Решение № 3542 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2014 г.

Решение № 3542 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12500/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ален мак" АД - в несъстоятелност, ЕИК 115008979, гр. Пловдив, подадена чрез пълномощника му адв. Политов, против решение № 3973 от 16.06.2014 г., постановено по адм. дело № 1483/2014 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касаторът оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон по подробно изложени в жалбата доводи. Иска се да бъде отменено включително и в частта относно присъдените на ответна страна разноски и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Ответникът - председателят на Патентно ведомство (ПВ), чрез процесуалния си представител - юрк. Илиева, оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът счита същата за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на "Ален мак" АД (в несъстоятелност) срещу решение № 536/25.10.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което се отменя регистрацията на притежаваната от жалбоподателя марка с рег. № 52357 "BRIGHT", словна, регистрирана за стоки от класове 3, 5 и 30 на МКСУ считано от 28.01.2008 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административно производствените правила и правилно приложение на материалния закон. От фактическа страна е установено, че административното производство по отмяна на регистрацията марка с рег. № 52357 "BRIGHT", словна е инициирано на 28.01.2013 г. от "Ален Мак България" ЕАД на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗМГО, поради неизползването й територията на Република България в продължение на повече от пет години. Процесната марка с рег. № 52357 "BRIGHT", словна e регистрирана на 11.08.2005 г. за стоки от класове 3, 5 и 30, с притежател "Ален Мак" АД. С решение № 84 от 21.02.2011 г. на Пловдивски апелативен съд е обявена неплатежоспособността на "Ален Мак" АД, с начална дата 30.12.2009 г., открито е производство по несъстоятелност и е прекратена дейността му. Процедурата по отмяна регистрацията на марката е приключила с решение № 536/25.10.2013 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е прието, че са налице предпоставките за отмяна на регистрацията, тъй като отсъства реално ползване на марката за периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г. и не съществува основателна причина за констатираното неизползване. Постановената от органа дерегистрация е мотивирана с липса на доказателства за използване на марката в период над 5 години и с обстоятелството, че обявяването на притежателя на марката в несъстоятелност не се явява обоснована пречка за реалното й ползване. При тези данни съдът е счел, че от значение за правилното решаване на спора в контекста на чл. 19 ЗМГО са въпросите, свързани с използването на марката и наличието на уважителни причини за липсата на такова ползване в петгодишния период, предхождащ подаването на искането за отмяна на регистрацията, т.е. в периода 28.01.2008 г. - 28.01.2013 г., като в тежест на жалбоподателя е било да докаже, че марката е използвана. При липса на надлежни доказателства в тази насока е формирано заключение, че марката не е използвана в процесния период за услугите, за които е регистрирана. Според съда обявяването на дружеството-притежател на марката в неплатежоспособност и съответно в несъстоятелност не е основателна причина по смисъла на закона за неизползването й. В тази връзка е счел, че обявяването на едно дружество в несъстоятелност не е такава причина, тъй като винаги е свързано с търговската му дейност, съответно с негови действия или бездействия. Съобразявайки началната дата на относимия период, в който се изследва използването на марката - 28.01.2008 г. и факта, че "Ален Мак" АД е обявено в неплатежоспособност, считано от 30.12.2009 г., съдът е навел извод, че в продължение на почти две години преди началната дата на неплатежоспособността дружеството също не е използвало марката, без наличие на основателна причина. С тези мотиви жалбата срещу отмяната на регистрацията е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Настоящата инстанция констатира, че при постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формирал е изводи по всички релевирани от страните доводи съобразно доказателствения материал, обсъдил е обективно и изчерпателно фактите от значение за предмета на спора и приложимото към тях право. Решението е постановено в изискуемата съгласно чл. 172а АПК форма след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК. Обоснована и съответна на материалния закон е преценката на АССГ по същество за законосъобразност на оспорения административен акт, като мотивите му се споделят от касационния състав. Фактите по делото са точно и безспорно установени. Фактическият състав на чл. 19 ЗМГО включва кумулативното осъществяване на следните елементи: 1. използването на марката да не е извършвано от притежателя на правото и/или с негово съгласие, от друго лице, във връзка със стоките/услугите, за които марката е регистрирана; 2. използването да не е започнало в срок от 5 години от датата на регистрацията или да е преустановено за непрекъснат период от 5 години в периода на действие на регистрацията; 3. използването да не е "реално" по смисъла на чл. 19, ал. 2 ЗМГО - да не е такова по чл. 13, ал. 2 ЗМГО или да не е налице използване на марката от притежателя й във вид, който не се различава съществено от вида, в който марката е била регистрирана, съответно - марката да не е поставяна върху стоките или върху тяхната опаковка в Република България, независимо от това, че са предназначени само за износ; 4. неизползването да не се дължи на основателна причина. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице. Нормата не обвързва валидността на искането с наличие на правен интерес. Няма пречка марката да бъде отменена и по искане на самия притежател, стига да са налице материалноправните предпоставки за това. С оглед предмета и характера на административното производство, правилна е преценката на съда, че доказателствената тежест за установяване липсата на елементите от фактическия състав по чл. 19 от ЗМГО, е за притежателя на атакуваната марка. Именно той следва да докаже осъществяването на положителния факт на реално използване на защитения знак през релевантния период за услугите, за които е регистриран, респективно - наличие на основателни причини за неизползването му. Верен е изводът на АССГ, че марката не е била използвана за относимия период от 28.01.2008 г. до 28.01.2013 г. за услугите, за които е регистрирана, поради което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО във връзка с чл. 19 ЗМГО. В съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗМГО административният орган е отменил регистрацията от началото на петгодишния период на неизползване - 28.01.2008 г. От друга страна притежателят на марката не е започнал да я използва, нито твърди, че е имал намерение да я използва. По делото не са представени доказателства и за наличието на основателни причини за неизползване на спорната марка. Обявяването на "Ален Мак" АД в неплатежоспособност, съответно - в несъстоятелност, не съставлява такава причина по смисъла релевантното законодателство, включително по смисъла на аналогичния на чл. 19 ЗМГО чл. 10, § 1 от Директива 2008/95/ЕО за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките. Соченото от жалбоподателя основание за неизползване на процесната марка не отговаря на очертаните в решения на СЕС по дела № С-246/05 и С-234/06 същностни характеристики на понятието "основателни причини". Съответно на закона е в тази връзка заключението на съда, че несъстоятелността не е пречка, която има пряка връзка с марката и която прави използването й невъзможно или неразумно, нито е външно обстоятелство за притежателя й, независещо от волята му. В тази връзка изложените от касатора доводи, че обявяването в несъстоятелност на дружеството е преклудирало възможността за използване на марката е неоснователно. Обявяването в неплатежоспособност и в несъстоятелност, без значение чия е инициативата за откриване на такова производство, не е външна по отношение на притежателя на марката причина. Напротив, настъпването на това обстоятелство е пряко свързано със стопанското поведение на търговеца, който в следствие неадекватно осъществяване на дейността си е изпаднал в състояние на декапитализация. Неплатежоспособността, както и несъстоятелността, не може да бъде обективна пречка за използване на марката, тъй като е резултат от начина на управление на дружеството, обусловена е предимно от собственото му поведение несъобразено с икономическите условия. Обявяването на притежателя на марката в неплатежоспособност и откриване на производство по несъстоятелност, не представлява основателна причина за неизползването й, защото такава може да бъде само причина извън волята и възможностите за реакция на субекта. Наред с това, прекратяването на дейността на "Ален Мак" АД не е пречка, пряко свързана с марката и не изключва реалното й използване по някои от начините, предвидени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО - чрез съхранение на стоки с този знак, използване на марката от друго лице със съгласие на притежателя, сключване на лицензионен договор и др. В случая обаче е налице пълно бездействие на притежателя на спорната марка в тази насока. Следва да се посочи, че периодът, в който дружеството е било обявено в неплатежоспособност попада в релевантния петгодишен период, но не го обхваща целия, така че да е препятствано през 2008 г. и 2009 г. извършването на действия, които биха се счели за използване на процесната марка за обозначаване на услугите, за които е регистрирана. Поради това посочената от жалбоподателя причина за неизползването на марката за класовете услуги, за които е регистрирана, не е от категорията на основателните причини по чл. 19 ЗМГО. Правилен е изводът на съда, че постановеният акт за отмяна на регистрацията на процесната марка е материално законосъобразен и кореспондира на установеното по делото фактическо положение и посоченото от органа правно основание - чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗМГО, в съответствие с който регистрацията на марката се заличава по искане на всяко лице, когато не е била използвана съгласно чл. 19 ЗМГО. Противно на твърденията на жалбоподателя, доказателствата по делото обуславят заключение, че всички елементи от фактическия състав на чл. 19 ЗМГО са налице. Продължителното непрекъснато неизползване на марката сочи на дезинтересиране от упражняване на предоставеното право, на необосновано бездействие, санкционирано от закона с отмяна на закрилата на обект на индустриалната собственост. Относно доводите на касатора, че неправилно е присъдено възнаграждение на ответната страна, тъй като същата е представлявана от експерт, а не от юрисконсулт, настоящата счита за установено следното: Пред първоинстанционният съд (стр. 58 и стр. 62) е представено пълномощно, с което председателят на ПВ е упълномощил Марина Илиева в качеството и на юрисконсулт в Патентно ведомство да го представлява с описаните в същото правомощия. От материалите по делото е видно, че пълномощното не е било оспорено от дружеството. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд, позовавайки се на чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. правилно е определил юрисконсултско възнаграждение в размер на посочената сума. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение