Решение № 2842 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10864/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ "Митница Пловдив" при Агенция "Митници", подадена чрез пълномощника му юрк. Стефанова, против Решение 14929 от 17.08.2024г., постановено по дело 10498/2020г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което по жалба на ОГЛ ФУУД ТРЕЙД ЛЕБЕНСМИТЕЛФЕРТРИБ ГМБХ е отменено Решение РТД 3000-2075/16.09.2020г./32-270999, издадено от директора на ТД Тракийска и е върната административната преписка на органа за ново произнасяне. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречието му с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът релевира доводи, че анализът на всички обстоятелства обосновават основателни съмнения относно декларираната цена. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди процесният административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Огл Фууд Трейд Лебенсмителфертриб" ГМБХ - Германия, VAT DE 129428682, не взима становище по основателността й. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на РТД 3000-2075/16.09.2020г./32-270999,, с което е разпоредено да се коригират данните за стока 5 от митническа декларация с МРН 19BG003010002618R8 от 15.03.2019г. пресни домати, тип кръгъл червен, както следва: дължим размер на вносното мито - А01): да се чете 3021, 38 лв.; ставка мито: да се чете 58,2828; Данъчна основа - В00: вместо 10705, 31 лв. да се чете 10485, 40 лв.,; дължим размер на ДДС - В00: вместо 2578,26 лв. да се чете 2358, 35 лв. Не е спорно, че на 15.03.2019г. в МБ Свиленград OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH е подало митническата декларация с МРН 19BG003010002618R8 за поставяне под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление на пресни зеленчуци, с произход Р Турция, в това число и домати, тип кръгъл, червен, с нетно тегло 5184 стока 5. За доматите е декларирана митническа стойност в размер на 11664, 40 лв., преизчислена в / 100 кг. на 115, 04 /100 кг. Определената от ЕК за дата 15.03.2019г. стандартна вносна стойност (СВС) за домати с произход от Р. Турция, е 74,4 /100 кг. Тъй като декларираната вносна стойност (115, 04 /100) е по-голяма с повече от 8 % от определената за деня СВС (74,4 /100 кг.), вносителят е представил обезпечение в размер 3021,38 лв., внесено в пълен размер. Митническият орган е приел, че след като стоката е реализирана на цена, по-ниска от митническата стойност при вноса, то не е доказана достоверността на декларираната при вноса митническа стойност. Изчислил е себестойността на стоката 5963, 91 за 5184 кг. или 5963, 91 х 1, 95583 = 11664, 40 лв. Според митническия орган декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от ЕК; внесената партида е продадена на загуба на митническата територия на ЕС; вносителят е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност. Според съда вносителят не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на внесената от него гаранция съгласно чл. 75, пар. 5 от Делегиран Регламент /ЕС/ 2017/891. Последвало е издаване на оспореното решение на митническия орган. За изясняване на фактическата обстановка, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал. За да обоснове извод за незаконосъобразност на митническото решение АССГ е изложил следните агрументи: 1/ декларираната в МД митническа стойност се отличава с по малко от 50 % от определената от Комисията стандартна стойност при внос; 2/ реално заплатената цена за процесните стоки по процесната митническа декларация съответства на посочената във фактурата покупната стойност на стоките; 3/ в издадената от турския доставчик фактура, са посочени страните, внасяната стока, условията на доставка и подлежащата на плащане цена; 4/ не е констатирана неправилност или неточност в счетоводните записвания. При тези съображения решаващият състав е счел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен и преписката да се върне на компетентния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно. При действието на чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент, ако митническата стойност на продуктите от част А към приложение VII се определя според договорната стойност, посочена в чл. 70 от МКС и тази митническа стойност е по-висока с повече от 8% от фиксираната ставка, изчислена от Комисията като фиксирана стойност при внос в момента на съставяне на декларацията за допускане на продуктите за свободно обращение, вносителят трябва да предостави гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. В тази хипотеза размерът на вносното мито, което би се дължало за продуктите се определя по фиксираната стойност при внос. В тежест на вносителя е да докаже в едномесечен срок от продажбата на продуктите и в четиримесечния срок от датата на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС, или да определи митническата стойност, посочена в чл. 74, § 2, б. в от МКС /вж. чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент/. Доказването на условията на освобождаване на партидата включва не само фактурата, а и всички документи, необходими за извършване на митническа проверка по отношение на продажбата и освобождаването на всеки продукт от партидата /чл. 75, § 5, ал. 4 от Делегирания регламент/. Условие за освобождаване на гаранцията е представяне на удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване. Иначе обезпечението се задържа чрез плащане на вносни мита /чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегирания регламент/. В случая декларираната митническа стойност на продукта пресни домати, тип кръгъл червен, е по-висока с повече от 8% от определената от ЕК фиксирана стойност към момента на вноса. Последващата реализация на стоката под себестойността ѝ определя като непълно доказването на освобождаването на партидата според условия потвърждаващи правилно определяне на митническата стойност по метода на чл. 70 МКС. Под условия по смисъла на член 75, параграф 5, четвърта алинея от Делегиран регламент 2017/891 следва да се разбират всички обстоятелства, настъпили след пускането на стоките в свободно обращение в Съюза, които могат да потвърдят или да опровергаят достоверността на декларираната договорна стойност /така т. 79 от решението на Съда по дело С-770/21/. По разясненията в т. 82 от решението на Съда по дело С-770/21 продажбата на загуба може да се възприеме като сериозна индикация за изкуственото завишаване на декларираната договорна стойност от вносителя, за да се избегне плащане на вносно мито или да се намали размера му. Трайните търговски отношения на вносителя и клиентите му, при които печалбата се постига в дългосрочен план, не представляват обстоятелство, потвърждаващо достоверността на декларираната договорна стойност. Разглеждането на конкретния внос като част от многото и във връзка с последващите продажби по тях е в противоречие с чл. 75, § 2, ал. 1 от Делегирания регламент. Според сочената разпоредба декларираната договорна стойност се съотнася към фиксираната стойност при внос към момента на съставяне на декларацията. Затова и гаранцията, посочена в член 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, обезпечава вноса по конкретната МД. Не се основава на позитивното право очакването на вносителя установяване на търговските отношения с клиенти, обуславящи продажби на занижена цена да не е свързано с деклариране на митническа стойност, насочено към постигане на по-малки размери на митническите задължения. В контекста на тези отношения деклараторът може да регулира декларираната митническа стойност, така че да постигне печалба в произволно избран от него период. Рентабилната търговска практика не предполага продажба на загуба. При съмнения в способността си да докаже условията, потвърждаващи правилното определяне на цените по чл. 70 МКС и в срока за доказване, вносителят е разполагал с възможността да определи митническата стойност по дедуктивния метод на чл. 74, § 2, б. в МКС. Действително от разясненията в т. 90 от решението на Съда по дело С-770/21 следва, че разлика в цените с повече от 50 %, като констатираната в случая между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, е достатъчна, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност, (по аналогия решение от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, C-291/15, т. 38 и 39). Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, тъй като такава продажба на загуба сама по себе си не е рентабилна търговска практика. От тези разяснения обаче не следва, че за да се приеме значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса, следва винаги да е установена разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос. Значително по-висока декларирана договорна стойност в сравнение със стандартната стойност при вноса ще е налице и когато е установено значително превишение на предвидената в чл. 75, § 2 от Делегиран регламент 2017/891 разлика от 8%. В случая, декларираната стойност на партидата внесени стоки е 115, 04 евро/100 кг, а определената от Комисията стандартна стойност при внос за деня е 74, 4 евро/100 кг, което е значително превишение с повече от предвидената 8 % разлика между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията СВС. Следва да се посочи, че вносителят не е представил писмен договор, сключен между него и износителя, или какъвто и да е друг еквивалентен документ, с който може да се установят релевантните елементи на договорното правоотношение, сред които са условията, свързани с уговорката за цената, на която е закупена внесената партида. Настоящият касационен състав приема, че констатираната в случая разлика между декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос, съчетано с продажбата на загуба на съответната партида на клиент на вносителя, са достатъчни, за да породят у митническия орган съмнения в достоверността на тази декларирана договорна стойност. След като е установено, че вносителят Огл - Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ - Германия не е представил удовлетворяващо митническите органи доказателство за условията на освобождаване на стоката, като предпоставка за освобождаването на внесената от него гаранция, съгласно чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891, законосъобразно с оспорения административен акт митническият орган е изключил декларираната договорна стойност на партидата внесени домати. В тази насока са Решение 12220/13.11.2024 г. по адм. д. 6102/2024 г., Решение 11982/07.11.2024 г. по адм. д. 5351/2024 г., Решение 11398/23.10.2024 г. по адм. д. 4963/2024 г., Решение 1567 от 19.02.2025г. по адм. дело 9785/2024г. по описа на ВАС). Като е достигнал до различни правни изводи и е отменил оспорения административен акт, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу Решение РТД 3000-2075/16.09.2020г./32-270999, издадено от директора на ТД Тракийска. При този изход на спора и заявена претенция за това, на касационния жалбоподател се следва присъждане на разноски за всички инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в общ размер на 224, 17 лева. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,