Решение № 9446 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2011 г.

Решение № 9446 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5317/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 525 от 08.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7738/10 г. Административен съд-София град, първо отделение, 14-ти състав, е отхвърлил оспорването по жалбата на Енчо Асенов Еленков от гр. София срещу заповед рег. № з - 7687/07.07.2010 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Енчо Асенов Еленков от гр. София чрез пълномощника му адв. Сергей Прокопиев. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-София град е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град. Ответният по касационната жалба директор на столична дирекция на вътрешните работи не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на Енчо Асенов Еленков от гр. София срещу заповед рег. № з - 7687/07.07.2010 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Енчо Асенов Еленков от гр. София, старши полицай в група "Охрана на обекти", - обект "Национален исторически музей", сектор "Опазване на обществения ред и превенция, при 06 РУ - СДВР, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. На стр. 2 от решението съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, в това число и издаването на заповед № з-4069/14.04.2010 г., с която служебното правоотношение е било прекратено по желание на служителя, както и заповед № 4973/04.05.2010 г., с която предходната заповед е отменена, които заповеди не са връчени на жалбоподателя. Съдът е посочил, че предмет на оспорване пред него е заповед рег. № з - 7687/07.07.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", като заповед № з-4069/14.04.2010 г., с която служебното правоотношение е било прекратено по желание на служителя - чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР не е породила последици поради не връчването й, което е предпоставка тя да породи правно действие, а административен акт, който не е влязъл в законна сила, не е годен да предизвика изменение в правната сфера на съответните субекти. За оспорената заповед са изложени мотиви, че тя е издадена от компетентен орган - чл. 228, т. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в срока по чл. 225, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, и при спазване на административно-производствените правила, уредени в ЗМВР и ППЗМВР, в който смисъл не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на акта. На база на събраните по делото доказателства е изграден и извод, че заповедта съответства на фактическите основания и материалния закон, като са изложени съответни мотиви в тази насока. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената заповед и неоснователност на оспорването. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Оплакванията срещу съдебния акт могат да бъдат систематизирани в две големи групи, първата от които е насочена срещу изводите на административния съд за действието и значението на заповедта, с която служебното правоотношение е прекратено по желание на служителя на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а втората е срещу изводите на съда за съответствие на издадената заповед за дисциплинарно уволнение с нормите на материалния и процесуалния закон. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета и възпроизведена в мотивите на решението. Доколкото същата е необходима и за изграждане на изводите на настоящата инстанция, същата ще бъде изложена накратко: 1.от страна на Енчо Асенов Еленков е подадено заявление рег. № 15584 от 06.04.2010 г. по описа на СДВР, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР е поискал прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание поради влошено здравословно състояние л. 51 от делото; 2. на 07.04.2010 г. е установено извършване на нарушение от страна на Енчо Асенов Еленков, изразяващо се в управление на автомобил след употреба на алкохол, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение - л. 24 от делото; 3. на 14.04.2010 г. от директора на СДВР е издадена заповед № з - 4069 /л. 53 от делото/, с която служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, която заповед не е връчена на жалбоподателя; 4. на 26.04.2010 г. от директора на СДВР е издадена заповед № з - 4497/26.04.2010 г./л. 7 и сл. от делото/, с която на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР; 5. на 04.05.2010 г. от страна на директора на СДВР е издадена заповед № з - 4973 /л. 54 от делото/, с която на основание чл. 230, ал. 5 от ЗМВР и предвид издадената заповед № з - 4497/26.04.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство е отменена заповед № з - 4069 /л. 53 от делото/, с която служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, също не връчена на жалбоподателя; 6. извършени са съответни действия от административно-наказващия орган в изпълнение на съответната процедура - изготвяне на обобщена справка, даване на обяснения, становище и прочие; 7. издадена е заповед рег. № з - 7687/07.07.2010 г./л. 35 от делото/, с която е наложено дисциплинарното наказание. В първоначалната жалба до административния съд са изложени аргументи относно това, че има подадено заявление за прекратяване на служебното правоотношение и че неоснователно не е връчена заповедта за прекратяването му, без обаче да са изложени някакви други оплаквания, свързани с това. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд приел, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и заповедта за нейната отмяна не са връчени на техния адресат, по тази причини те не са породили правни последици, поради което към момента на издаване на заповедта за уволнение служебното правоотношение не е прекратено, и затова дисциплинарно-наказващият орган е разполагал с правомощия да наложи дисциплинарно наказание. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР служебното правоотношение с държания служител в МВР се прекратява по собствено желание. Съгласно чл. 247, ал. 2 от ЗМВР, в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР заповедта за прекратяване на служебното правоотношение се издава в срока на едномесечното предизвестие. Според чл. 249, ал. 2 от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява от датата на връчването на заповедта, освен в случаите на чл. 245, ал. 1, т. 1,3 и 12. Следователно, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР поражда действие при условията на чл. 249, ал. 2 от ЗМВР - от датата на връчването й. По делото е безспорно установено, че заповед № з - 4069/14.04.2010 г. не е връчена на жалбоподателя /причините за това са извън предмета на настоящия спор/, поради което правилно и обосновано административният съд е приел, че към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание служебното правоотношение с жалбоподателя не е прекратено и дисциплинарно-наказващият орган е притежавал правомощия да наложи дисциплинарно наказание. По тези причини са неоснователни всички наведени в касационната жалба доводи, че е следвало да бъде изследвано законосъобразността на посочените заповеди, че административно наказващия орган не е притежавал правомощия да издаде заповедта за дисциплинарно наказание, че е нарушено правото на защита на служителя и прочие. След като поради невръчване на заповед № з - 4069/14.04.2010 г. служебното правоотношение не е прекратено, то без правна стойност е и въпросът за действието на заповед № з - 4973 от 04.05.2009 г., с която първата е била отменена. Втората група оплаквания, развити в касационната жалба, са относно изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с фактите по делото и материалния закон. Навеждат се доводи, че в мотивите на решението не са обсъдени и мотивирани всички нарушения, за които е издадена процесната заповед. Твърди се, че неправилно е приложена и нормата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като не са съобразени настъпилите последици от нарушението. Направените оплаквания са неоснователни. Даденият отговор на спорните въпроси от страна на първоинстанционния съд е правилен и в съответствие с материалния закон и установената съдебна практика. Направеното оплакване, че не са обсъдени и мотивирани всички нарушения, е неоснователно. Извършеното от страна на жалбоподателя деяние е едно - управление на лек автомобил след употреба на алкохол, но същото нарушава различни правни норми, т. е., не става въпрос за множество нарушения, а за нарушения на множество законово установени забрани. Съдът е изложил стройни мотиви относно вида на деянието, кои правни разпоредби нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото е обосновано да бъде наложено дисциплинарно наказание уволнение. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който не основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънустановеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск - т. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършеното от жалбоподателя действие уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на т. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи. Нарушавайки т. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по см. чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Първоинстанционният съд правилно е приел, че е без значение обстоятелството, дали извършеното от жалбоподателя деяние покрива признаците и на престъпление по смисъла на чл. 343 от НК, тъй като реализирането на дисциплинарната отговорност настъпва независимо от административната и наказателната. Наведените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР относно вида на наложеното наказание също са неоснователни. От една страна те се отнасят до обжалваната заповед за дисциплинарно наказание, а предмет на разглеждане в настоящата инстанция е постановеното първоинстанционно решение. От друга страна, по изложените по-горе мотиви по силата на чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР за дисциплинарно-наказващия орган не съществува алтернатива какъв вид наказание следва да наложи, а видът на същото е определен от закона. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - София град не съдържа пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,