Решение № 56 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2014 г.

Решение № 56 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5143/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 11 от 9.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 960/23.05.2014 г. по гр. д. № 1042/2014 г. на Пловдивски окръжен съд по въпроса за доказателственото значение на фактурата и дали тя удовлетворява изискването за форма по чл. 144, ал. 1 ЗДвП при прехвърляне на моторни превозни средства. Обжалваното е допуснато и по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и проверката на първоинстанционното решение. С обжалваното решение е отхвърлен иск за собствеността и предаване владението на един лекотоварен автомобил по съображения, че поради несключване на договора за придобиването му от страна на ищцата в писмена форма, същата не е собственик на автомобила. В жалбата на ищцата Е. К. Н. се поддържа, че решението е неправилно, тъй като представените от нея доказателства удостоверяват придобиването на собствеността на автомобила. Ответникът оспорва жалбата, тъй като ищцата не е придобила автомобила с писмен договор, който е форма за действителност. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: В исковата молба ищцата Е. К. Н. е твърдяла, че е закупила един товарен микробус "Мерцедес" от автокъща [фирма] с фактура № 087/28.04.2011 г., като понастоящем автомобилът се намира без основание при ответника. Съдът е отхвърлил предявения иск за собственост, тъй като приел, че фактурата не е подписана двустранно и липсва писмен договор, както изисква чл. 144, ал. 1 ЗДвП като форма за действителност на продажбата на такъв вид моторно превозно средство. С решение № 71/22.06.2009 г., постановено по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, II т. о. е прието, че продажбата на трактор, за което е съставена само фактура, е действителна, въпреки че според Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите като форма за действителност на сделката. Прието е, че за продавача продажбата представлява търговска сделка, за която са приложими правилата на чл. 293 ТЗ и тъй като страните не са оспорвали действителността й, е прието, че продажбата не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата от закона форма. Решението е постановено по реда на чл. 290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика при разрешаването на идентични казуси. Обжалваното въззивно решение, постановено при същите изходни данни, противоречи на тази практика, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което ищцата да бъде призната за собственик на автомобила и ответникът да бъде осъден да й го предаде. Този извод се обуславя и от останалите доказателства по настоящото дело, по което няма данни страните по сделката да оспорват нейната действителност. Продавачът- автокъща [фирма] е издал фактура № 087/28.04. 2011 г., подписана от управителя на дружеството, в която като получател е посочена ищцата Е. К. Н., дадена е пълна индивидуализация на продадения автомобил и цената, за която се продава. Фактурата е придружена с копие от касовата книга на дружеството за платена в брой на същата дата сумата 4200 лв., представляваща продажната цена на автомобила. По делото са събрани и гласни доказателства, установяващи обстоятелствата във връзка с придобиване на автомобила и понататъшните отношения между ищцата и С. А. Р. по повод на тази вещ, както и последващите й прехвърляния. С влязла в сила присъда по нохд № 557/2012 г. на РС-Асеновград е установено, че С. А. Р. / лице, с което ищцата е живяла на съпружески начала/ е обсебил придобития от нея автомобил, регистрирал го е на свое име чрез съставяне на документи с невярно съдържание, а след това го прехвърлил на Д. К. Р., който от своя страна го продал на настоящия ответник [фирма]. Доколкото се касае за чужда вещ, като елемент от фактическия състав на деянието, съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъдата е задължителна за гражданския съд по въпроса, че обсебеният автомобил е чужда собственост, а това че негов собственик е ищцата се установява от съвкупния анализ на всички събрани по гражданското дело доказателства. . Съгласно чл. 144, ал. 1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства /какъвто е бил процесният автомобил/ се изисква писмен договор като условие за действителност на сделката. Когато е налице двустранно подписана фактура също се приема, че е налице спазване на предписаната от закона форма. В този смисъл е р. № 485/18.06.2010 г. по гр. д. № 3977/2008 г. на ВКС, IV г. о. В случай, че по отношение на продавача се касае за търговска сделка, следва да се приеме, че тя е действителна при условията на чл. 293, ал. 3 ТЗ и когато фактурата е подписана само от продавача и липсва подпис на получателя, но относно действителността на неговото изявления по делото няма спор, а освен това фактурата съдържа и всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена, начин на плащане, описание на страните по сделката- т. е изявленията на страните са записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени- чл. 293, ал. 4 ТЗ. Без значение е обстоятелството, че страна по този договор като купувач е физическо лице, което следва по аргумент от р. № 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. и р. № 66/5.07.2012 г. по т. д. № 376/2011 г., I т. о., където правилото на чл. 293, ал. 3 ТЗ е приложено и по отношение договор за застраховка, сключен между физическо лице и застрахователя /абсолютна търговска сделка, също с изискване за писмена форма като условие за действителност/. В същия смисъл е и р. № 252/3.01. 2013 г. по т. д. № 1067/2011 г, II т. о., където се приема, че дори и фактурата да не съдържа подпис на купувача, тя може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движима вещ, какъвто е процесният автомобил. В случая е без значение и обстоятелството, че ответникът по делото, който противопоставя възражение за нищожност, не е страна по сделката, а трето лице, тъй като дори и да се приеме, че ищцата не е собственик, това не води до признаване на ответника за такъв при избраната от него форма за защита - т. е. той няма и непосредствен правен интерес от това възражение, освен задържането на вещта. Горните обстоятелства не са обсъдени в съвкупност и в тяхната взаимовръзка от въззивния съд, не е взето становище и по всички оплаквания във въззивната жалба / напр. по довода за търговския характер на сделката и свързаните с това последици/, с което е допуснато нарушение на чл. 269, чл. 273, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, довело до постановяване на необосновано решение и неправилен извод, че ищцата не е собственик на автомобила. По изложените съображения решението следва да се отмени и да се уважи предявеният ревандикационен иск. С уважаването му се възстановява висящността по отношение евентуалния насрещен иск за присъждане на обезщетение за извършени подобрения и разноски по вещта, както и възражението за прихващане, направено от ищцата. За разглеждането на тези претенции делото следва да се върне на въззивния съд по силата на чл. 271, ал. 2 ГПК и т. 15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, също и р. № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК. С оглед на изхода по спора на ищцата следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 2061 лв. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение