Решение № 3672 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2008 г.

Решение № 3672 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11744/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иванка Костова в качеството й на управител на "Рика" ЕООД - гр. Пловдив, против решение № 788 от 17.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1857 по описа за 2007 г. на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1601066 от 15.08.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 947 от 15.10.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който за данъчния период 1.10.2004-31.03.2007 г. е отказан данъчен кредит в размер на 25 440 лв. и са начислени прилежащите лихви. Присъдено е и юрисконсултско възнаграждение в размер на 848, 80 лв., които "Рика" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, даващи основание да му се признае ДДС по процесните фактури. Неправилно според касатора е обсъдено и кредитирано заключението на втората назначена съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице е отговорило на въпроси извън поставената задача. Твърди също, че неправилно съдът е изразил становище за липса на митническите декларации, по които е упражнено право на данъчен кредит. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Пловдив, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлил жалбата на ЕООД "Рика" против РА № 1601066 от 15.08.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 947 от 15.10.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Пловдив, с който за данъчния период 1.10.2004-31.03.2007 г. е отказан данъчен кредит в размер на 25 440 лв. и са начислени прилежащите лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният пред него административен акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че органът по приходите е спазил материалния закон - ЗДДС, и е приел, че по отношение на фактура № 964 от 26.07.2006 г. основателно не е признато правото на данъчен кредит, тъй като от една страна не е доказано обстоятелството за извършване на доставка по процесната фактура и освен това приема за недоказано и изпълнението на всички кумулативни изисквания на чл. 64 ЗДДС. Съдът е възприел и изводите на административния орган във връзка с липсата на предпоставки за упражняване и признаване на право на данъчен кредит по двете митнически декларации - ЕАД № 5100/4-82249 от 7.11.2004 г. и ЕАД № 5100/4-90939 от 3.12.2004 г., тъй като липсва правно основание за ползване на данъчен кредит поради това, че няма отразени в ДП и в СД митнически декларации, по които е извършено плащането. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. В подробни и аргументирани мотиви съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните по делото. Възраженията, които са направени в касационната жалба, са същите, които са поддържани и пред решаващия съд, които са били обсъдени от него и на които са дадени правилни отговори, споделящи се от настоящата инстанция. Във връзка с непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 964 от 26.07.2006 г., издадена от ЕТ "Делта-М-Тони Диманов", съдът правилно въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото е приел, че липсват доказателства както за реалността на доставката, така и за начисляването на данъка и за изпълнение на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС (отм.). Поради ненамиране на доставчика на посочения адрес и невъзможността да бъде извършена проверка в счетоводството му, за да се установи дали то е водено редовно в съответствие с изискванията на ЗСч, то е останал недоказан фактът за начисляване на ДДС в счетоводството като задължение към бюджета. Това начисляване не се доказва и с представените по делото писмени доказателства. Както съдът правилно е посочил, начисляването на данъка е обективен факт, който не може да се презумира. В тежест на жалбоподателя е било задължението да докаже изпълнението на всички кумулативни предпоставки по чл. 64 ЗДДС, за да му бъде признато правото на данъчен кредит., което той не е сторил в настоящото производство. Освен това от доставчика не са били представени всички изискани документи, а само част от тях, и правилно е приетото, че в случая е налице и хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че са налице законовите изисквания за признаване на правото на данъчен кредит по ЕАД 5100/4-82249 от 7.11.2006 г. и № 5100/4-90939 от 3.12.2004 г. Правилен е изводът на съда, че липсва правно основание за това, тъй като не са отразени в ДП и в СД митнически декларации, по които е извършено плащането. Правото се претендира по непредставени митнически декларации, а не по съществуващите. По представените митнически декларации не е претендирано правото на приспадане на данъчен кредит - те не са отразени в ДП и в СД за съответните периоди, както и за следващите, а ЕАД, по които се претендира право на данъчен креди, т са отразени в ДП и в СД, но не са представени и не са открити. Ревизираното лице не представя оригиналните екземпляри от митническите декларации, които то е отразило в своите документи. Не може да се приеме, че се касае до грешки при отразяване в счетоводните документи, тъй като не се твърди, а и няма доказателства за извършени корекции за тези периоди. Съдът е анализирал разминаванията в датите на представените ЕАД и на тези, отразени във връзка с разпоредбите на ЗМ, и е посочил, че пред съда не се претендира да е имало поправка или анулирането на митническите декларации по реда на чл. 71 и 72 ЗМ, дори и да се приеме, че е налице техническа грешка. Предвид изложеното правилно е прието, че липсва предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС, тъй като жалбоподателят не притежава редовна митническа декларация. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,