Решение № 6969 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2014 г.

Решение № 6969 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Маринов Вълчанов в качеството му на ЕТ "Джордж-Карал-Георги Вълчанов" - гр. Плевен срещу решение № 262/04.07.2014 г., постановено по адм. дело № 205/2014 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 151300953/08.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 6/06.01.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за начислен ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 6 261,21 лв. поради липси (след приспадане на декларираните за м. 11 и 12.2012 г. резултати за възстановяване в процедура по чл. 92, ал. 1 ЗДДС) и деклариран, но невнесен ДДС по подадени от търговеца справки-декларации по ЗДДС за месеците октомври 2012 г., януари, февруари и март 2013 г. От касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът служебно следи за спазване на материалния закон, поради което такава проверка ще се извърши с настоящето решение. Оплакването на касатора се свежда до това, че според него неправилно съдът не бил се съобразил с представените по делото доказателства - протокол за инвентаризация, а инвентаризацията на приходните органи, на която неправилно се позовавал съда, била непълна, а и той не бил присъствал при извършването й. Твърди, че е представил всички счетоводни документи, както и правилно е водил счетоводно стоковите материали. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от собственика на ЕТ - Георги Маринов Вълчанов. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 539,22 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на ЕТ "Джордж-Карал-Георги Вълчанов" - гр. Плевен срещу РА № 151300953/08.10.2013 г. за начислен ДДС за м. 12.2012 г. в размер на 6 261,21 лв. поради липси (след приспадане на декларираните за м. 11 и 12.2012 г. резултати за възстановяване в процедура по чл. 92, ал. 1ЗДДС) и деклариран, но невнесен ДДС по подадени от търговеца справки-декларации по ЗДДС за месеците октомври 2012 г., януари, февруари и март 2013 г., първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за установени липси, поради което е извършена корекция на приспаднатия ДДС за закупени стоки в търговските си обекти - пицария "Джорджи" и ресторант "Караджейката". Съдът е приел, че е доказано основанието по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за извършване на посочената корекция, въз основа на която е начислен ДДС. Относно представените пред съда инвентаризационни протоколи от ревизираното лице, съдът е открил производство по оспорване по искане на представителя на приходната администрация на основание чл. 193 ГПК и е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест по това оспорване на автентичността на процесните протоколи. Прието е в обжалваното решение, че правилно приходните органи в процеса на ревизията са установили несъответствие между стойността на стоките, отчитани като налични и на действително установените наличности при извършените проверки в търговските обекти на едноличния търговец. По отношение на извършената от ревизиращите органи инвентаризация на посочените обекти, съдът е изследвал наличните по делото доказателства и е направил извод, че не е опровергано установеното при ревизията, че стоките са били отчитани по различен начин от жалбоподателя - една част по продажната им стойност с включен ДДС, а друга - по покупна цена с ДДС, както и че сметка 302 "Материали" се води само стойностно, а относно търговските надценки не са използвани съответните счетоводни сметки. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е възприел установеното от ревизията наличие на липса, поради което и на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС е извършена корекция на ползвания данъчен кредит чрез начисление на ДДС с посочения по-горе размер. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС регламентира, че се извършва корекция, когато регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Липсите в процесния случай са установени при извършване на ревизията, за което е съставен инвентаризационен протокол. Същите са установени в хода на ревизионното производство като несъответствие между стойностите на стоките, отчитани като налични и на действително установените наличности в двата търговски обекта на касатора - пицария "Джорджи4 и ресторант "Караджейката". Правилно решаващият съд е установил, че липсват обстоятелства по чл. 80 ЗДДС, за да не се приложи корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС. Оплакванията на касатора, че той не е подписал този протокол и не е участвал при извършването на проверката, са неоснователни. По делото се съдържа протокол за извършена инвентаризация с опис на наличните в търговските обекти на касатора стоки, като този протокол е подписан от него. Приложени са и два протокола, подписани от Юлия Петрова и Здравко Събев, но възраженията на касатора, че те не били упълномощени, не почиват на ангажирани доказателства за това обстоятелство. Представените в хода на съдебното производство инвентаризационни протоколи от касатора, са били оспорени от процесуалния представител на приходната администрация и при изрично откриване на производство по чл. 193 ГПК и указване на касатора, че върху него пада доказателствената тежест, но последният не е провел необходимото пълно насрещно доказване. Представянето на заповед за инвентаризация като частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, не може сам по себе си да докаже, че представените от касатора протоколи за инвентаризация могат успешно да се противопоставят на съставените от приходните органи инвентаризационни протоколи. Не са ангажирани доказателства, че тази заповед съдържа регистърен номер, за да се докаже, че тя е издадена на датата, която фигурира в нея и се намира в предприятието, а не е съставена за целите на съдебното производство. Правилно съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за установени липси и затова законосъобразно е счел, че извършената корекция е с правно основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС на приспаднатия данъчен кредит чрез начисляване на ДДС. Предвид изложеното, не може да се приеме за основателно оплакването на касатора, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и че решението му е и необосновано. При извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК за прилагане на материалния закон, не се установи съдът да е допуснал нарушения, поради което обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,