Решение № 6749 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2015 г.
ВАСПетчленен състав09.06.2015 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2/05.01.2015 г. постановено по адм. дело № 4689/2014 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Quarzwerke GmbH, регистрирано в Германия, представлявано от управителите: д-р Паул Паез-Малец и д-р Томас Пютер, чрез процесуалния им представител - адв. Бангачев, против Решение № 120-ЮЛ от 31.01.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6749 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3410/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Зам. председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез пълномощника му - юрисконсулт Герчева, против Решение № 2/05.01.2015 г. по адм. дело № 4689/2014 г. на 3-тричленен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Quarzwerke GmbH, регистрирано във Федерална Република Германия, гр. Кьолн, чрез процесуалния му представител - адв. Бангачев, оспорва касационната жалба, като неоснователна, по съображения подробно изложени в писмена защита, която представя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество я намира за основателна. С обжалваното решение, 3-членен състав на Върховен административен съд, седмо отделение, по жалба на Quarzwerke GmbH, е отменил решение № 120-ЮЛ/31.01.2014 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", като незаконосъобразно. Отмененото решение на КФН е издадено на основание чл. 212, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗКФН и чл. 215 от ЗППЦК, като с него на оспорващото германско дружество е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/, с която е задължено в 5-дневен срок от получаване на решението да представи в КФН, в цялост копие от сключения на 20.12.2012 г. договор за покупко-продажба на акции от капитала на "Каолин" АД, финализиран на 04.06.2013 г. /дата на сетълмент/, както и от всички допълниелни споразумения и анекси към него. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че с оспореното решение е наложена ПАМ по отношение на трето лице, което е съконтрахент на поднадзорното лице - "Алфа Финанс Холдинг" АД, по сключена сетълмент сделка, предмет на договора за покупко-продажба на 67,22% акции от капитала на "Каолин" АД, от 20.12.2012 г., финализирана на 04.06.2013 г. Според съда наложената по отношение на германското дружество ПАМ, като трето лице, не е законово оправдана, тъй като нарушава принципа на съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 от АПК и не съотвества на целта на закона. От анализа на доказателствата, съдът е установил, че по отношение на поднадзорното лице - "Алфа Финанс Холдинг" АД е налице влязла в сила ПАМ, за представяне на същия договор, постановена с решение № 657-Е/23.08.2013 г. на зам. председателя и ръководител управление "Надзор на инвестиционната дейност" на КФН. Последното е обжалвано, като с решение № 5505/2014 г. по адм. дело № 3787/2014 г. 5-членен състав на Върховен административен съд е оставил в сила решение по адм. дело № 13097/2013 г. на 3-членен състав на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на "Алфа Финанс Холдинг" АД срещу наложената му ПАМ. При тези данни съдът е приел, че оспорената пред него ПАМ, е несъразмерна и непропорционална на преследваната цел, тъй като контролният орган е проявил бездействие и не е изчерпал всички, предоставени му от закона регулаторни механизми по отношение на проверяваното дружество и не е привел в изпълнение влязлата в сила ПАМ спрямо него. Едва тогава би обосновал невъзможност и би могъл да постанови ПАМ спрямо третото лице, но в случая такава невъзможност от получаване на договора от проверяваното лице, не е установена, поради бездействие, с което и наложената ПАМ е незаконосъобразна, тъй като засяга непропорционално правата и интересите на оспорващия. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По делото няма спор по фактите. Спорно е приложението на ПАМ по отношение на трето, извън проверяваното от КФН лице, на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 от З., както и дали е налице нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, което води до незаконосъобразност на оспорения акт. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че ответното германско дружество е лице, по отношение на което е допустимо прилагането на ПАМ, тъй като е сред лицата, изрично посочени от разпоредбата на чл. 212, ал. 1, предл. четвърто от ЗППЦК, като собственик на 67,22% акции от капитала на "Каолин" АД. Поради това и при наличие на останалите материалноправни предпоставки на цитираната разпоредба, наложената ПАМ би била основателна. С обжалваното решение съдът неправилно е приел, че тези предпоставки не са налице, тъй като за органа съществуват други възможности за постигане на преследваната цел, които не са използвани, както и поради това, че ПАМ е несъразмерна - налице е непропорционално засягане права и интереси на ответното дружество. Касационният съд не споделя тези изводи. Съгласно чл. 212, ал. 1, т. 1 от ЗППЦК, ПАМ може да се налага, когато е извършена или се извършва дейност в нарушение на ЗППЦК, на актовете по прилагането му, на решения на КФН или на заместник-председателя, както и когато се възпрепятства упражняването на контролна дейност от същите тези органи или са застрашени интересите на инвеститорите. В случая, видно от оспореното решение на зам. председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност", ПАМ е наложена, поради възпрепятстване контролната дейност от зам. председателя на КФН по отношение на поднадзорното лице- "Алфа Финанс Холдинг" АД, в защита интересите на инвеститорите. Настоящият състав споделя виждането на касатора, че такова възпрепятстване е налице. От приложените към административната преписка доказателства, е установено, че по отношение на ответника, като трето по отношение на надзора лице, е разпоредена насрещна проверка на основание чл. 18, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗКФН, като с писма са му изискани представянето в цялост на копие от описания по-горе договор за продажба, както и от всички допълнителни споразумения и анекси към него, като не е спорно, че такива не са представени. Непредставянето на копия от цитирания договор и съпътстващите го документи, в цялост, за извършване на насрещната проверка от надзорния орган, за която третото лице е длъжно да съдейства, представлява възпрепятстване на касатора да упражни контролната си дейност спрямо поднадзорното лице, по смисъла на чл. 212, ал. 1, предл. второ от ЗППЦК. В тази връзка неправилно с обжалваното решение е прието, че възпрепятстване няма, след като касатора не е използвал всички законово допустими механизми за получаване на тези документи от самото поднадзорно лице, по чл. 19 или чл. 32 от ЗКФН. Законовите възможности за въздействие върху правната сфера на проверяваното лице, не изключва правомощието на надзорния орган за извършване на процесуални действия и по отношение на трети, свързани с него, лица, успоредно с действията срещу първото. Това следва от разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1-7 от ЗКФН, регламентираща процесуалните права на надзорния орган по отношение на проверяваното и третото лице, като няма пречка тези права да се упражняват едновременно и към двете. При неизпълнение на задълженията по чл. 18, ал. 1, т. 5 от ЗКФН, от страна на третото лице, както е в случая, се възпрепятства надзорната дейност на касатора върху "Алфа Финанс Холдинг" АД и сделката, сключена от него по договора за продажба на акции от 20.12.2012 г. Поради това, противно на приетото от 3-членният състав, настоящият намира, че е налице материалноправната предпоставка на чл. 212, ал. 1, предл. второ от ЗППЦК, за налагане на ПАМ, по т. 1 от цит. разпоредба спрямо ответника. В случая е без значение, че по отношение на поднадзорното лице е наложена идентична по вид и разпореждане ПАМ, която предхожда процесната ПАМ. Всяка ПАМ, независимо от адресата й, цели да гарантира посредством държавна принуда създаване на условия за осъществяване предоставените от закона правомощия на КФН, свързани с предотвратяване и недопускане на нарушения на ЗППЦК, а в случая - по повод конкретно осъществена от поднадзорно лице сделка. Съобразно тази цел наложената на германското дружество ПАМ е допустима и подходяща. Същата не е несъразмерна в ограниченията, които налага, тъй като не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която ПАМ се издава. Поради това обжалваното решение, с което е прието, че наложената ПАМ нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК и не съответства на целта на закона, обуславящо отмяната й, като незаконосъобразна, е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Като неправилно същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Quarzwerke GmbH, срещу решение № 120-ЮЛ/31.01.2014 г. на зам. председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", бъде отхвърлена, като неоснователна. Оспореното решение на КФН, съобразно изложените по-горе мотиви, е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съотвествие с материалния закон и целта му. Неоснователно е възражението на ответника, че наложената ПАМ представлява търговска тайна и че предоставяне договора на надзорния орган, ще наруши клаузата за конфиденциалност. Разпоредбата на чл. 24 и сл. от ЗКФН въвежда за органа ограничения при обработката, получаването и съхранението на информация, представляваща професионална и търговска тайна, както и че същата се ползва със защита, като не може да бъде предоставяне на други лица от страна на КФН. Поради това необосновано се поддържа, че предоставянето на исканите документи би причинило на ответника значителни вреди. Такива биха могли да настъпят едва при разпространение на подобна информация, в нарушение на цитирания закон, каквато хипотеза не е налице, като това не е основание за възпрепятстване на органа да упражнява правомощията си, т. е не води до отмяна на наложената ПАМ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, 5-петчленен състав на втора колегия