Решение № 2396 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 295/2013 г.

Решение № 2396 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 295/2013 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към НПЦВЕАММ на Военномедицинска академия (ВМА) - гр. София, представлявана от полковник доцент Л. Алексиев - началник на НПЦВЕАММ към ВМА, чрез юрк. Магдалена Кунчева, против решение № 5581/24.10.2012 г., постановено по адм. дело № 10898/2011 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Атанас Стойчев Стоянов от гр. Пловдив, чрез упълномощения адв. Динкова, с писмен отговор оспорва същата като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд София-град е оспореното от Атанас Стойчев Стоянов решение № 54/17.02.2009 г., с което ЦВМК при ВМА му е поставила диагноза "локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци", въз основа на което е определен за негоден за военна служба. С обжалваното решение Административният съд София - град е отменил атакуваното решение, като е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, но фактическите основания за издаването му не били доказани в съдебното производство. Основавайки се на писмените доказателства по делото и представените заключения на назначените три единични съдебно-медицински експертизи, съдът е приел за безспорно доказано, че Стоянов не страда от заболяването, посочено в оспорваното решение. Приел е, че следва да кредитира с доверие и трите съдебно-медицински експертизи, които отхвърляли поставената диагноза темпорална епилепсия. Посочил е, че вещите лица, работили по делото, са се произнесли в един и същ смисъл. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 14809 от 14.11.2011 г. по адм. дело № 2729 от 2011 г. на ВАС е отменено решение № 4432 от 28.12.2010 г. по адм. дело № 4519 от 2009 г. на Административния съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда със съответни указания. Указанията са изпълнени, като при новото разглеждане на делото са привлечени за експерти водещи специалисти по нервни болести от различни лечебни заведения в страната. Действително, експертизата не е изпълнена като тройна, както е назначена първоначално, а като три единични, при което всяко вещо лице, независимо от останалите, е изследвало медицинския проблем и е направило съответното научно заключение, чиято вярност е поддържана в съдебно заседание. При това двама от специалистите са посочени от касационния жалбоподател. Затова обстоятелството, че експертизата не е изпълнена като тройна и експертите не са разпитани едновременно, не е съществено нарушение, довело отново до неизясненост на фактическата обстановка и необоснованост на съдебното решение, както се твърди в касационната жалба. Изложените от вещите лица констатации по поставените от съда въпроси са мотивирани и компетентно обосновани, а формата на заключенията (три отделни) е без съществено значение. От неоспорените съдебно - медицински експертизи, кредитирани изцяло от съда като непротиворечащи с останалия доказателствен материал, правилно е прието за безспорно доказано, че Атанас Стоянов не страда от заболяването епилепсия. Според вещото лице, изготвило първата СМЕ - проф. Димитър Чавдаров, Атанас Стоянов не страда от болестта епилепсия, получил е само изолиран епилептичен припадък и ЕЕГ изследванията на Стоянов също не подкрепяли диагнозата епилепсия. Заключението на експерта, основано на документацията по делото и личните му изследвания, прегледи и контролиране, е че наблюдаваният припадък бил изолиран и нямало данни за трайно предразположение към повтарящи се непровокирани припадъци. Доц. д-р Александър Алексиев, изготвил втората СМЕ, също отхвърля поставената в неврологичното отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон" през м. октомври 2008 г. диагноза темпорална епилепсия. Експертът посочва, че съгласно действащия у нас Национален консенсус за диагностика и лечение на епилепсията от 2003 г. и ревизията му от 2011 г. диагнозата епилепсия се поставя при наличието на най-малко два непровокирани епилептични пристъпи, а интервалът между тях трябва да бъде най-малко 24 часа. Дори излага становище, че: "е възможно погрешната диагноза темпорална епилепсия да е поставена поради недостатъчна квалификация на персонала или да се дължи на немедицински съображения". Експертът по делото доц. д-р Пламен Божилов също е обосновал подробно медицинските си изводи, че Атанас Стоянов "не е болен и не е бил болен от епилепсия". Въз основа на констатациите на съдебните експерти и предвид доказателствата по делото обосновано е прието от решаващия състав, че Стоянов не страда от заболяването "локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци". При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществената защита пред тази инстанция (реализирана чрез подадения от надлежно упълномощения адв. Динкова писмен отговор), се явява основателна и такова следва да бъде присъдено в размер на 1500 лв. (дължими от касатора), определен съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.01.2013 г. (л. 21).