Решение № 8 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4900/2007 г.

Решение № 8 от 28.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4900/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Й. И. Й. против решение № 100 от 13.06.07 г. по в. гр. дело № 168/07 г. на Т. окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 113 от 16.03.07 г. по гр. дело № 809/99 г. на Т. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е предоставено ползването на семейното жилище на съпругата и е променен режима на свиждане на бащата с непълнолетното дете И. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.)Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ползването на семейното жилище да бъде предоставено на бащата, а режимът на свиждане с детето да се осъществява през работен ден - петък. Ответницата по касационната жалба П. Н. Й. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: С решение № 113 от 16.03.07 г., постановено по гр. дело № 809/99 г. Т. районен съд е прекратил брака между Й като дълбоко и непоправимо разстроен, като вината за това разстройство носи съпругът. Предоставил е родителските права на съпругата. Семейното жилище е предоставил на съпруга и го е осъдил да заплаща издръжка на детето, като е определил режим на свиждане. С обжалваното решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на свиждане на бащата Й. Й. с непълнолетното дете И. в петък от 15 до 16 ч. и вместо това е определил същия режим на свиждане в събота от 10 ч. до 11 ч. Мотивиран е изводът, че първостепенният съд не е съобразил всички обстоятелства по делото и интересите на детето, което е в ученическа възраст и с оглед неговата ангажираност в работен ден е счел, че свижданията с бащата следва да се осъществяват пред почивен ден. Предоставил е семейното жилище за ползване на съпругата, като е приел, че в интерес на детето е да живее в него заедно с майката предвид по-големите възможности в града за обучението и развитието му. Касационната жалба е неоснователна. При постановяване на решението въззивният съд е приложил правилно материалния закон. При условията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти поотделно и в тяхната зависимост, като е направил обосновани и логични изводи. Преценени са всички обстоятелства с оглед най-добрия интерес на детето. Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права, в т.ч.и за промяна на мерките за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на детето И. е личните контакти с баща му да не пречат на учебните му занятия и по-благоприятно за него е свижданията да се осъществяват през почивен ден. Въззивният съд е предоставил семейното жилище за ползване на съпругата, като е взел предвид безспорно установените обстоятелства, че тя упражнява родителските права, заедно с детето живеят в с. Щ. и вина за разтрогването на брака има съпругът. С оглед данните по делото, че отношенията между страните по делото са нетърпими и съвместното им съжителство е невъзможно, правилно е прието, че жилището следва да се ползва от майката и детето. Освен това касаторът притежава друго жилище в гр. Т. Поддържаните в касационната жалба доводи, че същото не било годно за ползване, както и че майката не би се върнала в семейното жилище, тъй като там са извършени блудствени действия с дъщерята, са несъстоятелни. Касаторът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По изложените съображения настоящият състав намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на IV г. о.