Решение № 14871 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2011 г.

Решение № 14871 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3497/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, против решение № 77 от 21.01.2011 г. по адм. дело № 511 по описа за 2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отменено издаденото от касатора решение № 37 от 04.05.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 4912021925 от 10.03.2010 г. на ръководителя на отдел "ПО", а административната преписка е изпратена на административния орган за ново разглеждане при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 12 от ПКТП (отм.) - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Людмил Христов Иванов от гр. Враца не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Враца е решение № 37 от 04.05.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца и потвърденото с него разпореждане № 4912021925/10.03.2010 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Людмил Христов Иванов от гр. Враца е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО поради неизпълнение на изискването за 15 години осигурителен стаж от втора категория или 10 години осигурителен стаж от първа категория. След като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е стигнал до правилния краен извод за наличие на нормативно основание за зачитане от втора категория на положения от лицето труд през периодите 27.11.1972 г. - 31.03.1976 г., 01.07.1977 г. - 01.09.1997 г., 01.10.1977 г. - 31.12.1977 г. и 01.01.1987 г. - 20.06.1991 г. в ЧЛЗ "Веслец". С постановеното решение съдът е отменил оспорените актове и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил административната преписка на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Враца, за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Ответникът в касационното производство Людмил Христов Иванов е изпълнявал длъжността "ел. шлосер" в цех КИП и А (контролно - измервателни прибори и апарати) на чугуно-леярния комбинат. Основният спорен въпрос засяга трудовата заетост на лицето в леярското производство като фактическа предпоставка за зачитане на труда му от първа или втора категория. Чугунено-леярният комбинат "Веслец" не е сред поименно изброените предприятия от раздел първи на ПКТП (отм.), а изпълняваната длъжност "ел. шлосер" в цех КИП и А е извън хипотезиса на т. 4а, буква "н" от ПКТП (отм.). Липсват всякакви данни, че условията на трудовата среда в ЧЛК "Веслец" са идентични по вредност и тежест с тези в Оловно-цинковия комбинат" - Кърджали или в Комбината за цветни метали "Димитър Благоев" - Пловдив. Поради това липсва нормативно основание за причисляването на спорния труд към първа категория. Първоинстанционният съд законосъобразно не се е доверил на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, извършена от Диляна Иванова Николова с адрес в гр. Мездра, за зачитане на положения труд на длъжност "ел. шлосер" в цех КИП и А от първа категория съгласно т. 4а, буква "н" от ПКТП (отм.). Недопустимо е назначеното по делото вещо лице да дава предложения и заключения по тълкуването на закона. Материалноправната разпоредба на т. 12, изр. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) причислява към втора категория труда на работници, инженерно-технически работници до началник на цех включително и от технологичния транспорт в леярското производство на черни метали, невключени в т. 4а, буква "н" (работници непосредствено в леярското производство на черни метали по списък на професиите, утвърден от Комитета по труда и социалното осигуряване). Тълкуването на цитираната разпоредба съобразно буквата и разума на закона води до извода, че хипотезисът на разпоредбата обхваща всички заети в леярското производство работници, включително пряко обслужващите го технически звена. Следва да се има предвид, че съгласно т. 10, б. "к" от ПКТП (отм.) трудът на шлосерите по ремонта и поддръжката на "КИП и А", полаган в предприятията на цветната металургия, е от втора категория. Аналогични разпоредби, отнасящи се до други отрасли на промишлеността (например химическата), също зачитат труда на работниците по поддържане и ремонт на КИП и А и на техниците КИП и А като такъв от втора категория. Трудът на работниците, заети непосредствено в чугунодобиването или стоманодобиването, се причислява към втора категория на основание т. 11 от ПКТП (отм.). С оглед на тази нормативна регламентация следва да се приеме, че следващата разпоредба на т. 12 с наименование Металургия, металообработване и машиностроене обхваща останалите работници, заети в леярското производство на черни метали, включително в дейностите по осигуряване на производствения процес чрез ремонт и поддържане на системите за измерването на технологичните параметри, дистанционното и автоматичното управление, технологичните сигнализации и защитите на енергийните съоръжения. Като е приел, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и е върнал преписката за ново решаване на въпроса по същество с указания за зачитане на спорния осигурителен стаж като такъв от втора категория, Административен съд - Враца е постановил неправилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,