Решение № 12131 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2008 г.
ВАСVI отделение16.10.2009 г.докладчик Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ в сила решение № 134 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 5348/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 12131 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13896/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец Христо Йорданов Димитров с Фирма "Димитров - Христо Йорданов - АИПСМП" гр. София срещу решение № 134 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 5348/2006 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Директор на Столична здравноосигурителна каса не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 134 от 9.07.2008 г. по адм. д. № 5348/2006 г., Софийски градски съд, Административно отделение, III "Г" състав, е отхвърлил жалбата на Едноличен търговец Христо Йорданов Димитров с Фирма "Димитров - Христо Йорданов - АИПСМП" гр. София срещу Заповед № РД-13-931 от 31.10.2006 г. на Директора на Столична здравноосигурителна каса. Съдът е приел за установено, че при издаване на обжалваната заповед са спазени процесуалните норми на НРД 2006 г. относно извършване на проверки на лечебни заведения и за налагане на санкции при констатирани нарушения. Последните са безспорно извършени от жалбоподателя и доказани от ответника, като е приложен правилно и материалния закон. Направен е окончателния извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция е правилно и не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗО и чл. 243, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), в случай, че Арбитражната комисия потвърди констатациите на финансовия инспектор, както е установено по първоначалното дело, директорът на РЗОК, в случая СЗОК, издава заповед за прилагане на санкциите. Според чл. 72, ал. 2 ЗЗО непосредственият контрол се осъществява от длъжностни лица на РЗОК - финансови инспектори и лекари-контрольори. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 222, ал. 1 от НРД 2006 г. Както сочат доказателствата по административната преписка издаването на обжалваната заповед е било предшествано от административно производство по чл. 222 - 231 от НРД 2006 г. В цитираното Директорът на СЗОК няма непосредствени наблюдения относно констатациите на контролните органи по фактическата обстановка, обуславяща нарушенията, а приема констатираното от контролните органи. В тази връзка той няма как да посочи в заповедта си нещо различно от фактическа страна, респ. собствени мотиви. За това директорът нито е задължен по силата на нормативен акт, нещо повече това би било незаконосъобразно, тъй като той издава заповедта за налагане на санкции въз основа на констатациите на контролните органи. В тази връзка възраженията на касатора не намират нормативна опора и се възприемат като неоснователни. Решаващият състав на Софийски градски съд е изследвал детайлно обжалвания административен акт, като не се ограничил само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата, а въз основа на представените доказателства е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания. Касаторът не сочи и други конкретни оплаквания в тази връзка, извън разгледаното по-горе в настоящите мотиви. Отчитането на профилактични прегледи по програма "Майчино здравеопазване" и по профилактика на задължително здравно осигурени лица над 18 години от рискови групи като първични консултативни прегледи няма нищо общо с лимитирането на медицинската помощ чрез регулативни стандарти. В тези случаи лекарят-специалист статуира в рамките на издаденото от личния лекар направление и не трябва да получава заплащане по чл. 147, ал. 1, т. 1 от НРД 2006 г. По първоначалното дело са били безспорно установени нарушенията на д-р Христо Димитров, а именно че обявеният за работа график по договора с НЗОК не съответства с този вписан в декларацията по образец, както и че профилактичните прегледи са отчитани като първични консултативни прегледи. Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 НРД 2006 г. лечебните заведения за извънболнична помощ представят декларация по образец, посочен в приложение № 13 за дейността на лечебното заведение. Според чл. 101 от НРД 2006 г. при промяна на всяко от обстоятелствата, удостоверени с документи по чл. 100 и чл. 103, изпълнителят на медицинска помощ е длъжен в срок до 7 работни дни да уведоми РЗОК и да изпрати копие от съответния документ. Цената и редът на заплащане на профилактичните прегледи по програма "Майчино здравеопазване" са посочени в чл. 150, ал. 1 и ал. 4 от НРД 2006 г. Заплащането на профилактични прегледи на ЗЗОЛ над 18 г. на рискови групи е уредено в чл. 151, ал. 1 НРД 2006 г. Цитираните норми са били нарушени от д-р Димитров и правилно решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че законосъобразно са били наложени процесните санкции. Необосноваността като касационно основание опорочава фактическите констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение, в насоките които не са нормирани от закона. Това са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. В конкретния случай грешки от подобно естество не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,