Решение № 541 от 1.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 613/2010 г.

Решение № 541 от 1.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 613/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдените В. Л. В. и К. А. И. за възобновяване на нохд № 459/2010 г. на Я. районен съд, като се измени постановената по него присъда № 578 от 31.05.2010 г. и наложените наказания лишаване от свобода, като явно несправедливи се намалят. Оплакването в саморъчно изготвените от осъдените В. и И. искания е само за явна несправедливост на наложените им наказания. Първият от тях го намира за завишено поради това, че не е отчетено при неговото определяне тежкото му семейно положение-съпруга инвалид и две деца за които трябва да полага грижи. Другият осъден иска намаляване на наказанието на подобни основания-безработна съпруга, пет деца и нужда от негова помощ и подкрепа. Към това добавят и проявеното критично отношение към извършеното. В съдебно заседание назначените от съда служебни защитници поддържат жалбите. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 578 от 31.05.2010 г. по нохд № 459/2010 г., Я. районен съд е признал подсъдимите В. Л. В. и К. А. И. в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. т. 3,4 и 5, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. б. "а" и "б", /само по б. "а" за И./ НК и при условията на чл. 54 НК са осъдени съответно на четири и на три години и осем месеца лишаване от свобода, които да изтърпят в затвор, при първоначален "строг" режим. С присъдата е осъдени още две лица като съизвършители. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила. Искането и на двамата осъдени са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и следва да бъдат разгледани заедно по същество, поради идентичност на основанието за проверка на присъдата по реда на възобновяването и доводите в негова подкрепа. Те са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: При индивидуализацията на наказанията на двамата осъдени съдът е взел предвид и правилно оценил, всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства включително и посочените в двете искания-тежкото материално и семейно положение. С определените на В. наказание от четири години лишаване свобода и на И. от три години и осем месеца лишаване от свобода, не са нарушени критериите посочени в чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК за справедливо ангажиране на наказателната им отговорност. По голяма снизходителност не може да бъде проявена с оглед на обстоятелствата които сочат подсъдимите като личности с висока степен на обществена опасност, както и на извършените деяния. За кратък период от време за извършили седем квалифицирани кражби на висока обща стойност-от товарен автомобил, магазин за хранителни продукти и четири гаража, при условията на опасен рецидив. Предишните осъждания за престъпления също против собствеността, не са довели до промяна в поведението. С налагането на по-ниски наказания не биха се изпълнили целите на чл. 36 НК. Не е налице основанията на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на делото, тъй като наказанията на двамата осъдени напълно съответстват на конкретно установените обстоятелства относно обществената опасност на деянието и тяхната характеристика като личности и налага да бъдат изолирани от обществото за по дълъг период от време. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,