Решение № 5471 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. К., гражданка на Узбекистан срещу Решение 2425/22.01.2025 г. по адм. дело 9995/2024 г. на Административен съд - Сфия - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение 10239/30.09.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 8 и чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК по подробно развити доводи в касационната жалба. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника А. Георгиева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върхова касационна прокуратура с писмено становище и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество- за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд -София - град е било решение 10239/30.09.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 8 и чл. 75, ал.1, т.4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците на М. К. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна е установено, че Първоинстанционният съд установил фактическата обстановка по делото като приел, че липсват данни за лични обективни основателни притеснения относно преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, психическо или физическо насилие. Горното го е мотивирало да приеме, че не са налице основанията по чл. 8 от Закона за убежището и бежанците. Споделил е мотивите на председателя на ДАБ, че не са налице основания и за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, поради липса на данни за реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради което съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и няма основание за неговата отмяна. Решението е валидно, допустим и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги преповтаря и препраща към тях като мотиви на собственото си решение при упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Следва да се има предвид, че К. е напуснала Узбекистан легално, без каквито и да било пречки. Изнесените от нея данни не могат да обосноват извод, че е налице основателен страх от преследване поради принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието й да се завърне в държавата си по произход. Няма твърдения за осъществено спрямо нея задържане от държавен орган, нито се установява да е била обект на насилие от органите на властта. Чужденката не е изтъкнала страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини, не е заявила дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Изложените от търсещата закрила съображения са свързани с дългогодишния й престой на територията на Република България /повече от 20 години/, който не е узаконила поради небрежност, както и със създадените семейни и други социални връзки тук. Съдът правилно е установил, че заявените от чуждата гражданка твърдения не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. В разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ се съдържа изискване опасенията от преследване да са основателни, обосновани. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на К. е възникнал или би възникнал основателен страх от преследване поради посочените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ факти. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденката не е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Узбекистан. В страната на произход не се установява чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото, включително и пред касационната инстанция, се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касаторката вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Обстоятелството, че К. е член на семейство на български гражданин, като същевременно е в незаконен престой на територията на държава- членка на ЕС, не обосновава прилагането на правото на ЕС в областта на убежището. Както правилно е посочил първостепенния съд, след приемането на Директиви 2013/32 и Директива 2011/95, се касае за общи стандарти на държавите членки, поради което по молба за закрила българската държава, в лицето на съответния решаващ орган, не би могла да прилага различни стандарти, в това число на основание чл.9, ал.8 ЗУБ. Съдът обосновано е споделил извода на решаващия административен орган, че производството по предоставяне на международна закрила не е средство за легализиране на пребиваване на незаконно пребиваващо лице, при това в значителен период от време. В заключение, настоящият състав споделя и презенката на административния съд досежно резолюцията на ЕС относно ситуацията в Узбекистан. В контекста на даденото тълкуване на чл.15, б. в от Директива 2004/83 с Решение на СЕС по преюдициално дело С-465/07, държавите членки имат право на преценка във всеки конкретен случай на ситуацията в държавите по произход и към момента на взимане на решението по молбата за закрила, както и сторено законосъобразно и обосновано в разглеждания случай от председателя на ДАБ. Налага се изводът, че доколкото личната бежанска история на К. се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на нея не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. По тези съображения правилно административният съд е достигнал до извод за липса на предвидените в чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците предпоставки за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не са налице сочените от касатора пороци на обжалваното решение, съставляващи основания за неговото касиране, поради което същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,