Решение № 9660 от 3.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3157/2024 г.

"ЕВН България Електроснабдяване ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив и Електроразпределение Юг ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив са подали касационна жалба срещу решение 748 от 02.02.2024г. по адм. дело 6778/2023г. по описа на Административния съд София-град, с което с което е отхвърлена жалбата им срещу решение Ж 517/19.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяване на друго, с което да бъде отменен административния акт и се присъдят направените разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на направените разноски. Ответникът Р. Е. Г. е взел становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила . Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 86, том VIII, рег. 9510, дело 1470 от 2005г. Р. Е. Г. придобил от ЗСПК Пробуда - Велико Търново недвижим имот, селскостопански обект краварник, заведен в системата на Електроразпределение Юг ЕАД като небитов обект. На 09.03.2023г. Р. Г. подал заявление за услуга до Електроразпределение Юг ЕАД за промяна на предназначението на и снабдяване с електрическа енергия за битови нужди за обект с клиентски 1010042554, с измервателна точка номер /ИТН/ 4034285. С писмо с изх. 10374315-1-1/23.03.3023г. Електроразпределение Юг ЕАД отказало да извърши промяната на обекта преди промяна на предназначението му по реда на Закона за устройство на територията. Р. Г. подал до Комисията за енергийно и водно регулиране жалба вх. Е-11Р-00-5/19.04.2023г. срещу отговора на Електроразпределение Юг ЕАД. Комисията поискала становище по жалбата от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Електроснабдителното дружество дало становище с писмо от 02.05.2023г., в което посочило, че обектът на жалбоподателя е заведен в системите на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с предназначение селскостопански обект- краварник. Жалбоподателят бил небитов клиент, поради което се налагала промяна на предназначението на обекта, за да бъде удовлетворено искането му. След приключване на административното производство Комисията за енергийно и водно регулиране се произнесла с решение Ж 517/19.06.2023г., с което дала на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД задължителни указания в седемдневен срок да бъде удовлетворено искането на Г. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови на битови нужди за обект с ИТН 4034285. Административният съд приел, че решение Ж 517/19.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е постановено от компетентен държавен орган, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Съдът изложил мотиви, че съгласно дефиницията по § 1, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за собствени битови нужди. Съгласно т. 33в от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката небитовият клиент е клиент, който купува енергия за небитови нужди. Административният съд преценил, че анализът на действащите Общи условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и разпоредбите на Закона за енергетиката не води до извод, че е необходимо клиентът да промени предназначението на обекта по реда на Закона за устройство на територията, за да бъде считан за битов клиент. Административният съд се позовал на чл. 11, т. 3 от Общите условия и приел, че изискванията на операторите са изпълнени с подаването на заявление от Р. Г. за промяна в начина на ползване на обекта от Р. Г.. Поради това отхвърлил подадената от операторите жалба . Касационната инстанция намира, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Административният съд е възприел съображенията на Комисията за енергийно и водно регулиране без да констатира допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 10, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроразпределение АД, които Комисията за енергийно и водно регулиране не е обсъдила, клиентът има право да използва електрическата енергия според предназначението на обекта битов или стопански. Р. Е. Г. не е ангажирал доказателства, че обект с клиентски 1010042554 и с измервателна точка номер /ИТН/ 4034285, находящ се в [населено място], община Чирпан, област Стара Загора се използва за битови нужди или че са предприети действия за промяна на предназначението му по реда на Закона за устройство на територията. От събраните в административното и съдебното производство доказателства се установява, че Р. Г. е собственик на недвижим имот селскостопански обект краварник. Твърденията на Г., че обитава част от краварника, обособена като жилище, не водят до друг извод, тъй като обектът, присъединен към електроразпределителната мрежа, е със стопанско предназначение и за да се ползва като жилище, е необходимо да бъде преустроен по предвидения в Закона за устройство на територията ред. Не може да се сподели разбирането на административния орган и на съда, че не е необходим критерий, по който да бъдат разграничени битовите от небитовите потребители. Промяната на категорията на клиентите не може да се основава на обявеното от тях потребление, а следва да се свързва с обективно съществуващи данни относно вида на потреблението. Промяната на предназначението на сградата по надлежния ред е индикация, че потреблението на електроенергия е насочено към задоволяване на битови нужди. Преценката за това дали клиентът купува енергията за битови или небитови нужди следва да се направи въз основа на представени от него доказателства, а не единствено въз основа на декларативното му изявление относно вида на потреблението. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на дружествата срещу решение Ж517/19.06.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката да се изпрати за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение. С оглед изхода на спора Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на всеки един от касационните жалбоподатели разноски за юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 300 лева или по 150 лева за всяка инстанция, както и по 420 лева държавни такси, от които 50 лева за първа инстанция и 370 лева за касационна инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд