Решение № 533 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2008 г.

Решение № 533 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Ташева Производството е по чл. 218е ал. 1 във вр. с чл. 218а ал. 1 б. "б" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В като процесуален представител на С. Б. Ш. и С. С. Ш., и двамата от гр. Х., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, постановено на 21.ХII.2007 г. по в.гр.д. № 564/2007 г. Ответникът по касационната жалба "Е" АД П. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна, съображенията за което са следните: С атакуваното в настоящото производство решение Пловдивският апелативен съд е отменил изцяло решението на Хасковския ОС от 17.IV.2007 г. по гр.д. № 11/2007 г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от С. Ш. и С. Ш. срещу ответното дружество искове за присъждане на 19844 лв., представляващи разликата между присъденото по гр.д. № 2240/2003 г. на РС Х. обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лв. и цялото претендирано в размер на 24844 лв. за унищожено при пожар на 5.Х.2002 г. в жилището на ищците тяхно имущество, ведно със законната лихва. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че предявените от ищците срещу ответното дружество частични искове за сумата 5000 лв. от 24844 лв., предмет на гр.д. № 2240/2003 г., са уважени изцяло с влязло в сила решение, в т.ч. 2000 лв. за изгоряла покривна конструкция, 1000 лв. за изгорял тютюн сорт "К", 1000 лв. за изгорели домакински уреди и 1000 лв. за други вещи - тениски, дамски блузи, ризи с дълъг ръкав, якета с подплата, детски ватирани комплекти. В исковата си молба и в течение на производството по настоящото дело ищците не са посочили конкретно претенцията им за 19844 лв. стойност на кои техни вещи и имущества са с оглед на уважения частичен иск. От друга страна, освен представените доказателства за строежа на жилищната им сграда, за удостоверяване на пожара от РСПАБ - Х. и заключение на съдебно-икономическа експертиза, приета по реда на чл. 165 от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 1179/2003 г., ищците не са представили доказателства нито за причината за пожара, нито за увреждане на тяхно имущество от него - по размер, брой и пр. В настоящото производство те не може да се позовават на силата на пресъдено нещо по гр.д. № 2240/2003 г., която касае само предявената част от спорното право, в какъвто смисъл са константната практика на ВКС и т. 1 от ТР № 1/17.VII.2001 г. на ОСГК. За остатъка от спорното право ищците е следвало да осъществят пълно и главно доказване на твърдяните от тях релевантни факти, което те не са сторили. Касационната жалба на С. Б. Ш. и С. С. Ш. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение и необоснованост - касационни основания по чл. 218б ал. 1 б. "в" от ГПК (отм.). Твърди се неправилност на извода, че влязлото в сила решение по предявения частичен иск не се ползва със сила на пресъдено нещо в настоящото производство относно съществуването на материалното право на ищците да бъдат обезвредени за нанесените им вреди. Неправилно в тази връзка съдът се е позовал на т. 1 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като то не тълкува цялата проблематика, касаеща силата на пресъдено нещо. Не е съобразено, че размерът на щетата не е спорен въпрос между страните, тъй като той не е оспорен от ответника в производството по чл. 165 от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 11/2003 г., нито в това по гр.д. № 2240/2003 г., нито във въззивната жалба. Посочването на конкретните вещи и имущества по вид и размер е въпрос на редовност на исковата молба и въззивният съд е следвало да укаже отстраняването й, а не да отхвърля иска като недоказан поради това. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, като е нарушен и предвидения в чл. 4, ал. 2 от ГПК (отм.) принцип за осигуряване равна възможност за упражняване правата на страните. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като прецени атакуваното решение с оглед заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че то като краен резултат е правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. Правилно в тази връзка съдът се е позовал на мотивите на т. 1 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според които със сила на пресъдено нещо се установява само предявената част от спорното право, с оглед на което за горницата над уважения частичен иск ищецът не може да се основава на формираната сила на пресъдено нещо по този иск. Неправилно такъв извод е направен и относно твърденият и сега и установен с влязлото в сила решение правопораждащ факт, че причина за пожара е неизправност на външната ел.инсталация вследствие бездействие на длъжностни лица на ответника по отстраняване на възникналата в нея повреда, който факт има сила в отношенията между страните и по настоящото дело. Допуснатата по този начин незаконосъобразност, обаче, не се е отразила на крайния резултат по спора. Това е така, тъй като за отговорността за непозволено увреждане освен наличието на виновно противоправно деяние /действие или бездействие/ следва да бъде установено и какво точно е унищожено или повредено от пожара, т.е. размера на вредите, което в случая не е сторено от ищците, а тяхна е била тежестта по силата на чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.). С приетото в производството по обезпечаване на доказателства по чл. 165 от ГПК (отм.), предмет на ч.гр.д. № 1179/2003 г., заключение се установява само стойността на показаните на вещото лице за оценка вещи (събрани и съхранени пред жилищната сграда), но не и че именно те са били унищожени или повредени от пожара. А данни за количеството и вида на унищожените или повредени вещи при пожара не може да се извлекат и от показанията на разпитаните по първото дело свидетели с оглед принципа на непосредственост на гражданския процес. Без значение в тази връзка е дали ответникът е оспорил размерът на вредите или не е заявил позицията си в тази насока в производството по чл. 165 от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 11/2003 г., в това по гр.д. № 2240/2003 г. или във въззивната жалба. Съдът се произнася въз основа на представените по делото от страните доказателства, като основателността на претенцията се обуславя от осъществено пълно и главно доказване на твърденията на ищците. По изложените съображения е без значение за извода и обстоятелството, че неправилно въззивният съд е оценил като неоснователни предявените искове и поради не посочването по размер и брой на увредените или унищожени вещи, което би могло да се приеме само за нередовност на исковата молба, обуславяща провеждане на процедурата по чл. 100 от ГПК (отм.) за отстраняването й. Не се установява по делото и оплакването в касационната жалба, че съдът е нарушил установеният в чл. 4, ал. 2 от ГПК (отм.) принцип за осигуряване на страните на равна възможност за упражняване на предоставените им от закона права, като дори не се сочи чрез какви действия или бездействия това нарушение е осъществено. Изложените съображения налагат извод, че атакуваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което и на основание чл. 218ж ал. 1 изр. 2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) на касаторите не се следват разноски. На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) на ответника по касация следва да бъдат присъдени 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,