Решение № 9118 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2013 г.

Решение № 9118 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2892/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34, ал. 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Образувано е по жалба на Кирил Спасов Танчев от гр. София против заповед № РД-22-141/26.09.2012 г., с която министърът на здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (Наредба № 12), във връзка с протокол № 55 от 10.09.2012 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ), е отказал на жалбоподателя поисканото от него заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за лечение в чужбина, в това число за провеждане на всички необходими изследвания, оперативни, палиативни и други мероприятия, за транспорт, престой, придружител и др. Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на административнопроизводствените правила за мотивиране и за изясняване на всички обстоятелства по случая и в несъответствие с целта на закона. Назначеният му служебен процесуален представител адв. Кълова поддържа, че заповедта е немотивирана до степен на нищожност и че жалбоподателят е лекар, дал е нещо на хората и заслужава държавата да му окаже помощ за лечение в чужбина. Искането е за отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган. Ответникът министърът за здравеопазването, действащ чрез пълномощника юрк. Николова, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Със заявление за финансиране със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването вх. № 95-00-105 от 28.05.2012 г., към което впоследствие са били приложени изискуемите документи от чл. 21, ал. 1 от Наредба № 12, Кирил Спасов Танчев е направил искане за "цялостно подпомагане: с придружител, пътуване, хотели, престои, лечение, изследване, консултации и всичко, което е необходимо в пълен размер; пълна помощ - пълно изследване и лечение - оперативно, палиативно и друго съгласно постиженията на съвременната наука и практика в медицината в света". От приложените по делото епикризи и друга медицински документи, както и от компетентно изготвеното заключение от вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че заявителят има множество заболявания - опериран е по повод на ректален карцином, развил впоследствие локален рецидив с данни за развити белодробни и чернодробни метастази, миокарден инфаркт, вторична анемия, аденом на простатата, генерализирана атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето. По водещата диагноза Карцином на ректума с локален рецидив и метастази в белите дробове и черния дроб, освен оперативното лечение на пациента е проведено лъчелечение и химиотерапия, а той е насочен към симптоматично и палиативно лечение. Комисията за лечение в чужбина е разгледала документите на Танчев, изискала е от съответните лечебни заведения, в които му е провеждано лечението, наличната медицинска документация по случая, и е поискала становища от външни експерти. В становището си от 5.08.2012 г. проф. Лилия Гочева, външен експерт и национален консултант по лъчелечение сочи, че пациентът вече е подлаган на лъчелечение в необходимите обеми и дози и към този момент обект на обсъждане остава системното и симптоматично лечение. Доц. д-р Юлиян Райнов, външен експерт по клинична хематология и костно-мозъчна трансплантация, е изложил в становището си от 27.08.2012 г., че става въпрос за пациент в тежко състояние на легло с авансирал карцином на ректума с локален рецидив и далечни метастази в белите дробове и черния дроб, както и, че възможностите за активно лекарствено противотуморно и лъчелечение са напълно изчерпани и пациентът подлежи само на симптоматично и палиативно лечение. В своето становище от 28.08.2012 г. доц. д-р Галина Куртева констатира, че на Кирил Танчев поради тумор оперативно е отстранен ректума, но впоследствие е установен рецидив на заболяването в аналната област и болният е провел лъчетерапия, и поради придружаващите заболявания случаят му е обсъден на клинична конференция и понастоящем провежда химиотерапия с "кселода", лечението му е правилно и е съобразено със стандартите на лечение, адаптирано е към общото състояние на болния и не е необходимо лечението му да бъде провеждано извън страната. Комисията за лечение в чужбина е взела решение, обективирано в протокол № 55 от проведено заседание на 10.09.2012 г., в което е изложила, че болният провежда лечение (химиотерапия) с "кселода", съобразено с общото му състояние във връзка с напредналия процес, прилаганото лечение не се различава от световните методи и не се налага лечение в чужбина. С доклад председателят на Комисията за лечение в чужбина д-р Лучия Добрева е изразила отрицателното становище на комисията по заявлението за финансиране на лечение в чужбина. С оспорената по делото заповед № РД-22-141 от 26.09.2012 г. министърът на здравеопазването е отказал на Кирил Спасов Танчев исканото от последния заплащане на лечение в чужбина от бюджета на Министерството на