Решение № 298 от 18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4596/2014 г.

Решение № 298 от 18.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4596/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба на ЧСИ В. А., рег. № 827 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд Пловдив, както и по жалба на министъра на правосъдието срещу решение от 30.04.2014 г. на Дисциплинарната комисия към К. на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 24/2013 г. Жалбоподателят В. А. обжалва в частта, с която дисциплинарният състав му е наложил наказание "глоба в размер на 4000 лева". Министърът на правосъдието обжалва решението в частта, с която не е наложено наказани за нарушение на чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс на КЧСИ.

В жалбата на частния съдебен изпълнител се твърди нищожност, недопустимост, съществени процедурни нарушения при вземане на решението, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Нарушена е процедурата при образуване на дисциплинарното производство и избор на дисциплинарен състав, като постановилият решението състав е следвало да се отведе предвид факта, че дисциплинарното производство е образувано след сигнал на банка, с която членовете му се намират във финансова и служебна зависимост. Липсва надлежно взето решение за образуване на дисциплинарно производство. Отказани са доказателствени искания, за разпит на свидетел относно факта как е констатирано нарушение и от кого, тъй като протокол № 113 на С. не е документ с удостоверителна сила. В жалбата се изтъква, че решението е постановено след погасяване на дисциплинарната отговорност съгласно чл. 69, ал. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, но този довод не се поддържа от жалбоподателя. Изтъква се обаче довод, че неправилно под формата на променена квалификация дисциплинарната комисия е приела за извършено нарушение, различно от посоченото в искането. За пръв път нарушение по чл. 494 ГПК се визира в самото решение. Същото се оспорва и според жалбоподателя не е налице по същество. Изтъква се, че нормите на ГПК са извън обхвата на чл. 67 ЗЧСИ и остава неясно нарушаване на коя точно законова норма е дала основание за ангажиране да дисциплинарна отговорност. Глобата е силно завишена и несправедлива, не е спазен принципа за съразмерност. В частта относно приетото, че не е извършено нарушение на Етичния кодекс и не е наложено наказание, решението е правилно. Жалбоподателят оспорва постъпилата от Министъра на правосъдието жалба срещу решението в тази част.

В жалбата на министъра на правосъдието се оспорва извода в решение от 30.04.2014 г. на Дисциплинарната комисия, че посоченото нарушение на чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс на КЧСИ не се установява във връзка с отказан достъп до делото и информация по него, на страна - присъединен по право взискател.

К. на частните съдебни изпълнители оспорва и двете жалби в писмен отговор и становище по същество. Спазени са изискванията за образуване и разглеждане на дисциплинарно производство по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. Не е била погасена дисциплинарната отговорност, наказанието е наложено в срок и е съответно на нарушенията. В отговор на твърденията в жалбата на ЧСИ В. А. за ненадлежен състав се изтъкват проведените общи събрания на КЧСИ, легитимирали чрез избор нейните органи. По дисциплинарното производство е спазен редът, предвиден в закона. Налице е установено дисциплинарно нарушение, осъществена хипотеза на чл. 67 ЗЧСИ, не е изпълнена законова процедура и е нарушен чл. 494 ГПК Дисциплинарната комисия не се е произнесла в повече от това, с което е сезирана. Нарушението е съществено и санкционирано съответно съобразно особеностите на конкретния случай . Изтъква се и дисциплинарното минало - при образувани 11 дисциплинарни производства срещу ЧСИ В. А. по три от тях е наложено дисциплинарно наказание "глоба", останалите са висящи към момента на депозиране на отговора. Прави се искане по чл. 78, ал. 8 ГПК, за разноски.

Представляващият министерството юрисконсулт също е направил искане за разноски

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 от ЗЧСИ срещу решение на дисциплинарния състав на К. на частните съдебни изпълнители за налагане на наказание, подадена е от легитимирани да обжалват решението страни, поради което е процесуално допустима.

