Решение № 15623 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2013 г.

Решение № 15623 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10112/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Елвира Асенова Неделчева, от гр. София, чрез пълномощниците й: адв. Костенарова и адв. Иванова-Германова, против Решение № 2063/27.03.2013 г. по адм. дело № 7923/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът: кметът на район "Сердика" при СО, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: "Пакор България" АД, чрез пълномощника му - адв. Дашина, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Останалите ответници - физически лица, с изключение на Цветелина Симеонова Петрова, редовно призовани, не се явяват. Ответницата Петрова изразява становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на "Пакор - България" АД, е отменил Заповед № РД-09-091/6.10.1999 г. на кмета на р-н "Сердика", СО, като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ (отм.) и чл. 86, ал. 1 и 2 от ППЗТСУ (отм.) е одобрено допълването на кадастралната основа на гр. София, р-н "Сердика", м. НПЗ "Военна рампа-изток", с нов поземлен имот пл. № 616, кв. 4, на името на н-ци на Спиро Георгиев Гайдарджиев и Ганчо Спиров Гайдарджиев, в чиято полза собствеността върху този имот е възстановена екс леге, на основание чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ /ДВ, бр. 15/1992 г./. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена при неспазване на формата и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. За неспазване на формата съдът е приел липсата на мотиви - фактически основания, които заповедта на основание чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП (отм.) трябва да съдържа. За съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съдът е приел нарушението на чл. 86, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), изискващ съставянето на констативен акт за непълноти и грешки, подписан от съставителя, молителя и пряко заинтересованите собственици. В случая съставения акт не е бил подписан от оспорващото дружество, което като собственик на УПИ I-1358 кв. 4, м. НПЗ "Военна рампа - изток", между който и допълненият имот пл. № 616, има застъпване на площ от 1 184 кв. м, се явява такова заинтересовано лице, чийто подпис е бил задължителен. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до неправилно приложение на материалния закон. Преди всичко съдът е нарушил задължението си да изследва допустимостта на жалбата, съгласно чл. 159 от АПК и на посочените в него основания, за която допустимост е длъжен да следи служебно. При отсъствие на достатъчно доказателства за преценка на допустимостта, на съответното основание, съдът, на основание чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК, е бил длъжен да укаже на страните да представят доказателства за съответните обстоятелства, което не е направил. Поради това делото е решено в отсъствие на преценка за наличие на допустима жалба, която преценка не може да бъде направена и от касационния съд, порази липсата на достатъчно доказателства. Така например, съдът е приел, че оспорващото дружество е заинтересован собственик, тъй като притежава в собственост УПИ I-1358 кв. 4 по плана на гр. София, р-н "Сердика", м. НПЗ "Военна рампа - изток", с обща площ от 41 122 кв. м, върху част от който е нанесен допълненият имот пл. № 616 кв. 4, и че е налице застъпване между двата имота, върху площ от 1 184 кв. м. Съдът не е посочил въз основа на кое писмено доказателство, представляващо годен титул за собственост, е установил наличието на това вещно право в полза на оспорващия. Позовал се е на Скица от 3.11.2010 г. / на стр. 11 от делото/, но същата е на името на "Верипласт - Балкан" АД, чийто правоприемник е "Пакор - България" АД /съгласно удостоверение от 22.06.2012 г. на АВ - Търговски регистър/, в която скица е записан нот. акт № 129, т. II д. № 331/1999 г. и нот. акт за поправка № 092, т. II д. № 280/2006 г., последния от които не е изискан по делото. Нот. акт № 129/1999 г. /стр. 7/ е на името на "София пласт" АД, чийто правоприемник е "Верипласт - Балкан" АД, по представените Решения по ф. д. № 1151/1989 г. на СГС, но съгласно него дружеството, с последващите му правоприемници, се явява собственик на парцел I-605 кв. 4 по плана на гр. София от 1959 г., м. "Военна рампа - изток", с площ от 59 475 кв. м, за който приетото заключение на съдебно-техническа експертиза на вещото лице Дамянова, не установява идентичност със сегашен УПИ I-1358 кв. 4 по плана на гр. София, р-н "Сердика", одобрен със заповед № РД-09-50-1126/05.07.2010 г. При невъзможност да бъде идентифициран имота по нот. акт № 129/1999 г. на "Софияпласт" АД, на кой имот и парцел отговаря по сега действащия РП на р-н "Сердика", в сила от 2010 г., изводите на вещото лице, а също и на съда, че имота на "Пакор - България" АД попада в границите на сегашен УПИ I-1358, кв. 4, е необоснован. По делото е приложена Заповед № РД-09-12/27.01.2010 г. на кмета на р-н "Сердика", СО, с която е извършено допълване на кадастралната основа с нови поземлени имоти, между които е и имот пл. № 1358, кв. 4, м. НПЗ"Военна рампа - изток". Следвало е да се изиска преписката по това допълване относно този имот, за да се види, по чие искане, въз основа на какъв документ и кой е записан като собственик на този имот. Отделно липсват данни за собствеността на имот № 1359 и по разписен лист към плана от 5.07.2010 г., както и по разписен лист към приложената Заповед за изменение на ПР от 15.02.2010 г. / стр. 95/. Съдът е следвало да установи кой е бил действащия към датата на издаване на процесната заповед РП и допълнения имот кои парцели и имоти засяга, на чие име същите са записани в разписния лист към този план. Това е така, защото само записаните по РЛ собственици на засегнати имоти имат правен интерес да обжалват допълването на кадастъра. По делото няма данни за актуалния РП към 6.10.1999 г., както и по него кои са засегнатите имоти, респ. собственици, съгласно данните по разписен лист в общината. Особено съществено нарушение съдът е допуснал при наличие на данни, за издадена и влязла сила Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК - София /обн. ДВ, бр. 96/6.12.2011 г. и влязла в сила на 6.01.2012 г./, с която е одобрена КК и КР за всички имоти на територията на р-н "Сердика", София, вкл. и за процесните имоти /виж писмо на СО, р-н."Сердика" - стр. 60/. При наличие на такава влязла в сила КК и КР, действието на обжалвания план от 1999 г., се прекратява автоматически, при което жалбата на ответното дружество би била недопустима, като без предмет. Съдът е следвало да изиска служебно данни от АГКК - София, респ. от СГКК - София град, за това дали цитираната по-горе заповед на ИД на АГКК за територията на гр. София, р-н "Сердика", м. НПЗ "Военна рампа - изток", кв. 4 е влязла в сила или е обжалвана, относно допълнения имот пл. № 616 /бивш/ и имот пл. № 1358 /бивш/, след което да извърши преценка за допустимост. При липса на такива данни към настоящия момент и изобщо данни за наличие на правен интерес у ответното дружество - "Пакор България" АД, към 6.10.1999 г. -датата на издаване на заповедта, съдът не би могъл да отговори за наличие на допустима жалба, по смисъла на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, което е бил длъжен да направи. Като неправилно, на посоченото основание, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като се съобрази с дадените указания и отстрани допуснатите процесуални нарушения, се произнесе по жалбата от фазата на допустимостта й. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, бт. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,