Решение № 5249 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2690/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Л. Христова, срещу решение 1278/13.01.2025 г., постановено по адм. дело 10518/2023 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установено притежанието на валидни квалифицирани електронни подписи (КЕП) от органите по приходите, издали заповедите за възлагане на ревизия (ЗВР), ревизионния доклад (РД) и ревизионния акт (РА). Позовава се на приложената към касационната жалба служебна кореспонденция между Дирекция ОДОП София и Информационно обслужване . АД Счита че административният съд не е предприел необходимите действия за изясняване на спорния въпрос, поради което неправилно е формирал извод за нищожност на оспорвания акт. Отправя молба за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът Т. Ц. Л., чрез адв. Сл. Анастасова, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмен отговор. В проведеното съдебно заседание изразената позиция се поддържа с молба първоинстанционното решение да бъде потвърдено или в случай на неговата отмяна, то и РА също да се отмени като необоснован. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2025 г. и фактура от същата дата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени наведените доводи в касационната жалба, събраните доказателства по делото и извърши служебна проверка по валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд София град е бил РА Р-22002222004665-091-001/04.05.2023 г., потвърден с решение 1176/18.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 1470/13.10.2023 г., с който на Т. Ц. Л. са установени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди от 2016 г. до 2020 г. в общ размер на 9 415,24 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 988,60 лв. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че ревизията на жалбоподателката е повторна във връзка с решение 1350/24.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП София, с което е отменен РА Р-22221921004967-091-001/03.05.2022 г. и преписката е върната със задължителни указания. Производството със съответния предметен обхват е възложено със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22002220004665-020-001/14.09.2022 г., издадена от П. Т. П., на длъжност началник на сектор Ревизии в ТД на НАП София. Първоначалната ЗВР е била изменена със ЗИЗВР Р-22002220004665-020-002/09.01.2023 г. по отношение на крайния срок до 10.03.2023 г. Предложенията за установяване на ревизиращия екип са обективирани в РД Р-22002222004665-092-001/24.03.2023 г., който е бил връчен по електронен път на ревизираното лице на 30.03.2023 г. На основание чл. 117, ал. 5 ДОПК е подадено възражение срещу РД, което е преценено като неоснователно при издаването на процесния РА. Първоинстанционният съд е извършил проверка на валидността на РА и с оглед на констатациите в тази част е обосновал неговата нищожност. Приел е, че процесните ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени чрез информационна система Контрол" като електронни документи. В изложените мотиви на следващо място е дадено тълкуване на приложимите нормативни разпоредби на ДОПК, ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2017 г. Притежаването на валиден КЕП от издателите на съответните актове и надлежното му използване са изведени като абсолютни условия за изясняване на въпроса относно авторството на спорните документи. От събраните доказателства по делото и извършените служебни справки в публичните регистри на доставчиците Информационно обслужване АД, Борика АД и Инфонотари ЕАД не се установява надлежното подписване на изследваните документи. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Заключението за нищожност на процесния РА е обосновано последователно от съда в съответствие с изяснената фактическа обстановка. При изричните и конкретни указания на първоинстанционния съд, дадени с определение 10750/06.12.2023 г. и протоколно определение от 19.06.2024 г. за изясняване на фактическата обстановка и компетентността на органите, участвали при ревизията и издали обжалвания РА, е следвало приходната администрация да прояви необходимата процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция. В проведеното о.с.з. пред Административен съд София град на 02.10.2024 г. ответникът е бил редовно уведомен за постъпилите документи от Министъра на транспорта и съобщенията на 08.07.2024 г., от Комисията за регулиране на съобщенията на 15.07.2024 г. и от Информационно обслужване АД на 11.07.2024 г. По предоставената възможност на страните да се запознаят и да изразят становище в 2-седмичен срок е изразена позиция единствено от процесуалния представител на жалбоподателя, с оглед на което в о.с.з. на 27.11.2024 г. е даден ход по същество и делото е обявено за решаване. Едва с касационната жалба пред настоящата инстанция процесуалният представител на касатора представя документи, които счита за относими към правния спор. В тази насока са приложени 4 броя незаверени копия на електронна кореспонденция, писмо изх. 94-00-109-15/27.01.2025 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП и писмо-отговор от Информационно обслужване АД с вх. 94-00-129-16/29.01.2025 г. Описаната поредица от действия и бездействия поставя касационния съдебен състав в хипотезата на нови фактически установявания. Забраната за това е визирана в чл. 220 АПК. Във връзка с оспорването на валидността на електронните подписи от изисканите и приобщени доказателства от третото неучастващо лице - Информационно обслужване АД, пред първоинстанционния съд не е потвърдено наличието на валидни КЕП от органите по приходите. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че П. Т. П., А. Л. И. и К. Д. С. към датите на издаване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са притежавали валидни КЕП. Поради тази причина не е дължимо последващо обсъждане на приложените документи от касатора. Последните не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред Административен съд София-град, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата при спазване на реда и изискванията в тази насока. В същия смисъл е решение 7125/11.06.2024 г., постановено по адм. дело 11855/2023 г. по описа ВАС. За пълнота на изложението следва да се посочи, че констатациите на административния съд относно невъзможността да бъде доказана валидността на КЕП на П. Т. П. са правилни, а твърдението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. От данните в публичния регистър на посочения електронен адрес за проверка: https://stampit.org/bg/page/812 (стр. 3 от КЖ) е видно, че валидността на КЕП на органа по приходите, възложил ревизията и взел участие при издаването на процесния РА са от 15.12.2011 г. до 14.12.2012 г., от 24.10.2023 г. до 23.10.2024 г., от 09.10.2024 г. до 09.10.2025 г. и от 26.02.2025 г. до 26.02.2026 г., но не и към 04.05.2023 г. или предходните релевантни дати. Целта на касационното производство е да бъдат отстранени евентуални грешки и пропуски на съда, а не на бездействия и пасивност на страните в производството по ангажиране на доказателства, израз на което е разпоредбата на чл. 220 АПК. Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводът на административния съд за нищожност на РА, предвид наличието на доказателства, че органите по приходите са притежавали валидни КУКЕП към датата на издаване на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА на ревизираното лице са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед на своевременната претенция, на ответника Т. Л. следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за касационното производство, съгласно приложените доказателства в тази насока. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,