Дисциплинарното производство по приложеното в дело№ 24/2013 г. срещу ЧСИ В. А. е образувано на 9.12.2013 г., по искане с изх. № 1173/26.11.2013 г. на Съвета на КЧСИ на основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, подписано от неговия председател. Във връзка с изпълнително дело 20128270400400 на ЧСИ В. А., образувано на 17.07.2012 г. с взискател [фирма] и длъжник [фирма], срещу съдебния изпълнител е бил подаден сигнал (жалба) до К. на частните съдебни изпълнители от "Р. България ЕАД с № ж-254/5.07.2013 г., в качеството им на ипотекарен кредитор Съдебният изпълнител е реализирал публична продан на ипотекирани в полза на банката имоти на длъжника след като с разпореждане от 8.01.2013 г. е освободил същите поради нестанала предходна публична продан по изпълнителното дело, на основание чл. 494, ал. 2 ГПК. След съобщение, взискателят не е поискал втора продан, но след законния срок по чл. 494, ал. 2 ГПК е поискал отново продан на тези имоти Без да вдигне възбраните, след като е освободил имотите от изпълнение и вместо да се спазят правилата за първоначална продан, т.е. процедурата по ГПК за изпълнение върху недвижим имот да започне отначало, ЧСИ В. А. е извършил продан без да спази съответните законови правила. Същата приключва с възлагане в полза на взискателя на няколкото ипотекирани имота на длъжника на цена, многократно по- ниска от пазарната и по-ниска от данъчната им оценка, като съдебният изпълнител е определил същата сам, без да възлага оценка и без да извършва опис Поради това, че не е извършил опис, банката не е била уведомена и в сигнала се позовава на нарушение при реда за провеждане на публична продан и задължението за уведомяване, което е злепоставило интереса й като ипотекарен кредитор. Силно занижената оценка нарушава правата на Р. България ЕАД за удовлетворяване от стойността на имотите на длъжника. Наред с това, след като са научили за станалото, представители на банката са направили официално искане за препис от документи по изпълнителното дело, което е било отказано от съдебния изпълнител с мотива, че банката не е страна, а само присъединена по право. След проучване на обстоятелствата по жалбата, постъпилото становище на ЧСИ В. А. и представеното копие от изп. дело № 400/2012 г., органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е сезирал дисциплинарната комисия за две нарушения:

1. Нарушен е чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс. Отказан е достъп на страна по изпълнително дело - присъединен по право взискател - до информация по делото.

2. Нарушени са чл. 483, чл. 484 и чл. 501, ал. 1 ГПК. След освобождаване на недвижими имоти по делото от изпълнение, нови действия по отношение на тях могат да се извършват след нова процедура по извършване на опис, при условията на чл. 483, 484 ГПК. Като не е извършил опис и с разпореждане е определил начална цена, съдебният изпълнител е извършил съществено нарушение. То е съществено поради заобикаляне разпоредбата на чл. 501, ал. 1 ГПК, изискваща задължително уведомяване на ипотекарния кредитор за извършения опис.

В обжалваното от страните решение дисциплинарният състав е намерил, че не е извършено нарушението по пункт първи, посочено твърде общо от органа. Информация и достъп до делото не е бил отказван, за което свидетелстват приложенията към сигнала на жалбоподателя Р., представляващи документи по изпълнителното дело. Не се установява и фактическата обстановка, възприета от органа като състав на самото нарушение.

Жалбата на МП срещу решението в тази негова част е неоснователна. Съдебният изпълнител не е отказал достъп до делото, нито издаване на преписи от книжата по него Същият мотивирано е отказал да изпълни искането на присъединения кредитор за копиране и предоставяне на цялото дело в препис, като в резолюция е дал съответно на правата на молителя указание в тази насока, без да ги злепостави и без да препятства достъпа му до информация конкретно с тези свои действия. Правилно дисциплинарният състав е приел, че в случая нарушение на чл. 19, ал. 2 от Етичния кодекс не се установява

По жалбата на ЧСИ В. А. Върховен касационен съд III го намира следното:

Неоснователно е на първо място оплакването, че производството е образувано и наказанието е наложено след като давностният срок е изтекъл. Съгласно приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 по т. д № 2/2013 г. ОСГТК дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от Министъра на правосъдието или от Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители. В случая председателят на дисциплинарната комисия е сезиран на 26.11.2013 г. и считано от датата на откриване на нарушението, която е 3.10.2013 г. съгласно протокол № 113/3.10.2013 г., давностният срок е спазен, дори за негово начало да се приеме постъпването на сигнала на 5.07.2013 г. Жалбоподателят не поддържа това свое възражение. Неоснователни са и другите възраженията на последния по валидността и допустимостта на обжалваното решение, поддържани по същество. Решението на органа за сезиране на дисциплинарната комисия по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е обективирано като акт, в изпълнение на който председателя на К. е изготвил искането. Реквизитите на приложеното в препис решение № 113/3.10.2013г от заседание на Съвета на КЧСИ, оспорвано от жалбоподателя поради това, че е извлечение, не отразява вида и начина на формиране на мнозинството при вземане на решение за образуване на дисциплинарно производство и пр. не обосновават извод за липса на надлежно сезиране. Когато ДК при КЧСИ е сезирана от орган по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, както се установява в случая, комисията е органът, който чрез свой състав постановява решението, подлежащо на съдебен контрол. Констатациите и изводите на състава на дисциплинарната комисия в решението, съответно правилата на дисциплинарната процедура пред него са предмет на проверка при съдебно обжалване, а не констатациите на органа, упражнил правомощието да сезира. Това не означава, че въпросът за валидността на решение на колективния орган по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ е без значение, а означава, че искането до Дисциплинарната комисия, подписано от председателя на С., е верификацията на взетото решение за целите на дисциплинарното производство. Ето защо не могат да се приемат за установени посочените в жалбата нарушения, изразяващи се в липса на редовен акт - решение по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ. По дисциплинарното дело този документ е приложен само в препис -извлечение, но пред съда не е направено искане по реда на чл. 183 ГПК за представяне на оригинала. Жалбоподателят критикува възприети в работата на К. административни практики при оформянето на документите, което не е достатъчно за изводи в поддържаната от защитата насока, по валидността на актовете и допустимостта на дисциплинарното производство. Делото е образувано надлежно, по съответния ред, с акт № 1289/30.12.2013 г. на председателя на Дисциплинарната комисия. Искането за отвод на състава е преценено и отхвърлено, нарушение в тази връзка Върховен касационен съд също не съзира.

Д. състав е обсъдил събраните доказателства и въз основа на тях е достигнал до извод, че нарушението по пункт втори от искането е извършено. Този извод се споделя от състава на ВКС III г. о.

Нарушението е в това, че по изпълнително дело 20128270400400 ЧСИ В. А. не е приложил регламентирания в закона ред за публична продан при конкретно установените обстоятелства. Този ред, в система от правила, принципи и законови норми, гарантира правата и законните интереси на всички участници в съдебно-изпълнителното производство, а използваният от законодателя начин на регламентация е чрез стриктна уредба на правомощията на съдебния изпълнител, като израз на принципа за законоустановеност при неговата дейност. Това е вложеното от законодателя разбиране в нормата на чл. 67 ЗЧСИ, затова при търсене на дисциплинарна отговорност в случай на нарушаване на закона водещо се съобразява материална и процесуална законосъобразност при

служебния обем действия на частния съдебен изпълнител. Принудителното съдебно изпълнение при публична продан е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност, но процесуалното естество на регламентацията не противостои, а обема и изразява законността. Виновното отклонение от правилата, когато те са императив и служебно задължение, води включително до дисциплинарна отговорност. Предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт са фактите, които свидетелстват за изпълнението на служебните му задължения и етичните правила. От процесуалното естество на регламента следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (волеизявление на страна или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие.

