Решение № 13692 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4665/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. И., против решение 690 от 19.02.2024 г., постановено по адм. д. 813/2023 г. по описа на на Административен съд- Пазарджик. С обжалваното решение, първостепенният съд е отхвърлил жалба срещу заповед РД11-1777 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните. В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно постановено при посочените касационни основания. В депозирана по делото писмена защита касационната жалбоподателка сочи като самостоятелно основание за уважаване на касационната си жалба, съдът не е съобразил, че с редакцията на закона от 06.10.2023 г., нормите на чл. 35, ал.1, т.4; чл.171, ал.2; чл.81, ал.1 и чл.81, ал.2 от ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ), са отменени след започване на производството и следва да се приложи по-благоприятния закон. Необосноваността на решението е следствие на необсъждане на относими доказателства в относимите правни норми и изведените от това правни изводи. Относно допуснатите съществени процесуални нарушения, в касационната жалба се излага оплакване, че първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства в съвкупността им. Претендира отмяна на атакуваното решение, като се постанови съдебен акт по същество, с който се отмени и административния акт. Възведена е претенция за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответник по касационната жалба изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, в представени писмени бележки и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на жалбата. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е заповед РД11-1777 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с която е установен конфликт на интереси по отношение на касационната жалбоподателка, заемаща от 01.03.2011 г. до 10.05.2023 г. длъжността началник отдел ФСД при ОДБХ - Пазарджик и лице, заемащо публична длъжност, по смисъла на § 2, ал. 1, т 1 от ДР на ЗПКОНПИ, за това, че е положила подписа си на оперативен документ Заявка за поемане на задължение с код искането 257 от 21.12.2022 г.; на оперативен документ искане за извършване на разход с код на искането 256/21.12.2022 г., в частен интерес на свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ; Наложена, на основание чл. 171. ал. 2 от ЗПКОНПИ, глоба в размер на 1000, лева на И., за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ за нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ, извършено в качеството й на Началник отдел ФСД при ОДБХ Пазарджик и лице, заемащо публична длъжност по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; Отнето, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ, в полза на БАБХ от сума в размер на 136,84 лева, представляваща получено дневно възнаграждение за 21.12.2022 г., когато същата е упражнила гореописаното правомощие в полза на свързано с нея лице по смисъла на§ 1, т. 15, б. а от ДР на ЗПКОНПИ; Отнета, на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ, в полза на БАБХ от жалбоподателката сума в размер на 12 000,00 лева, представляваща материална облага получена от деянието, породило конфликт на интереси. В хода на административното производство са събрани относими доказателства, от обсъждането на които, ответник по касационната жалба е стигнал до извода, че има достатъчно данни да бъде признато за установено, несъответствие в служебното поведение на жалбоподателката със законови задължения по ЗПКОНПИ. Производството е започнало по сигнал срещу касационната жалбоподателка. Безспорно е, с оглед заеманата от нея длъжност в ОДБХ Пазарджик, че е лице заемащо публична длъжност по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Касационната жалбоподателка е упражнила правомощия по служба, като е подписала оперативни документи два броя заявки за поемане на задължение и два броя искания за извършване на разход от 21.12.2022 г. Тези оперативни документи, приложени по административната преписка и неоспорени от страните са съставени и подписани във връзка с разпореждане от прекия административен ръководител и в съответствие с преки служебни задължения за закупуване на два броя леки автомобила от същата дата. Не се оспорва родствена връзка между жалбоподателката и управителя на търговецапродавач и собственик на капитала на Алекс-2006-Пазарджик ЕООД. Не е спорно, че на 22.12.2022 г. продажната цена за двата автомобила е платена по банков път от ОДБХ Пазарджик по сметка на търговеца. Не са допуснати процесуални нарушения в административното производство, които да го опорочават до незаконосъобразност. Към БАБХ има постоянна комисия за извършване на проверка на декларациите по чл. 35, ал. 1 от ЗПКОНПИ и за установяване на конфликт на интереси в ЦУ на БАБХ, която е предложила да се издаде заповед за образуване на производство по установяване на конфликт на интереси по отношение на И.. Установено е, че касационната жалбоподателка не си е правила самоотвод от изпълнението на конкретното правомощие, каквото е изискването на чл. 65 от ЗПКОНПИ и чл. 17 от НОРИПДУКИ. По предложението е издадена заповед за започване на административно производство, в хода на което са събрани доказателства, взети са сведения от жалбоподателката друг служител на ОДБХ. Комисията е приела, че е налице нарушение по чл. 58, изр. първо, предл, първо от ЗПКОНПИ и е реализирана материална облага за свързаното с касационната жалбоподателка лице по смисъла на § 1, т. 15, буква а от ДР на ЗПКОНПИ неин син, родственик по права линия, представляващ и едноличен собственик на капитала на търговското дружество, изразяваща се в платена парична сума. В резултат на съставените и подписани от касационната жалбоподателка два броя заявки за поемане на задължение и два броя искания за извършване на разход сумата е изплатена. Съобразявайки становището на комисията, ответник по касационната жалба издава оспорваната заповед. За да отхвърли жалбата против процесния административен акт, съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочени фактически и правни основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и е съобразен с целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Твърденията и оплакванията на жалбоподателката за наличие на касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Следва да се споделят изводите на първостепенният административен съд, формирани след преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт на основанията, посочени в чл. 146 АПК. Обжалваната пред административния съд заповед е издадено от компетентен орган. Правилно е преценено, че актът е постановен в съответствие с изискването за форма в чл. 26, ал. 2 от НОРИПДУКИ, като съдържа всички реквизити, предвидени в тази разпоредба При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като лицето е уведомено за възможността да бъде изслушано, както и да подаде възражения, след като се запознае с доказателствата по преписката и представи допълнителни такива, с оглед предприетото право на защита. Заповедта е съобразена с материалноправните норми и целта на закона. С оглед обсъждането на част от нормите на ЗПКОНПИ, настоящият касационен състав съобразява, че е настъпила промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2 и чл. 171, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за противодействие на корупцията, неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства пред съда във връзка с отменени разпоредби на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, както и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания, се довършват по досегашния ред от комисията. Първостепенният съд правилно е определил и на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, че конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ (нормата отм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023, в сила към датата на издаване на обжалвания административен акт) възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1. лице, което заема публична длъжност по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ; 2. частен интерес на това лице по смисъла на чл. 53 във връзка с чл. 54 ЗПКОНПИ, или на свързано с него лице безспорен частен интерес но сина на касационната жалбоподателка и 3. възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба в исканията за извършен разход от 21.12.2022 г., разхода е определен за Алекс 2006 ЕООД, с управител и собственик на капитала сина на жалбоподателката, а тя се подписва за заявител и като дал мнение съгласие началник на ФСД при ОБДХ Пазарджик. Срещу тези безспорни доказателства, установени в редовно проведената от постоянната комисия по чл. 23 от Наредбата и ответник по касационната жалба, не е противопоставено оборващо доказателство. Според съдържанието, вложено в чл. 53 във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (ред., ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2022 г.) частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Следва да бъде посочено, че конфликт на интереси може да има само, когато съответният частен интерес на лицето, което заема публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите правомощия по закон. Достатъчно е лицето, което заема държавна длъжност, да има частен интерес, който да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба. От своя страна и съгласно чл. 54 от ЗПКОНПИ (ред., ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2022 г.), облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, и решаващият орган, и административният съд правилно са преценили, че е налице конфликт на интереси по отношение на И. в качеството й на началник отдел ФСД при ОДБХ Пазарджик, заемаща публична длъжност по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПКОНПИ. Конфликтът на интереси в този смисъл следва да бъде доказан безспорно от административния орган. От данните по делото е видно, че ответникът по касационната жалба е доказал главно и пълно в съдебния процес, а тезата, застъпена в касационната жалба на И. в обратния смисъл, е необоснована. При правилното установяване на горепосочените факти, първоинстанционният съд обосновано е приел, че по този начин при упражняване на правомощията си касационната жалбоподателка е нарушила разпоредбата на чл. 58, изр. първо, предл. първо от ЗПКОНПИ. Правилни са изводите относно тълкуване на понятието акт по смисъла на нормата следва да се влага максимално широко съдържание, доколкото адресати на забраната по чл. 58 от ЗПКОНПИ са всички категории висши публични длъжности, респективно публично длъжности със специфичните им правомощия. Под актове по чл. 58 от ЗПКОНПИ следва да се разбират освен административните актове и всички волеизявления, направени в качеството на лице, заемащо публична/висша публична длъжност /Решение 1023 от 3.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 7755/2021 г., VI о., докладчик съдията Добромир Андреев/. Безспорно е, че дружеството и едноличния собственик на капитала му не трябва да се отъждествяват, тъй като са два различни правни субекта. Въпреки, че ЕООД не трябва да се идентифицира със собственика на капитала следва да бъде съобразено обстоятелството, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството (чл. 147, ал. 1 от Търговския закон) и действията му продажбите на автомобили, в това качество директно рефлектират в правната сфера на дружеството, с оглед което наличието на родствени отношения между касационната жалбоподателка и получилия паричната сума неин син е относимо към спора обстоятелство, в приложението на § 1, т. 15, б. а от ДР ЗПКОНПИ . Конфликт на интереси е налице, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност или на свързаното с него лице, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. За съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Не е необходимо да бъде доказано резултатно деяние с реални негативни последици. Законът не допуска фактически ситуации, в които дадено лице, заемащо публична длъжност, би могло да повлияе в частен интерес, като по този начин компрометира публичната длъжност, реда и начина, по който се осъществяват функциите, възложени на съответното учреждение, ведомство и пр. Целта е предотвратяването на съмнения, че лицата заемащи публични длъжности, осъществяват правомощията си на база на лични и роднински отношения, а не на база законоустановените критерии. В своята съдебна практика Върховният административен съд последователно поддържа становището, че за съставомерността на деянието е достатъчно да е налице формално нарушение на посочената разпоредба, водещо до възникване на съмнение в начина, по който се осъществяват съответните публични длъжности. Законодателят не изисква дори доказване на обстоятелството дали в действителност и как упражнените властнически правомощия са повлияли на установения частен интерес. В касационната жалба са релевирани оплаквания, че неправилно от жалбоподателката се отнема в полза на БАБХ сумата 12000 лева, с която агенцията се обогатява, наред със закупените за ОДБХ Пазарджик автомобили. Във връзка с оплакването касационната инстанция, го приема за неоснователно. Законосъобразна последица от установения конфликт на интереси е и постановеното на осн. чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ отнемане на сумата 12000 лв., представляваща получената материална облага, в резултат на установения конфликт на интереси. Чрез разпоредбите на чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ законодателят цели да премахне неблагоприятните за обществото последици от установения конфликт на интереси. Логиката на установените с чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ правни последици е да не се допусне получаване в частен интерес на облага в резултат на действие, извършено при условията на конфликт на интереси. За да гарантира постигането на тази цел законодателят е формулирал в чл. 81, ал. 1 и 2 от ЗПКОНПИ правомощието на компетентния орган да отнема в полза на държавата или на общината възнаграждението, получено от правоотношението или деянието, породило конфликт на интереси, и материалната облага, получена от лицето, заемащо висша публична длъжност, или от свързано с него лице. Правилно първоинстанционният съд е приел, че сумата следва да бъде отнета от лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 100 лева, определено на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение