Решение № 8986 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2016 г.

Решение № 8986 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - В. (ОДМВР - В.) - К. И. Д., против решение № 11/15.01.2016 г. по адм. дело № 448/2015 г. по описа на Административен съд (АС) - В.. С последното е отменена негова заповед № 368з-883/05.10.2015 г., с която на К. М. А. - младши автоконтрольор в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" при ОДМВР - В., е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта (05.10.2015 г.), за нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Иска се отмяна на решението на АС - В. и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. М. А. срещу заповед № 368з-883/05.10.2015 г. на директора на ОДМВР - В. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - К. М. А., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Настоящата касационна инстанция намира решението на АС- В. за постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Изводът на съдебния състав за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е изведен в нарушение на приложимата нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на чл. 208 ЗМВР, когато данните са за дисциплинарно нарушение от вида на уредените в чл. 198 - чл. 202 ЗМВР, законодателят допуска дисциплинарното производство да започне и без издаването на нарочна заповед. За начало на производството в този случай следва да се счита първото реализирано действие по установяване на нарушението, каквото действие може да бъде и разпореждането за извършване на проверка съгласно чл. 205, ал. 2 ЗМВР. Следва да се отбележи, че извършването на проверка в тези случаи също не е задължително, а е по преценка на дисциплинарно наказващия орган. Последният извод следва от анализа на нормата на чл. 205, ал. 2 ЗМВР, във връзка с чл. 207 ЗМВР. Предвид горното, обстоятелството, че служителят не е запознат със заповедта за назначаване на проверка не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не опорочава процедурата по налагане на наказание. Освен това, видно от доказателствата по делото е, че държавният служител е бил запознат с изготвената в резултат на проверката справка № 368р-9964/30.09.2015 г. (удостоверяване с полагане на име, подпис, дата и час) и му е била предоставена възможност да даде допълнителни сведения и направи възражения, от която възможност същият се е възползвал (обяснение рег. № 368зр-10053 от 02.10.2015 г.). Всичко изложено мотивира извода, че правото на защита на К. М. А. не е било накърнено, а съображенията на административния съд за допуснати съществени нарушения при образуване на дисциплинарното производство, съставляващи основание за отмяна на заповедта, не следва да бъдат споделени, тъй като се основават на неправилно тълкуване и прилагане на закона. Останалите изводи на съдебния състав, а именно за постановяване на процесната заповед в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона и за формално приложение на нормата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, настоящият съд счита за обосновани и законосъобразни. Правилно АС - В. приема, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта правно основание - чл. 194, ал. 2, т. 1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР Същата е издадена при неправилно квалифициране от страна на административния орган на извършеното от К. М. А. деяние като нарушение на служебната дисциплина под формата на "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди" съгласно чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР. Аргументирано и в съответствие с установените по делото обстоятелства първоинстанционният съд е преценил, че на 08.08.2015 г., за времето от 08.00 до 20.00 часа, при изпълнение на служебните си задължения по контрол на пътното движение, младши автоконтрольор К. М. А., назначен в наряд съгласно утвърден график, не е допуснал "неизпълнение на служебни задължения или на заповеди" по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР, а неточно и непълно изпълнение на изискванията за работа с монтираната в служебните автомобили техническа система - изискания, визирани в Раздел II, т. 6.1. и т. 6.7. от "Указания за работа на полицейските служители със система за видеонаблюдение, монтирана в автомобил и правила за работа" (Указанията), утвърдени със заповед № 8121з-197/19.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от събраните по делото данни, деянието на К. М. А., изразяващо се в бездействие, би могло да бъде квалифицирано единствено като "небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед" (чл. 199, ал. 1, т. 3 ЗМВР) поради това, че служителят в действителност не е използвал инсталираните микрофони при извършване на проверки на МПС, към каквото поведение го задължават цитираните по-горе правила от Указанията, макар и да е констатирал неизправност в техниката (светлина в червено и постоянен звуков сигнал, сочещ за липса на връзка със системата за видео и аудио запис), довела до затруднения при работата му с нея. Предвид факта, че служителят не е допуснал други нарушения на правилата за извършване на проверките, същите са осъществени в обхвата на камерите за контрол, липсват настъпили вредни последици от допуснатото "лошо изпълнение" на Указанията, както и с оглед установените данни за многократност на възникващите проблеми при работа на нарядите с част от системата за видеонаблюдение, не може да се обоснове извод, че обективираното от служителя К. М. А. поведение съответства по вид и тежест на визираното в чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина, санкционирано с налагане на дисциплинарното наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. Правилно е и заключението на АС - В., че нарушение на изискването по т. 20 от Указанията (съгласно което служителят при констатиране на неизправност в работата на системата следва незабавно да уведоми началника на структурното звено и определения със заповед отговорник за техническите средства) не е допуснато. Мотивирани и основани на правилно тълкуване на закона са съображенията на съда, че служителят не би могъл да отговаря за нарушения на т. 6.1. и 6.7. от Указанията и едновременно с това за такова по т. 20 от същите, тъй като ако микрофоните са били изправни, той е следвало да ги използва съобразно Указанията и следователно не би могъл да извърши нарушение по т. 20. Обратно, ако микрофоните са били неизправни и в нарушение на т. 20 служителят не е докладвал за това, то тогава същият не би могъл да използва устройствата по обективни причини и съответно да извърши нарушение по т. 6.1. и т. 6.7. от Указанията. Допълнително следва да се има предвид и изясненото по делото обстоятелство, че различни служители от сектор "Пътна полиция" нееднократно са уведомявали ръководството за констатирани проблеми със системата за видеонаблюдение, при което конкретни отговори или указания не са били получавани. Същевременно не са ангажирани доказателства, установяващи по безспорен начин, че на служителите в ОДМВР - В., назначавани в наряд, е бил надлежно провеждан инструктаж за работа със системите за видеонаблюдение, както и че последните са били предавани за работа в техническо изправно състояние, несъздаващо затруднение при използването им. Предвид гореизложеното, както и с оглед съображенията на първоинстанционния съд за нарушения на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, допуснати при квалификацията на нарушението и определяне на санкцията, следва да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на К. М. А. е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Като достига до заключение в този смисъл и отменя заповед № 368з-883/05.10.2015 г. на директора на ОДМВР - В., първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. По тези съображения, Върховният административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение