Решение № 7561 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от И. Велкова против решение 6855/16.11.2022 г. по адм.д. 5016/2022 г. на Административен съд София-град. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли да бъде отменено. В съдебно заседание се представлява от адвокат Хайдутов, който поддържа касационната жалба и претендира заплащането на разноски по делото. Ответникът - община Костинброд, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото, при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице касационни основания за обявяване на нищожност или отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 1 и т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Обстоятелството, че от съда са обсъждани действия на общината за периода 2008 г. сочи за подробно обсъждане на всички представени по делото доказателства, а не до нищожност на съдебното решение. Освен това от съда е обсъдена и възприета и фактическа обстановка за претендирания от ищцата период, като изрично в диспозитива на съдебното решение е отхвърлен иска именно за предявения период - от 25.11.2021 г. до датата на предявяване на иска. С оглед на изложеното и приложените по делото доказателства считам, че обжалваното решение като валидно, правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Предмет на разглеждане в производството пред административния съд е предявен иск от И. Велкова срещу община Костинброд за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000 лева за периода от 25.11.2021 г. до датата на предявяване на иска, в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението на общинската администрация да издаде констативен протокол за незаконно строителство на септична яма, казан за варене на ракия, тоалетна и помощни постройки, изградени в УПИ V-190 на границата със собствения на ищцата УПИ ІV-191, кв. 16, по плана на [населено място], община Костинброд, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че бездействието на служителите от общинската администрация се изразява в неиздаването на констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ , както и на заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Посочил е, че Законът за устройство на територията е специален закон, който съдържа уредба, определяща индивидуалните административни актове по смисъла на този закон и изчерпателното им изброяване се съдържа в разпоредбата на чл. 214 от ЗУТ. Според съда, издаването на актовете по реда на чл. 225а от ЗУТ се извършва по преценка на административния орган и не съществува законово задължение за служителите на общинската администрация да издадат констативен акт за незаконно строителство по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие по смисъла на закона. Издаването на констативен акт поставя началото на производството по премахването на незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ, което приключва със заповед по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Подалият сигнал за незаконно строителство не е страна в административното производство, поради което за него не съществува правна възможност да обжалва индивидуалните административни актове по чл. 214 от ЗУТ. Освен това съдът е приел, че действията и бездействията, извършени или допуснати в хода на административно производство не подлежат на обжалване или на установяване на тяхната незаконосъобразност отделно от издадения в административното производство индивидуален административен акт, който в случая е заповед за премахване на незаконен строеж. Изложил е и мотиви, че по предявен от ищцата иск по чл. 109 от Закона за собствеността, тя е получила защита, която следва да се реализира на основание влязлото в сила осъдително решение по реда на ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че съгласно НА 25, т. ІІІ, рег. 3484, д. 425/1994 г. (л. 9 от делото) се установява, че ищцата е собственик на празно дворно място, находящо се в [населено място], община Костинброд с площ от 920 кв.м., съставляващо парцел ІV-191 от кв. 16 по плана на [населено място], при съседи: улица, парцел ІІІ-192, парцел ХІХ-181, парцел ХVІІІ-182 и парцел V-190. От заповед 535/17.08.2005 г. на кмета на община Костинброд се установява, че е наредено на Н. Бараков собственик на УПИ V-190 да премахне изградената септична яма на границата с УПИ ІV-191, кв. 16, тъй като е изградена без строителни книжа и писмено съгласие от ищцата. Видно от констативен протокол 2/01.8.2006 г. собственикът Бараков е запълнил обема на септичната яма с пясък, монтиран е капак, засипан с пръст, като е констатирано, че попивната яма не е действаща. От писмо с изх. Сф7-62-00-139/31.01.2008 г. на началника на РДНСК се установява, че по повод сигнал на ищцата, служители