Решение № 2897 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2018 г.
ВАСVII отделение27.02.2019 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОБЯВЯВА нищожността на писмо изх. № 92-00-178/29.03.2018 г. на министъра на икономиката, с което е постановен отказ да бъде признато за представително Сдружение "Правна клиника за потребители" със седалище в гр. София. ОСЪЖДА Министерство на икономиката, гр. София, ул. "Славянска" № 8 да заплати на Сдружение "Правна клиника за потребители", гр. София, пл. "Журналист" № 1, вх. А, направените по делото разноски в размер на 810 лв. /осемстотин и десет лева/. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 2897 от 27.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7496/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалбата на Сдружение "Правна клиника за потребители" със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник, срещу писмо изх. № 92-00-178/29.03.2018 г. на министъра на икономиката, с което е постановен отказ да бъде признато за представително сдружението по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на административния акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди, че сдружението е изпълнило всички изисквания на закона и са осъществени предпоставките за издаване на заповед по чл. 170б ЗЗП. Оспорва извода, че сдружението не извършва дейност в защита на потребителите и че не покрива минимума от дейности по закон, за да бъде признато за представително. Твърди, че при анализа на фактите по преписката органът е добавил допълнителни изисквания в резултат на субективни възприятия и тълкувания. Иска отмяна на оспорения отказ като незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът министърът на икономиката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, след като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства, приема следното: С решение № 1/14.03.2014 г. постановено по фирмено дело № 138/2014 г. по описа на Софийски градски съд "Сдружение информирани потребители - СИПО", преименувано на Сдружение "Правна клиника за потребители", е вписано в регистъра на юридически лица с нестопанска цел. Със заявление вх. № 92-00-178/14.02.2018 г. до министъра на икономиката, подадено на основание чл. 170б ЗЗП, сдружението е отправило искане да бъде признато за представително по смисъла на чл. 170 ЗЗП. Към заявлението са приложени изискуемите документи. Във връзка с писмо изх. № 92-00-178/20.02.2018 г. на директора на Дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите" към Министерство на икономиката, Комисията за защита на потребителите е извършила проверка с цел да се установи дали посочената от сдружението приемна на адрес пл. "Журналист" № 1 А, гр. София, функционира и дали отговаря на изискванията за "приемна на потребителите", съгл. § 1 от ДР на Наредба № РД-16-1117/01.10.2010 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите от държавата. Резултатите от извършената проверка са отразени в констативна карта от 1.03.2018 г. изготвена от служители на Регионална дирекция - София на КЗП. Директорът на Дирекция "Техническа хармонизация и политика за потребителите" към Министерство на икономиката е уведомен за резултатите с писмо с изх. № Ц-00-620/09.03.2018 г. от председателя на Комисията за защита на потребителите. В докладна записка № 92-00-178/20.03.2018 г., изготвена от заместник-министъра на икономиката, е отправено предложение до министъра на икономиката сдружението да бъде уведомено, че не отговаря на изискванията на чл. 168, ал. 1, т. 1 и чл. 170, ал. 1 ЗЗП и не може да бъде признато за представително сдружение на потребителите на национално равнище. Въз основа на установените факти и изготвеното предложение, с оспореното пред съда писмо изх. № 92-00-178/29.03.2018 г. заместник-министърът на икономиката, във връзка със заповед РД-16-375/28.03.2018 г. на министъра на икономиката, е постановил отказ по заявлението на Сдружение "Правна клиника за потребители". Приел е, че сдружението не отговаря на изискванията на чл. 168, ал. 1, т. 1 и чл. 170, ал. 1 ЗЗП, поради което същото не може да бъде признато за представително сдружение на потребителите на национално ниво. При извършена служебна проверка на основание чл. 168 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното: Оспореният акт е издаден и подписан от заместник - министъра на икономиката А. Манолев, по силата на заповед за заместване № РД-16-375/28.03.2018 г. на министъра на икономиката, с която министърът е възложил на заместник-министър Манолев да го замества на 29.03.2018 г. поради отсъствие. Във връзка с указанието на съда ответникът да представи доказателства за отсъствие на министъра на икономиката на 29.03.2018 г., с писмена молба ответникът е представил разпечатки от интернет страницата на сайта www. investitor. bg, съдържаща съобщение за участие на министъра в събитие в гр. Горна Оряховица. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи, че същият е в отпуск или е командирован във връзка със служебни задължения, от които да се направи извод, че действително на посочената дата министърът е възпрепятстван да изпълнява правомощията си. С оглед на така установеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваната заповед е нищожна, като издадена от лице извън неговата материална компетентност. Заместването представлява правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен със закон, да изпълнява временно компетентността, която има по-горестоящият нему орган, на когото по служба той е заместник, в негово отсъствие. Т. е. временното упражняване на компетентността в случаите на заместване е за период от време, през който тя не може фактически да се упражнява от лицето, притежаващо тази компетентност. В случаите на заместване няма прехвърляне на компетентност, а оправомощаване тя да бъде упражнявана от името на същия орган от конкретно физическо лице за конкретен период от време. Това е една от формите на упражняване на чужда компетентност. Условията за заместване се извеждат от принципите на работа на администрацията и от правната доктрина. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания от името на замествания орган (ТР № 4/2004 г., ОС на ВАС). Правото на длъжностно лице, което е и административен орган, да бъде замествано от друго изисква длъжностното качество на "заместник", от една страна, и от друга, доказана обективна невъзможност на титуляр на длъжността да изпълнява функциите си. В случая, посоченото в заповедта за заместване основание "отсъствие" не изпълва съдържанието на обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на министъра. Няма доказателства, сочещи на такава невъзможност – отпуск поради временна нетрудоспособност, ползване на годишен платен отпуск, служебна командировка. В Устройствения правилник на Министерството на икономиката /приет с ПМС № 447/2014 г., ДВ, бр. 108/2014 г., в сила от 1.01.2015 г./ са разписани правомощията на министъра. В разпоредбата на чл. 4, ал. 3 изрично са предвидени условията на заместване. Функциите на министъра се изпълняват от определен с писмена заповед за всеки конкретен случай заместник-министър: 1 в негово отсъствие от страната; 2 когато ползва законоустановен отпуск. Да се приеме друго означава да се допусне произволно заместване и в случаи, когато това обективно не се налага, което противоречи на основната цел на института на заместването - сигурност и яснота в действията на изпълнително-разпоредителната власт. По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде обявена за нищожна като издадена от некомпетентен административен орган на основание чл. 146, т. 1 АПК. Предвид констатирания тежък порок на оспорения акт съдебна проверка за неговата незаконосъобразност не следва да се извършва. С оглед изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски, Министерство на икономиката следва да бъде осъдено да заплати разноски в размер на 800 лв. реално платено адвокатско възнаграждение, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, и 10 лв. заплатена държавна такса. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 2 АПК, Върховният административен съд