Решение № 2504 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2020 г.

Решение № 2504 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10353/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на П. Добриков от гр. Смолян, против решение № 205 от 24.07.2020 г. по адм. дело № 90/2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му за обявяване нищожност на решение № 1012-20-2#1/18.02.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Смолян, на оставеното в сила разпореждане № [ЕГН] от 04.12.2019 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – Смолян, на решение № 1012-20-65#1/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян и отменените с него частично разпореждане № [ЕГН]/4 от 2.09.2019 г. и разпореждане № [ЕГН]/11 от 10.10.2019 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Смолян. В жалбата се излагат доводи за нищожност и неправилност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Ответникът - ТП на НОИ - Смолян, чрез юрисконсулт С. Димова, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № [ЕГН]/4 от 2.09.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – Смолян, на П. Добриков е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С разпореждане № [ЕГН]/11 от 10.10.2019 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ – Смолян е възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по негово заявление от 19.08.2019 г. и представено ЕР на НЕЛК № 1596 от 22.07.2019 г. П. Добриков е оспорил горепосочените разпореждания относно датата, от която е определена и възобновена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето – 1.05.2018 г., отпусната първоначално от 10.09.2015 г. Искал е отпускането на пенсията да е от датата на инвалидизиране – 4.04.2015 г. С решение № 1012-20-65#1/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян, оспорените разпореждания са отменени в частта за началния момент на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и преписката е върната на ръководител "ПО" в същото ТП на НОИ за ново произнасяне. С новоиздаденото разпореждане № [ЕГН] от 4.12.2019 г. на пенсионния орган са удовлетворени претенциите на Добриков за отпускане на пенсията от датата на инвалидизиране – 4.04.2015 г. Същият отново го е оспорил пред по-горестоящия административен орган, който с решение № 1012-20-2#1/18.02.2020 г. го е оставил в сила. Жалбоподателят е сезирал Административния съд – Смолян с искане да се обяви нищожността на двете посочени решения на директора на ТП на НОИ – Смолян и на трите разпореждания на ръководителя "ПО" при същото ТП на НОИ. С обжалваното решение, съдът е приел жалбата за обявяване нищожност на посочените пет акта за неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и в предвидената писмена форма, при липса на основания за обявяване на тяхната нищожност. Решението е правилно. Настоящият касационен състав изцяло споделя приетата за установена от административния орган и потвърдена от първоинстанционния съд, фактическа обстановка по случая и изведените въз основа на нея правни изводи, въз основа на цялостен и задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата. С подробно аргументирани мотиви съдът е изложил обосновано становище защо процесните решения и разпореждания не са незаконосъобразни административни актове. Доводите в касационната жалба преповтарят възраженията на Добриков, изложени и поддържани в първоинстанционната жалба. Всяко от основните възражения, формиращи крайния правен извод на съда, е обсъдено в решението и касационната инстанция го споделя. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила, водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност, касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. В настоящия случай, в рамките на задължителния съдебен контрол съгласно чл. 168 от АПК, съдът обосновано е приел, че актовете не страдат от пороци във формата, които обуславят незаконосъобразност. Не е налице и нарушение във връзка с компетентността. Налице е яснота на волята и правните последици, а не са налице и нарушения на процедурата. Законосъобразно съдът е приел, че оспорените актове са издадени при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Позоваването на нищожен документ – според жалбоподателя разпореждане № [ЕГН] от 4.12.2019 г. се основавало на нищожен документ – ЕР № 0416 от 16.11.2018 г. на НЕЛК, което било обявено от съда за нищожно, не е основание за нищожност, тъй като видно от съдържанието на цитираното разпореждане, в него не е посочено, че се издава на основание обявеното за нищожно ЕР № 0416 от 16.11.2018 г. на НЕЛК. Нарушенията на материалния закон касаят правилността, а не валидността на акта, поради което нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова основа за издаването си, какъвто не е разглежданият. Следва да се посочи, че по делото е безспорно установено, че с разпореждане № [ЕГН] от 4.12.2019 г. на пенсионния орган, на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 4.04.2015 г., в съответствие с неговото искане и в изпълнение на указанията, дадени в решение № 1012-20-65#1/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ гр. Смолян. Установено е още, че след определяне на новата дата за отпускане на пенсията, сумарната разлика в личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на Добриков за периода от 4.04.2015 г. – 9.09.2015 г. – в размер на 995. 81 лева му е изплатена на 18.12.2019 г. В съответствие с чл. 70, ал. 3 КСО, при новото отпускане на пенсията от 4.04.2015 г. пенсионният орган е взел средномесечен осигурителен доход за страната за периода 04.2014 – 03.2015 г. – 693. 65 лв. При предходното отпускане на пенсията от по-късната дата – 10.09.2015 г., която жалбоподателят счита за неправилна, пенсионният орган е взел средномесечен осигурителен доход за страната за периода 09.2014 г. – 08.2015 г. – 711, 07 лева. Не съществува вариант, при който на лицето да бъде отпусната пенсия от претендираната по-ранна дата на инвалидизиране – 4.04.2015 и едновременно с това, със средномесечен осигурителен доход за страната за периода 09.2014 г. – 08.2015 г. – 711, 07 лева, тъй като това не са дванайсетте календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията. Обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение е изготвено в необходимата и изискуема от закона писмена форма, съдържа всички реквизити за такъв акт, с подробни фактически и правни съображения, кореспондиращи на диспозитива му и е подписано надлежно от съдията- докладчик. Волята на съда е ясна и е изразена недвусмислено, като в случая не са налични процесуални нарушения, водещи до нищожност на това решение. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не е нищожно. При извършената служебна проверка на основанията по 218, ал. 2 от АПК не се установиха основания за нищожност, недопустимост или нарушение на материалния закон, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. Същото следва да бъде определено в размер на 100, 00 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,