здравеопазването, като е изложил мотиви, че пациентът провежда лечение с противотуморен препарат Кселода, провежданото лечение е съобразено с общото състояние на пациента, като отчита конкретните специфики, произтичащи от напредналия процес на заболяването, същото се провежда в съответствие с най-добрите стандарти на лечение, въведени в страната, прилаганите у нас методи на лечение по отношение на пациенти със състояния, идентични на състоянието на Танчев, не се различават от методите, прилагани в световен мащаб. На тези фактически основания е прието, че не е налице правното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето за заплащане на лечение чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. От изложеното се налага изводът, че в административното производство са спазени разпоредбите на чл. 21 - 27 от Наредба № 12. Индивидуалният административен акт е издаден след прецизно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Въз основа на становището на КЛЧ и събраните в хода на административното производство становища на външни експерти, на основание чл. 34, ал. 2 от цитираната наредба, министърът на здравеопазването е издал процесната заповед. Той е компетентният административен орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12. Спазени са предвидените в чл. 34, ал. 3 от същата наредба форма и реквизити. Постановеният отказ е надлежно мотивиран с посочени фактически и правни основания, издаден е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 4 от цитираната наредба във връзка с чл. 59, ал. 2 от АПК. При липса на специална разпоредба относно реквизитите на заповедта в случай на отказ за предоставяне на средства за лечение в чужбина се прилага именно общата процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка следва да се приеме за неоснователно жалбоподателовото възражение за нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на издадения административен акт. Заповедта не противоречи и на материалноправните разпоредби и на целта на закона. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от Закона за здравето българските граждани имат право на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. Условията и редът за заплащане със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването на лечение в чужбина за заболявания на български граждани на възраст над 18 години са регламентирани в Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването по законова делегация от чл. 82, ал. 1, т. 8 и ал. 5 от Закона за здравето, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г. На основание чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. по установения в нея ред се заплаща лечение в чужбина, извън посоченото в т. 1 (трансплантации), чрез необходим за конкретния пациент метод, който не е приложим в Република България, когато същият се прилага в чужбина и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. От данните по случая явства, че за необходимото лечение на Танчев няма конкретен метод, приложим в чужбина, който не е възможно да бъде приложен у нас. Всички възможни методи за лечение на Танчев, които са приложими към заболяванията му, както в България, така и в световен мащаб, са проведени. На пациента е проведено необходимото му оперативно лечение и лъчелечение, провежда се химиотерапия и към настоящия момент като възможност за него остават симптоматично и палиативно лечение, към които е насочен и които са масово приложими в лечебните заведения в страната. Категорична индиция в тази насока се съдържа и в заключението по съдебно-медицинската експертиза, което недвусмислено потвърждава медицинските констатации и правните изводи на административния орган. Вещото лице е извършило задълбочено изследване на заболяванията на жалбоподателя, проведеното му лечение, какви методи съществуват за лечение в България и в чужбина за лечение в подобни случаи, и изрично е посочило, че в конкретния случай на Кирил Спасов Танчев лечението, към което е насочен, е персонализирано спрямо степента на дисеменация на онкологичното заболяване, напредналата възраст и сериозните придружаващи соматични и психични заболявания, и ако пациентът отиде да се лекува в чужбина, няма да има по-добър ефект. По тези съображения се налага извода, че след като не са установени съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, ефективността на лечението в световната медицинска практика е доказана и могат да бъдат приложени при лечението на Кирил Спасов Танчев, не е налице материалноправното основание по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за заплащане на лечение в чужбина със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя за заслугите на Танчев като дългогодишен лекар не могат да обосноват извод за наличие на предпоставки за уважаване на искането му за заплащане на лечение в чужбина, а самата идея за позитивна дискриминация на дългогодишните лекари спрямо другите пациенти поначало е неприемлива. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,