Решение № 5727 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2015 г.

Решение № 5727 от 14.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7153/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Г. Н. Й., подадена чрез адвокат Т. А., кантора П., против решение № 486/16.03.2015 г. по адм. д. № 1528/2013 г. на Административен съд - П. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Оспорва изводите на съда, че не са налице симптомите на твърдяното заболяване на ищеца и не е доказана нуждата от провеждане на лечение. Иска да бъде отменено решението и бъде уважена жалбата. Ответникът по касационната жалба - ГД "Изпълнение на наказанията" - С., редовно призована, се представлява от юрисконсулт Ш. Счита решението за правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е обсъдил всички доказателства и правилно е приел, че оплакванията на ищеца не са доказани. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество - неоснователна. Предявените искове в общ размер от 30 000 лв. се явяват недоказани. Показанията на свидетелите установяват, че не е имало оплаквания за годността на помещенията с оглед проблеми от битово естество. Доказателствата относно твърдяното заболяване сочат, че ищецът никога не се е лекувал с медикаменти. Не са представени доказателства за подадени жалби от ищеца, че не му е оказана медицинска помощ, както и доказателства за допуснати нарушения по чл. 150, ал. 1, т. 2 и 4 ЗИНЗС и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗИНЗС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд са предявени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Г. Н. Й. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 30 000 лв, както следва 10 000 лева за нарушаване на психичното му здраве; 10 000 лева за влошаване на физическото му здраве; 10 000 лева за погазване на човешките и гражданските му права. Към момента на подаване на исковата молба ищецът е пребивавал в Затвора - П. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че оплакването на ищеца, че в Затвора - П. не са му осигурени условия, съобразени със симптомите на диагностицирано в по-ранен период заболяване, не е основателно и доказано. По делото са събрани противоречиви доказателства както относно установяване на заболяването, така и относно проявление на симптомите му по време на престоя в Затвора - П. Не е доказана и пряка и непосредствена връзка между условията за изтърпяване наказанието лишаване от свобода в Затвора - П. и обостряне симптомите на заболяването. Според показанията на свидетелите, в стаята, в която е бил ищеца, е извършен ремонт и през този период не са били изявявани претенции за извършване на някакви ремонтни дейности. Решението е постановено след подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е постъпил в Затвора - П. на 26.ХI.2012 г. за изтърпяване наказание лишаване от свобода, като впоследствие е преведен в затворническо общежитие - С. П. постъпването му в Затвора - П. е бил разпределен в стая № 15 в шеста група - осъдени рецидивисти. Стаята е била с квадратура 27,5 кв. м. и разполага с два прозореца по 1 кв. м., собствен санитарен възел с постоянно течаща вода с размер 3,40 кв. м. В стаята са монтирани два броя осветителни тела, всяко едно от тях с по два броя луминисцентни пури. По делото е представен амбулаторен лист № 114 от 29.05.2013 г. за извършен преглед на 14.05.2013 г., съгласно който на ищеца е назначена терапия с лекарствен продукт Инконтан 1 ТБ. Ищецът е твърдял, че страда от заболяване, което е причина за изпускане по малка нужда нощно време. Искал е съдействие, за да не спи на горното легло, защото се е притеснявал от спящия на долното легло затворник. По причина на заболяването е твърдял, че е бил обект на подигравки от други лица, което му е причинило допълнително психично разстройство. Съдът е проявил активност при изясняване на фактите. Изводите му, основани на съвкупния анализ на доказателствата, са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че доказателствата са противоречиви и не обосновават твърденията на ищеца. Показанията на свидетеля С. Ш., който е бил в една килия с ищеца в Затвора - П. и е разпитан по негово искане, не подкрепят твърденията на ищеца. Те установяват, че условията в килията са били много добри и че не е бил свидетел на проявление на симптомите на заболяването, от което ищецът се оплаква. Единственият свидетел, който потвърждава заболяването на ищеца - "спина бифида", е неговата майка - свидетелката А. Посоченото заболяване не се потвърждава и от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. Експертизата сочи, че след 2005 г. рентгеновото изследване не сочи на заболяване "спина бифида". Не се установява ищецът да се е лекувал от такова заболяване преди постъпването му в Затвора - П., както и няма данни състоянието му по време на този престой да се е влошило и да е налагало лечение. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,