Решение № 1364 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2007 г.

Решение № 1364 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4814/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК вр. с чл. 218б, ал. 1, б. "в"ГПК. Г. М. К. е подал касационна жалба срещу решение № 228 от 28.06.2007 г. по гр. д. № 2* от 2006 г. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 18 от 9.03.2006 г. по гр.д. № 6* от 2005 г. на Р. районен съд и е отхвърлен установителния иск, предявен от Г. М. К., Й. Д. К., М. М. К. и Д. М. К. срещу К. Д. К., Р. Д. Х. и Й. Д. Б. за ливада в м. "Ш" с площ от 3, 081 дка в землището на гр. Б. В жалбата се инвокират оплаквания за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, както и за допуснати съществени процесуални нарушения, субсумирани в хипотезата на чл. 188, ал. 1 ГПК. Й. Д. К. е починала на 18.09.2008 г. и е заместена по реда на чл. 120 ГПК (отм.) от останалите ищци - нейни низходящи /у-ние за наследници № от 5.11.2008 г./. Ответниците М. М. К. и Д. М. К., К. Д. К. и Й. Д. Б. не са взели становище по подадената касационна жалба. Ответницата Р. Д. Х. в съдебно заседание оспорва жалбата, излага аргументи в подкрепа на касираното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея, в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече на 3.07.2007 г. и е изтекъл на 3.08.2007 г., а касационната жалба е подадена на 16.07.2007 г. с вх. № 2*в рамките на законният срок. Касационната жалба е основателна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Благоевградския окръжен съд е потвърдил решението на първостепенният съд и е намерил, че предявеният установителен иск за собственост върху ливада в м. "Ш" с площ от 3, 081 дка в землището на гр. Б. към датата на внасянето на имотите в ТКЗС - 1957 г. е била собственост на наследодателя на ответниците Д, поради което правилно в тяхна полза с решение № 748 от 9.08.2004 г. на ОДЗГ, гр. Б. имота им е бил възстановен в реални граници. Счел е, че ищците не са установили техния баща да е придобил имота по давност. Решението е неправилно защото е постановено по неразяснено дело. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че при обсъждането на доказателствата съдът не се е съобразил с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК, поради което е допуснал съществено процесуално нарушение, което се е отразило върху материално правните изводи, обусловили отхвърлянето на иска. Основателно е направеното оплакване в касационната жалба, че въззивният съд не е изложил аргументи защо кредитира тази група свидетели, която установява, че спорната земеделска земя е била собственост на Д. К. наследодател на ответниците преди внасянето й в ТКЗС. От анализа на представеният доказателствен материал, включващ писмени доказателства- завещателно разпореждане от 1919 г., постановление № 123 от 28.03.1925 г. на Р. финансов началник, опис -декларация на И. К. /друг наследник от фамилия К./ и гласните доказателства се установява, че в м. "Шипотско/Шипоцко/ ", землището на гр. Б. е притежавал около 30 дка земеделска земя, която е разпределил с цитираното завещателно разпореждане от 25.02.1919 г. между своите деца и внуци. В полза на Д. К., наследодателя на М. К., който е баща на ищците /у-ние за наследници № от 31.05.2005 г./ също е завещан имот в съсобственост с И. К. в посочената местност. По делото е останал недокументиран въпроса за наследствените правоотношения между Д. В представената опис декларация на И. К. при влизането му в ТКЗС се установява, че той декларира имот в м. "Шипотско/Шипоцко/", който е съседен на имота на Д. К. Спорния имот към настоящия момент има граници: К. Б. и път, които са две от границите, посочени през 1919 г. в завещанието. Отделно от това от обясненията на свидетелите се установява, че другият посочен в завещанието съсед Р. също са от рода на К. . Представеното заключение от в.л. Илия А. относно липсата на идентичност на имота по завещанието и този който се претендира в момента е неточно защото се опира главно на площта, която не е индивидуализиращ белег и на липсата на пълно съвпадение на съседите, което е невъзможно поради изминалите около сто години между двете сравнявани събития. От разпита на свидетелите И се установява и обстоятелството, че преди национализацията известен период от време семейството на Д. К. е живяло със семейството на "баджанака " му М. К. защото къщата на К. е изгоряла. През този период двамата са работели заедно, включително и земеделските земи, който факт кореспондира с казаното от другата група свидетели, която посочва, че К. също е обработвал спорната ливада. Посочени данни изискват допълнително съпоставяне и анализ, което налага отмяна на решението. При следващото разглеждане на делото съдът следва да аргументира защо се кредитира показанията на конкретната свидетели. На второ място следва да се изясни как е получена собствеността върху ливадата от страна на Д. К. Решението е неправилно и делото следва да се върне за повторно разглеждане при което следва да се извърши оглед на място с преразпит на свидетелите в присъствието на вещото лице, което след като хги изслуша да даде отговор на въпроса относно идентичността на имота, който е бил завещан в полза на наследодателя на ищците, с този които е възстановен в полза на ответниците, които също следва по реда на пълното и главно доказване за установяват фактите на които се позовават, в този случай правото на собственост на техния наследодател към датата на образуване на ТКЗС през 1956 - 57 г. По тези съображения, ВКС, състав на Четвърто г. о.