Решение № 5691 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 821/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ против решение 3539/14.11.2024 г. по адм.д. 701/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Велико Търново. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че уведомителното писмо е мотивирано. Оспорва изводите на съда, че постановеният отказ от финансиране не е доказан. Твърди, че причините за отказа са посочени в разясненията към колона 6 и колона 10 от Таблица с изчисления на финансово подпомагане по направление Биологично растениевъдство. Пълният отказ за подпомагане се дължи на констатирани нарушения от контролиращото лице Космосерт АД, публикувани и използвани от административният орган по надлежния ред. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответната страна Пюър Енерджи груп ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Василева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е УП 02-040-2600/2338#17 от 06.08.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020, за кампания 2021. Постановеният отказ е мотивиран с Интегрирана система за администриране и контрол, извършени задължителни административни проверки и/или проверки на място по чл. 37 от ЗПЗП. Освен препращане към таблица за изчисляване на финансовото подпомагане, други факти не са посочени. Оспореният административен акт е издаден след отменително решение 239/10.10.2023г. по адм. д. 161/2023 г. на АС-Велико Търново. Уведомителното писмо е трето по ред по заявлението на Пюър Енерджи Груп ЕООД с УИН 04/270521/91190, като УП изх. 02-040-2600/2563 от 10.03.2023 г. е обявено за нищожно с решение 296/29.01.2024 г. по адм. д. 312/2023 г. на АС- Велико Търново. С решение 3539/14.11.2024 г. по адм. д. 701/2024 г. по описа на АС- Велико Търново, оспореното в настоящото производство Уведомителното писмо, с което е оторизирана сума в размер на 0 лева е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е императивна, като административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Изискването е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно касаторът твърди, че фактическите и правни основания за постановения отказ от финансово подпомагане се съдържат в мотивите на УП. Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за 2014-2020 (Наредба 4/2015) и Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) не отменят изискването за мотивиране на акта. Правилно първоинстанционният съд приема, че органът не е посочил фактически основания за издаване на оспорения административен акт. Не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблицата. Приложената писмена защита на л.130 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с твърдение за недопустими за подпомагане площи, е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза, за която ТР 16/1975 г. на ВС на РБ е неприложимо. В оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са изброени множество правни норми от актове на вътрешното и европейското законодателство, но не са изложени никакви конкретни съображения за основанията на санкционираната площ. От съдържанието на разясненията към колони 10 и 11 не става ясно кое точно от изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета от 27.06.2007 г. и Регламент (ЕО) 889/2008 от 05.09.2008 г. не е спазено от дружеството, за да е наложена санкция по реда на чл.13 и чл.19, ал.3 от Наредба 4/2015 г. и раздел III Намаления при неспазване на базови изисквания и изисквания по управление на подпомаганите дейности по направления по Наредба 4/2015, т.3.1.2 Изисквания по управление от Методика по мярка 11 Биологично земеделие от Методика за намаляване и отказване на плащания по м.11 от ПРСР 2014-2020. Не са посочени точно кои базови изисквания не са спазени, нито как е изчислена санкцията в размер на 100% от субсидията, за която бенефициерът кандидатства. Неоснователни са твърденията на касатора, че в Уведомителното писмо се съдържа подробно изложение на проверките и резултати, които контролиращото лице Космосерт АД е извършило. Позоваване само на информация от Регистъра по чл.16, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделските продукти на ЕС без посочване на конкретен документ, индивидуализиран с номер, дата на издаване и издател, към който да препраща акта, не може да служи като фактическо основание.. По изложените съображения обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски. Представен е списък и договор за правна защита и съдействие с уговорено адвокатско възнаграждение от 1300 лв., определен върху материален интерес. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно. Настоящия съдебен състав приема, че на ответника по касация следва да бъде присъдена сумата от 1300 (хиляда и триста) лева, предвид материалния интерес на спора и изискванията на чл. 8, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение