Решение № 5631 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2020 г.

Решение № 5631 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12233/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска при Агенция "Митници", чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Ш., против решение № 191/04.09.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. д. № 205/2020 г., с което е отменено решение към MRN № 19 BG002002001085 R5 от 23.01.2019 г., с рег. № 32-134918 от 12.05.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция "Митници". В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че административният орган обосновано е пристъпил към прилагане на чл. 74, параграф 2, б "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013, тъй като вносителят не е доказал декларираната митническа стойност. Счита, че е спазена разпоредбата на чл. 141, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 за определяне на по-висока митническа стойност, тъй като дружеството е уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията на митническия орган. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли жалбата на "Симо Ко" ЕООД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Симо Ко" ЕООД, чрез пълномощника адв. С. Ж., по съображения изложени в представен писмен отговор и в с. з. оспорва подадената касационна жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС - Сливен е решение към MRN № 19 BG002002001085 R5 от 23.01.2019 г., с рег. № 32-134918 от 12.05.2020 г. на директора на ТД Северна морска, с което е отказано да се приеме митническата стойност на декларирана стока с № 1 и с № 2 по митническа декларация MRN № 19 BG002002001085 R5 от 23.01.2019 г. и определена нова митническа стойност на стоките, на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, пар. 1 и пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определен нов общ размер на дължимите публични вземания по цитираната митническа декларация: мито в размер на 5337, 15 лв. и ДДС 2126, 00 лв. или дължими суми за доплащане: мито в размер на 1536, 75 лв. и ДДС в размер на 2126. 00 лева. За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът е приел, че е издадено от компетентен орган, по арг. от чл. 19, ал. 7 от ЗМ, но е постановено в противоречие на материалния закон. От фактическа страна съдът е приел за установено следното: С митническа декларация MRN № 19 BG002002001085 R5 от 23.01.2019 г. "Сими Ко" ЕООД е декларирало "режим за допускане на свободно обръщение" стоки, с държава за износ Китай, деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 12 032 щатски долара: а именно стока 1- спортни обувки с горна част и ходила от пластмаса и стока и стока 2 - спортни обувки с горна част от текстилни материали и ходила от пластмаси. Към митническата декларация са приложени генерален коносамент, коносамент, фактура и опаковачен лист към нея и фактура за транспорт. С писмо от 11.02.2020 г. административният орган е изискал от "Сими Ко" ЕООД за нуждите на повторна проверка на осн. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 да представи допълнителни документи. В отговор на писмото от дружеството е представено обяснение, според което за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаваното на търговската фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършено плащане по процесната фактура. При проверката на декларираната митническа стойност митническите органи са използвали т. нар. "справедливи цени" - оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ - база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение за четири последователни години. Тези данни са предоставени на държавите членки на ЕС чрез системата "ТЕЗЕЙ" THESEUS на Съвместния изследователски център на Европейската комисия. Според тези данни от системата ТЕЗЕЙ, справедливата цена за стоки със код по ТАРИК 6402919000 е 18, 40 лв., а декларираната митническа стойност на стока със същия код по КН е 2, 41 лв/кг. Вносителят е декларирал митническа стойност на стока, с код по ТАРИК 6404199000 - 20898, 82 лв. общо 1, 50 лв. чифт или 2, 54 лв/кг., а справедливата цена за ЕС за стоки със същия код по КН е 19, 26 лв. Съобразявайки данните от системата ТЕЗЕЙ митническият орган е определил нова митническа стойност на процесната стока, прилагайки вторичния метод за определяне на митническата стойност по чл. 74 § 2 б. "б" от Регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В съдебното производство са приобщени 3 бр. митнически декларации. Приета е без оспорване по делото съдебно счетоводна експертиза, изготвена след справка в счетоводството на оспорващото дружеството, при която е констатирано, че реално платената цена по фактурата, приложена към митническата декларация е в размер на 15 507, 20 щатски долара и сумата по доставката е платена на 27.12.2018 г. от дружеството. Първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на доказателствата по делото - приобщените писмени доказателства, съставляващи част от административната преписка, допълнително представените такива и приетата без оспорване съдебно счетоводна експертиза е приел, че митническият орган не е подкрепил с никакви доказателства доводите за неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност, в чиято тежест е да обоснове определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/№ 2015/2447 стойност на внасяните стоки. За недоказан и необоснован е приет приложеният от административния орган метод по чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 953/013 за сходни стоки. Според съда за да приложи този вторичен метод органът се позовава на три броя митнически декларации за извършен внос на сходни стоки, въз основа на които е увеличена митническата стойност на процесните стоки, без да посочи други данни за този анализ, включително без мотиви за неприемане на декларираната митническа стойност. Митническият орган не разполага с мостра на стоките, което възпрепятства установяването по категоричен начин идентичност на стоките. Те не са извършили анализ, съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Административният орган е следвало да установи, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и в същите количества, като доказателства в тази насока не са представени. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС – Сливен за обосновани и законосъобразни. Първоинстанционният съд правилно е определил основният спор по делото, а именно: митническите органи дали са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент /ЕС/№ 2015/2447, както и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент № 952/2013 за определяне на митническата стойност по процесния внос съобразно договорената стойност на сходни стоки. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от "а" до "г", докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение / ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Законосъобразно съдът е приел, че по правилото на чл. 22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническите органи са длъжни да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая митническият орган е изпратил до дружеството вносител писмо № 32-46759/11.02.2020 г., с което са изискани представяне на допълнителни документи, но не са изложени мотиви относно конкретните обстоятелства, породили съмненията на митническите органи, че декларираната договорена стойност на стоките не е тяхната действителна платена или подлежаща на плащане цена. В случая митническият орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки, без да е установил предпоставките за приложението на тази разпоредба. Формалното позоваване на наличната информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки със същия код по ТАРИК като стока № 1 и стока № 2 в приблизително същия период, не обосновава приложението на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г. В оспореното решение дори не са посочени номерата на митническите декларации, които са послужили за определяне на по-висока митническа стойност. Тези митнически декларации са приобщени в съдебното производство. Административният орган не е изложил никакви мотиви защо приема, че се касае за внос на сходни стоки по тези митнически декларации. Както правилно е установил съдът не е извършен анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В случая митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните, както и защо възприема вписаните в тези декларации стойности за такива по чл. 70, без да изследва и анализира доказателства за действителната подлежаща или платена цена. Т. е липсва необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките. По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на "Симо Ко" ЕООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,