Решение № 4313 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6086/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие", чрез процесуален представител ст. юрк. Т. Василева, против решение 228 от 28.03.2023 г., постановено по адм. дело 1044/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.02-260-2600/14348 от 04.08.2021г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в частта с която по Схема/мярка - Специално плащане за култура памук (Памук) се извършват намаления в размер на 47 543.11 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., и в частта, в която по схемите базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 9640/2014 на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период, както следва: Специално плащане за култура памук (Памук) в размер на 47 543.11 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Агро Инвест Башови ЕООД заявление за подпомагане с УИН 26/310519/92196 за кампания 2019г., в частта му на заявеното Специално плащане за култура памук (Памук)., при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспореното УП. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът Агро Инвест Башови ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Колев в представен писмен отговор, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г. с изх.02-260-2600/14348 от 04.08.2021г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, в частта с която по Схема - Специално плащане за култура памук (Памук) се извършват намаления в размер на 47 543.11 лв. и се оторизира сума 0.00 лв., и в частта, в която по схемите базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 9640/2014 на Комисията за кампания 2019 са наложени санкции за бъдещ период, както следва: Специално плащане за култура памук (Памук) в размер на 47 543.11 лв. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в изискуемата писмена форма, но в обжалваната част липсват конкретни фактически основания за издаване на акта в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на надлежни мотиви води до невъзможност на съда да извърши адекватен съдебен контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт, поради което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Неоснователни са доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в производството по делото не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Обосновано е приетото от съда, че непосочването на фактически основания в оспорения акт и съответните правни такива в конкретната хипотеза, не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото правомощие намалението на размер на Специалното плащане памук (Памук) с 47 543.1 лв. (съответно оторизирането на сума в размер на 0 лв.) и за наложената санкция за бъдещ период в същия размер, както и да бъде извършена последваща проверка за условията за упражняване на това правомощие, поради което е правилен правният извод на АС-Хасково за допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта, доколкото препятства и възможността на оспорващото лице да изгради адекватно защитата си, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК в оспорените му части. Съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Освен това задължение на административния орган е и служебно да събере релевантните за случая доказателства, да ги провери и да ги прецени, за да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, след което да ги отнесе към приложимата правна норма и да постанови своя акт. В конкретния случай фактическите и правните основания не могат да бъдат извлечени и от приложената по делото административна преписка, нито от приложеното допълнително писмено становище, тъй като мотивирането на акта едва в съдебната фаза на производството е недопустимо, защото поставя в невъзможност адресата да организира защитата си, а също да бъде упражнен контрол за неговата законосъобразност. В тази връзка възраженията, изложени в касационната жалба не могат да заместят отсъствието на мотиви на административния орган. Особеностите на съставяне на конкретния административен акт в табличен вид, не пречат на органа да изложи допълнително мотиви, относими към конкретния случай, нито да се позове на документи, съдържащи се в преписката, за да обоснове посоченото в акта правно основание. Допуснатото в процесния случай нарушение на изискването за форма и съдържание на оспорения административен акт е дотолкова съществено, че обуславя наличие на самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК Предвид изложените съображения, като е отменил на основание чл. 146, т. 2 от АПК процесното УП и е върнал преписката за ново разглеждане от административния орган, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което не противоречи на приложимите материалноправни и процесуални норми. В случая, при констатиран порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, проверката на съда за спазване на останалите основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона), е препятствана, тъй като такава може да се извърши едва при наличието на надлежно мотивиран от фактическа и правна страна административен акт. Поради това като не се е произнесъл по основанията по чл. 146 от АПК, извън тези по т. 1 и т. 2. Не се доказват релевираните в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При този изход на делото следва да бъде уважено своевременно заявеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски по касационното дело в претендирания и доказан размер от 400,00 /четиристотин/ лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното от касатора възражение за прекомерност е неоснователно, доколкото претендираното адвокатско възнаграждение е под нормативния минимум, установен в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 88 от 2022 г.) Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение