Решение № 13071 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4660/2024 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Добрич против решение 406 / 28.02.2024 г. по адм. дело 556 / 2023 г. на Административен съд Добрич. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69б, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба В. А. Б., от гр. Добрич, чрез адвокат Димитров изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 406 / 28.02.2024 г. по адм. дело 556 / 2023 г. Административен съд Добрич е отменил по жалба на В. А. Б., от гр. Добрич решение 42 / 01.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане [номер] / 31.05.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Добрич. Изпратил е преписката на ръководител Пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт Добрич за издаване на нов акт по заявление за отпускане на пенсия вх. 2113-24-1603 / 18.10.2022 г. Приел е, че актовете на пенсионните органи са издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което е детерминирало и неточно прилагане на относимите материалноправни разпоредби основания за отмяната им като незаконосъобразни по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че със заявление вх. 2113-24- 1603/18.10.2022 г. В. А. Б., от гр. Добрич е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Пенсионните органи на ТП на НОИ Добрич са приели, че заявителят не е придобил право на пенсия по чл. 68, ал.1-2 КСО, тъй като не е навършил изискуемите за 2022 г. 64 години и 5 месеца за мъжете. Разгледали са и хипотезите на чл.69б, ал.1 КСО като са приели, че не е възникнало правото на пенсия и по този ред, поради липса на 10 години осигурителен стаж от първа категория труд. От мотивите на издадените актове е видно, че пенсионните органи са признали общ осигурителен стаж на Б. в размер на 29 г. 09 м. и 12 дни труд, придобит в България и Австрия. Зачетен е осигурителен стаж от първа категория - 06 г., 5 м. и 20 дни, трета категория - 14 г. 02 м. и 14 дни, осигурителен стаж, придобит в България и 4 г. и 9 м. осигурителен стаж за трета категория труд, придобит в Австрия. Към датата на заявлението за отпускане на пенсия заявителят е имал навършени [възраст]. Спорът между страните е за категорията на труда, полаган от В. Б. през периода, в който е работил по трудов договор 110 / 29.09.1992 г. в Община гр. Добрич на длъжност Главен специалист отбранително-мобилизационна подготовка в отдел Отбранително-мобилизационна подготовка и през периода, в който е работил по трудов договор 22 / 12.05.1999 г. в Областна администрация Добрич на длъжност експерт в отдел Отбранително-мобилизационна подготовка , обхващащи общо времетраене от 01.10.1992 г. 31.12.1999 г. (01.10.1992 г. 01.05.1999 г. и 01.05.1999 г. 31.12.1999 г.) С Констативни протоколи КП-5-24-01412832/23.08.2023 г.и КП КП-5-24-01412840/23.08.2023 г. са обективирани резултатите от извършени проверки по разходите на държавното обществено осигуряване на Община град Добрич и Областна администрация - Добрич, в качеството им на осигурители за удостоверяване на категорията труд на В. А. Б. за периода от 29.02.1992 г. до 31.12.1999 г. Установени са наличието на трудови правоотношения, по които са възникнали осигурителните такива, от които е видно, че Б. е бил назначен съответно по трудов договор 110/29.09.1992 г. в Община град Добрич на длъжност "Главен специалист отбранително-мобилизационна подготовка" в отдел "Отбранително - мобилизационна подготовка" и че същият бил осигуряван за трета категория труд и по трудов договор 22/12.05.1999 г. в Областна администрация - Добрич на длъжност "Експерт в отдел "Отбранително-мобилизационна подготовка". Съставителят на констативните протоколи е анулирал представените от двамата работодатели удостоверения, че Б. е свръхсрочно служещ в поделение на Министерство на отбраната. Инспекторът по осигуряването е приел, че тези удостоверения са негодни доказателствени средства за установяване на сочените в тях обстоятелства поради нередовности във формата и предвид Удостоверение с per. 283-3232/19.10.2023 г., издадено от началника на Оперативен архив на Българската армия, според което в разплащателните ведомости на военно формирование 22470-Средец и Военно окръжие - Добрич, сдадени за съхранение, В. А. Б. е бил военнослужещ във военното формирование от 01.10.1985 г. до 30.09.1992 г. и Военно окръжие-Добрич от 01.01.2000 г, - 29.01.2000 г. Времето изслужено на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория при пенсиониране (чл.90 ППЗП (отм.)). Съгласно чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба (ЗВВС) (отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996) военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса запасни. ЗВВС е отменен с приемането и влизането в сила на Закона за отбраната и въоръжените сила на Република България (ЗОВСРБ), считано от 28.02.1996 г. Съгласно чл. 83 от ЗОВСРБ военната служба е вече кадрова и наборна, а чл.115 от същия закон определя кадровата военна служба като професия, която се упражнява при условията и по реда на закона и сключения договор. Правилни са изводите на административния орган, че договорът за кадрова военна служба не е трудов. Вярно е, че договорът за кадрова военна служба е уреден едва с влизането в сила на ЗОВСРБ и няма как към 1992 г. Б. да е имал статут на служещ във въоръжените сили на основание такъв договор. Органите на НОИ обаче не са обсъдили действието на Постановление 80 / 11.05.1992 г. за състава и функциите на органите за отбранително-мобилизационна подготовка в министерствата, другите ведомства и държавната администрация и статута на военнослужещите, които със заповед на министъра на отбраната са били предоставени в органите за отбранително-мобилизационно подготовка от Министерството на отбраната в разпореждане на ведомствата и териториалните единици. Позоваването на удостоверение с per. 283-3232/19.10.2023 г. на началника на Оперативния архив на Българската армия не налага извода, че Б. за процесния период не е бил военнослужещ. Органите на НОИ не са изяснили въпроса в качеството си на цивилно лице или на военнослужещ Б. е бил назначен на длъжностните във връзка с отбранително-мобилизационната подготовка в общинската и областната администрация. Факти в подкрепа на изводите на административния съд, че Б. в качеството си на военнослужещ е работил на процесните длъжности се съдържат в заповед КВ-299, издадена на 21.02.2000 г. от министъра на отбраната и удостоверение с рег. ЗНК-1005 / 19.12.2023 г. на началника на Военното окръжие гр. Добрич. Съгласно чл. 69б, ал.1, т.2 КСО лицата работили 10 години при условията на първа категория труд придобиват право на пенсия при 55-годишна възраст, а трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория (чл.222 ЗОВС). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение