Решение № 13254 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2018 г.

Решение № 13254 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10792/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Неправителствена организация - фондация, учредена в частна полза, "Моят живот е моето послание", ЕИК 177193189, представлявана от председателя И. Ангелов и чрез проц. представител адв. Д. Божилов, със съдебен адрес гр. София, 1606, район "Красно село", ул. "Дамян Груев" № 5, ет. 1, офис 2 срещу Наредба № 49 от 20 април 2006 г. за здравните изисквания към някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (издадена от министъра на земеделието и горите, обн., ДВ, бр. 44 от 30 май 2006 г., в сила от 30 май 2006 г., изм. и доп., бр. 84 от 17 октомври 2006 г., в сила от 17 октомври 2006 г., бр. 9 от 2 февруари 2010 г., в сила от 2 февруари 2010 г., изм., бр. 60 от 3 август 2010 г., изм. и доп., бр. 9 от 3 февруари 2015 г., в сила от 3 февруари 2015 г.). От жалбоподателя се иска отмяна на чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 49 от 20 април 2006 г. и присъждане на разноски. Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез пълномощника му по делото - юрк. С. Божилова, излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. С определение № 3617/10 март 2020 г. по адм. дело № 10337/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е прието, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество предявената жалба е неоснователна. Оспорената наредба е издадена от компетентен орган в изпълнение на възложената му с чл. 54 и чл. 56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) делегация. Подзаконовият нормативен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с изискванията за писмена форма и е обнародван в Държавен вестник. Видно от представените по делото доказателства, спазени са изискванията на чл. 77 АПК и Закона за нормативните актове (ред. ДВ бр. 46 от 12 юни 2007 г.). Според оспорената разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата - Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия при обмен между Република България и държавите членки, животните и биологичните продукти по чл. 1 да произхождат от обекти, одобрени от компетентните власти на държавата членка. Според другата оспорена разпоредба - чл. 3, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредбата, собствениците на обектите, намиращи се на територията на Република България, трябва да отговарят на изискванията по раздел III. Жалбоподателят счита, че посочените текстове противоречат на Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 13 юли 1992 година за определяне на ветеринарно-санитарните изисквания относно търговията и вноса в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на ветеринарно-санитарните изисквания, определени в специалните правила на Общността, посочени в приложение А, раздел І към Директива 90/425/ЕИО. Твърди, че съдържанието на оспорените разпоредби препятства транспорта на кучета, котки и порове с търговска цел, тъй като липсва изискване тези животни да произхождат от регистриран обект, в който да са престояли 30 дни преди транспортиране. С определение от 05 ноември 2018 г. на жалбоподателя е указана доказателствената тежест по делото. Съдействието на съда по чл. 171, ал. 4 във връзка с чл. 196 АПК не може да се изразява в прецизиране на петитума на жалбата в степен, която е дължима от процесуалния представител на страната и му е възложена от закона. Съобразявайки се с многократно заявения предмет на оспорване от жалбоподателя, настоящият състав на Върховния административен съд счита, че адресат на текстовете по чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 49 от 20 април 2006 г. е Българската агенция по безопасност на храните, която трябва да изпълни възложените с оспорените разпоредби изисквания. Създават се задължения спрямо нея, тъй като именно агенцията следва да осигури условия, при които да се осъществява обмена на определени животни и биологични продукти между Република България и държавите членки. От жалбоподателя не са оспорени изрично конкретни условия/ изисквания. Доколкото въпросът за допустимостта е решен с влязло в сила определение, следва да се посочи, че по отношение на оплакванията за липса на изискване животните да произхождат от регистриран обект, в който са престояли 30 дни преди транспортиране, не е налице твърдяната колизия с европейското законодателство и по-специално с Директива 92/65/ЕИО. Съображенията за това са следните: Легална дефиниция на понятието "одобрен обект" е дадена в § 1 от ДР на Наредба № 49 от 20 април 2006 г. и такъв е всеки регистриран постоянно географски ограничен обект, където се отглеждат един или няколко вида животни, независимо дали са предназначени за търговски цели или не, но със следното предназначение: а) излагане на животните и обучение на обществеността; б) запазване на животинските видове; в) научни изследвания или развъждане с такава цел. Текстът е транспониран от член 2, пар. 1, б. в) от Директива 92/65/ЕИО, като степента на съответствие е пълна. Със специалната разпоредба на член 10, пар. 2, б. а от Директива 92/65/ЕИО по отношение на търговията с котки, кучета и порове е предвидено животните да отговарят на условията, установени в член 6. В член 6, пар. 1, б. г) е прието, че животните: "трябва да идват от някое от стопанствата, посочени в член 3, параграф 2, букви б) и в) от Директива 64/432/ЕИО, които не са предмет на ветеринарно-санитарни мерки, по-специално тези, взети в съответствие с Директиви 85/511/ЕИО, 80/217/ЕИО [15] и 91/68/ЕИО, и които са били отглеждани там постоянно от тяхното раждане или през последните тридесет дни преди тяхното изпращане. С оглед цитираните разпоредби на общностното право, възраженията на жалбоподателя за противоречие на Наредба № 49 от 20.04.2006 г. на изискванията на нормативни актове от по-висока степен се явяват неоснователни (чл. 15 ЗНА). Следва да се съобрази и член 1, изр. 3 от Директива 92/65/ЕИО, според който последната не засяга националните правила, приложими за домашни любимци, въпреки че тяхното задържане не може да засегне премахването на ветеринарните проверки на границите между държавите-членки. С цитираната разпоредба е създадена възможност за държавите-членки, при спазване общите правила на ДФЕС, да могат да запазят разпоредбите на националното си законодателство, насочени към гарантиране по-голяма защита на животните, попадащи в обхвата на директивата. Поради това жалбата се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на Министерството на земеделието, храните и горите следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1, предл. последно от АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия тричленен състав