на областната администрация Софийска област, са извършили проверка на място и са установили, че капакът на септичната яма е засипан с пръст, но не са извършени действия по засипването на самата яма. В тази връзка с писмо И-6/25.08.2006 г. Областният управител на Софийска област е разпоредил кмета на община Костинброд да извърши повторна проверка. Служителите на общината са извършили проверка на място, съставили са констативен протокол 2/01.09.2006 г., в който са удостоверили, че Н. Бараков е запълнил обема на септичната яма, монтирал е капак засипан с пръст, и че същата не е действаща. За извършените проверки и резултатите от тях ищцата е уведомена с писмо изх. Сф7-62-00-139/31.01.2008 г., издадено от началника на Софийска РДНСК. Последвало е второ писмо с изх. Сф7-62-00-358/28.03.2008 г. от началника на Софийска РДНСК, с което ищцата е уведомена, че при извършена проверка на място от Софийска РДНСК, не се е установило наличие на септична яма, като на място е имало следи от такава, която е засипана с пръст. Наред с това проверяващите установили, че за изградената второстепенна постройка от 48 кв. м. на границата с УПИ ІV-191, кв. 16 има издадено удостоверение за търпимост АБ-У-865/05.12.2006 г. От писмо с изх. 94-И-38/15.07.2008 г. е видно, че при извършена проверка от общинската администрация, се е установило, че попивната яма не е действаща, запълнена е с пясък, като капакът й е затрупан с пръст. От съдебно Решение 515 от 15.11.2016 г. постановено по гр.д. 313/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд се установява, че на основание чл. 109 от ЗС Р. Глейви, Е. Стамболийска и Л. Станков са осъдени да премахнат незаконно изградената в собствения им УПИ V-190 в кв. 16 по плана на [населено място], попивна яма, както и изградената на място ограда със съседния УПИ-ІV-191. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изложил подробни мотиви, съобразени с приложимия материален закон, които напълно се споделят от касационната инстанция. Исканията от страна на касационния жалбоподател да бъдат издадени актове по реда на чл. 225а от ЗУТ за премахване на септичната яма в съседния имот и другите обекти, за които се твърди, че са незаконно изградени, представляват сигнали до компетентните органи, но както правилно е отбелязал съдът, те не задължават административния орган. Административният съд правилно е приел, че неиздаването на актове и непредприемането на действия от тяхна страна в производството по чл. 225а ЗУТ не представлява бездействие по смисъла на АПК. Производствата по чл. 225 и чл. 225а ЗУТ за премахване на строежи имат служебен характер. Подаването до административния орган на искане за издаване на акт с определено съдържание не създава насрещно задължение за удовлетворяването му и има единствено сезираща функция, а органът извършва собствена преценка относно правомерността на строежа. Евентуалното решение на административния орган за отказ да разпореди правната последица по чл. 225а ЗУТ, изразено изрично или мълчаливо, не формира подлежащ на съдебно оспорване акт нито според общата клауза на чл. 21 АПК, нито на специално основание по ЗУТ. Тези изводи следват от съдържанието на контролните функции на административния орган и от предпоставките за придобиване на качеството на заинтересована страна в административното производство с предмет по чл. 225а ЗУТ. Освен това, неиздаването на заповед по чл. 225а ЗУТ не е фактическо, а правно бездействие. Предмет на иска по чл. 256 от АПК е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на произтичащо от закон или друг нормативен акт задължение за извършване на фактическо действие, а не за издаване на административен акт. Действията по издаване или неиздаване на констативен акт в хода на производството по чл. 225а ЗУТ с още по-малко основание представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, както правилно е мотивирал съдът. Освен тези правни доводи, анализът на събраните по делото доказателства води до извод, че административните органи не са бездействали и в отговор на сигналите на жалбоподателката са извършвали проверки на обектите, за които е твърдяла, че са незаконни. Предприети са действия за премахването на септичната яма и за тях Велкова е била уведомена, като е установено и че изградената второстепенна постройка от 48 кв. м. на границата с УПИ ІV-191, кв. 16 е търпим обект и не подлежи на премахване. Правна защита на правата си ищцата е получила и от гражданския съд по реда на чл. 109 от ЗС. Изпълнението на влязлото в сила решение следва да се извърши пак по реда на ГПК и не е основание за завеждане на претенция за обезщетение по реда на АПК. Решението на административният съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,