Със своите последователни действия и бездействия по изпълнителното дело, предвид връзката и синхронът им с действията и бездействията на активните участници в осъществената от 2.03.2013 до 2.04.2013 г. публична продан на имотите на длъжника, съдебният изпълнител В. А. виновно е създал предпоставките за злепоставяне интересите на ипотекарен кредитор и присъединен взискател. Формално по изпълнителното дело има данни за изпратени уведомления до ипотекарния кредитор, но не се доказва съдържанието им. Нормите на чл. 485 във вр чл. 468 ГПК, на чл. 483, чл. 484, ал. 4 и чл. 501, ал. 1 ГПК са предвидени в закона като гаранция на този законен интерес включително, а също и нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК, задължаваща съдебният изпълнител да заличи възбраната, когато тя е наложена по нестанала продан и е предписано задължението за освобождаване на имота от изпълнение. Това задължение е изпълнено частично и избирателно. Ако ЧСИ бе вдигнал забраната върху имотите след като ги освобождава от изпълнение, каквото задължение е имал по закон, ипотекарният кредитор би реализирал правата си по вече иницирано от него друго изпълнително производство пред друг съдебен изпълнител.

Избирателното и превратно прилагане на цитираните норми е дисциплинарното нарушение при извършената по изпълнителното дело продан от ЧСИ В. А., в настоящия случай. За законосъобразното дисциплинарно санкциониране не е от решаващо значение коя от посочените норми ще се изтъкне водещо при квалификацията на нарушението, стига фактическите му признаци да са посочени и доказани. В дисциплинарното производство са въведени фактите, от които се извеждат признаците на допуснато нарушение при служебния обем действия на съдебния изпълнител. За установяването на нарушение, при което са накърнени обществените отношения, независимо дали и в каква степен са засегнати материални права на участващите в процеса по принудително изпълнение, е от значение механизма на прилагане и на правилата с процесуален характер, като норми от публично-правно естество. Нарушението в този случай е доказано, тъй като съдебният изпълнител не е предприел изрично предписано от закона действие - да изготви опис, за който опис ще се окаже длъжен да съобщи на ипотекарния кредитор и присъединен взискател, като преди това служебно вдигне възбраната, щом освобождава имот от изпълнение. Нарушението е сериозно и тежко, тъй като е създало предпоставки чрез способа за принудително изпълнение да се злепоставят интересите на едни страни в изпълнителното производство и облагодетелстване на други страни в същото производство. Съразмерна на нарушението, дори щадяща като наказание е наложената парична санкция "глоба" в оспорвания размер от 4000 лева. Следва да се има предвид, че в случая дисциплинарният орган не е установил преднамереност или злоупотреба с права - например, че съдебният изпълнител допуска интерес на длъжника да намери израз чрез превратно упражнено право на принудително изпълнение от избран взискател, с цел да се осуети събирането на задължение от длъжника, обезпечено с ипотека върху изнесен на публична продан имот, като този взискател получи имота с възлагане на ниска цена след оттегляне на наддавателни предложения и без ипотекарният кредитор да е уведомен за проданта. При сезиране на дисциплинарната комисия органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ не е поддържал подобни твърдения. Взел е предвид, че за датата на самата продан е било изпратено по факс съобщение до банката от съдебния изпълнител. Не е било доказано обаче какво е съдържанието на съобщението

Решението в частта, с която е наложено наказание е законосъобразно. Предходните наказания, наложени на този съдебен изпълнител по дисциплинарни дела № 12/2008, № 3/2009 г. и № 9/2009 г. са глоби в размери, по-ниски от определения понастоящем Тези наказания не са постигнали целта си да променят неговото поведение в посока спазване на закона. Ето защо оплакванията на жалбоподателя за завишен размер на глобата са неоснователни.

Разноските и на двамата жалбоподатели са за тяхна сметка, тъй като в различни части са оспорвали решение, което е правилно. К. на ЧСИ е осъществила процесуална защита в оспорване на двете жалби и е била представлявана от юрисконсулт. В отговора е заявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то е основателно. Следва да се присъдят разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК, които двамата жалбоподатели да понесат по равно, или всеки от жалбоподателите следва за заплати на К. на ЧСИ по 150 лева на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът