липсва правна възможност за подробното им обсъждане в настоящата инстанция. С оглед на изложеното доколкото административният акт е отменен, се налага извод, че като краен резултат обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационните жалби се отхвърлят като неоснователни." Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите с вх. № 15762/07.07.2011 г. на Ангел Борисов Божилов и Евдокия Йорданова Божилова; вх. № 15784/08.07.2011 г. на Гл. архитект на СО, чрез ю. к. Стела Щерева; вх. № 17086/27.07.2011 г. на Милен Иванов Стоянов и Камелия Николова Стоянова, както и от Ангел Борисов Божилов и Евдокия Йорданова Божилова за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни. Жалбите с вх. № 18243/15.08.2011 г. на Венета Здравкова Тодорова и вх. № 21296/4.10.2011 г. на Наталия Любомирова, чрез адв. Александър Петров са просрочени и за тях касационното производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Венета Тодорова е уведомена за обжалваното решение на 24.06.2011 г. при условията на чл. 41, ал. 1 и 2 ГПК предвид отметката на длъжностното лице по призоваването /л. 833/, а касационната жалба е подадена на 15.08.2011 г., а Наталия Любомирова е уведомена чрез адв. Петров при условията на чл. 51 ГПК на 28.06.2011 /л. 828/, а касационната жалба е подадена на 30.09.2011 г. при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от етажните собственици на чл. 94 вх. 7, вх. 4, вх. 3, ЖК "Младост 1", представлявани от председателите Георги Миланов Балтаджиев, Весела Иванова Димитрова и Даниела Димитрова Бръстникова и етажните собственици на бл. 95, вх. 8, бл. 94, вх. 5, бл. 95 вх. Б, ЖК "Младост 1", представлявани от председателите Захари Димитров Захариев, Албена Димитрова Стефанова и Искра Иванова Колева против Заповед № РД-09-50-246/26.02.2008 г. на Главния архитект на Столична община, с която е одобрено ИПЗ за конкретизирани в заповедта урегулирани поземлени имоти, както и се създава задънена улица, съгласно проект, неразделна част от заповедта. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до верни правни изводи. Установено е, че не са спазени изискванията на императивната норма - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, т. е. не са посочени фактическите и правни основания за издаването на атакувания административен акт. В тази връзка неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответниците - адв. Дашина, че не липсват мотиви на административния акт, тъй като в преходните разпоредби на ЗУЗСО е указано задължение за привеждане в съответствие с ОУП на действащите регулационни планове, което е посочено като правно основание в акта - чл. 3, ал. 2 и чл. 8 ЗУЗСО. Визираното в посочената норма правно основание за изменението на плана следва да бъде мотивирано с фактически основания за изменение на плана, а именно настъпили промени в обществено-икономическите и устройствени условия и то от категорията на съществените, както и незапочнала процедура по отчуждаване в срокът по чл. 208 АПК. Такива фактически основания липсват не само в самата заповед, но и в съпътстващата документация. Административният акт следва да съдържа фактическите основания за издаването му, като липсата на такива е самостоятелно основание и то с преюдициален характер за отмяна на акта, като незаконосъобразен, тъй като се препятства съдебния контрол. Посочването само на разпоредбите на приложимите закони не е достатъчно, за да се приеме, че административният акт е мотивиран. Обосновано решаващият съд е констатирал, че посочените правни основния на процесната заповед чл. 134, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗУТ не намират никаква опора в административната преписка. В същото време настоящият съд не споделя изводите на АССГ досежно квалификацията по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ. Дори да има инициирано производство от собственици - това не е основание, заложено в процесната заповед. Няма пречка, дори и при наличие на предпоставките по т. 6 на цитирания текст, административният орган да разпореди служебна разработка. Настоящата инстанция намира изложените мотиви от АССГ за достатъчни във връзка с отмяната на атакувания административен акт, но в същото време споделя заключението на ВАП за това, че решаващият съд не е обсъдил подробно доводите на жалбоподателите, които в значителната си част са обосновани и законосъобрзани. Съобразно чл. 220 АПК, обаче, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Производството по просрочените жалби следва да се прекрати, като решението, в тази му част, има характера на определение и може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав