Решение № 12207 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2011 г.

Решение № 12207 от 30.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Петър Трендафилов от гр. София е обжалвал решението от 16.03.2011 г. постановено по адм. д. № 395/2009 г. на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № РД 14- 127/23.11.2009 г. на зам.-началника на ДНСК, с която е наредено премахването на незаконен строеж " Водопровод" (водопроводно отклонение), преминаващ по улица от о. т. 372 и полски път ПИ - 003094 по картата на възстановена собственост, находящ се в с. голям Извор м. "Ореша", община - Тетевен. Наведени са оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът ДНСК гр. София чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото и прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, на разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Установено е било от доказателствата по делото, че водопроводното съображение, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ. За този вид строеж е било необходимо издаването на строителни книжа и документи, които в конкретния случай не за налице. С оглед на тази характеристика на строежа съгласно чл. 224 и чл. 231 ППЗТСУ, действали към момента на изграждането му са били също изискуеми. Тяхната липса е довел до законосъобразния извод за неговата незаконност. Като незаконен е подлежал на премахване съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което изводите за законосъобразност на акта са правилни. и обосновани. Данните сочат, че както в хода на административното производство, а така също и в това пред първоинстанционния съд не представени доказателства за законност на процесния имот. Констатациите не са оборени с други доказателства, поради което и законосъобразно е наредено неговото премахване. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с неизпълнение на задълженията за цялостна преценка на административния акт съгласно чл. 168 от АПК. Правилно съдът е приел, че са спазени административните процедурни правила при издаване на констативния акт, като правото му на защита не е ограничено предвид възможността да оспори акта. Липсата на идентификация на лицето, за което е изготвен констативен акт, предвид съдържанието на акта и заповедта не води до незаконосъобразност на акта и съответно неговата отмяна. Правилно е определен и характерът на строежа, като доводите в тази насока поддържани от жалбоподателя по същество са оспорване на заключението на експертизата, което е недопустимо в касационното производство. Доводът за нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът е изяснил всички относими към спора факти и обстоятелства е постановил решението в съответствие с тях. Не са нарушени изискванията за назначаване на тройна експертиза, а съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК вещи лица съдът може да назначава и служебно. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 193 ГПК. В случая доказателствената тежест е в тежест на оспорващия, който претендира, че подписа не е негов. При това положение решението е постановено в отсъствие на отменителните основания визирани в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК ,