Решение № 12582 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2014 г.

Решение № 12582 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Борислав Сарандев Сарандев, от гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Стефанов, против Решение № 2623/22.04.2014 г. по адм. дело № 11308/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: началника на СГКК- гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Йордан Спасов Кьосев, чрез пълномощника му - адв. Узунова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град, по жалба на Йордан Спасов Кьосев, е отменил като незаконосъобразна Заповед № КД-14-22-1615/16.10.2013 г. на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменението на кадастралния регистър /КР/ към влязлата в сила КККР на с. Бистрица, СО, относно поземлен имот с идентификатор 04234.6901.505, като вписания собственик - Йордан Спасов Кьосев е заличен и на негово място е вписан като собственик - Борислав Сарандев Сарандев. Заповедта е издадена на основание чл. 51, ал. 1 от ЗКИР /в ред. Д. в. бр. 34/2000 г./. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и че е издадена в нарушение на материалния закон - при отсъствие на основание за изменение по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР и при наличие на спор за материално право между оспорващия Кьосев и ответника Сарандов, по чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, който следва да бъде решен по общия исков ред. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилни са изводите на съда, че оспорения акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като органа не е изложил мотиви - фактически основания, налагащи изменението на КР. При липса на мотиви, съдът не би могъл да извърши проверка за съответствие на акта с материалния закон, тъй като не става ясно въз основа на какви факти и обстоятелства е предприето изменението на КР относно ПИ с идентификатор 04234.6901.505. При липсата на мотиви към акта, съдът правилно е извършил проверка за наличие на основанието по чл. 51, ал. 1 от ЗКИР / в ред. Д. в. бр. 34/2000 г./, на което е издадена заповедта. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, "КККР се поддържат в актуално състояние въз основа на информацията, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1, както и от геодезически измервания". Разпоредбата, както правилно е прието и от решаващия съд, е приложима за поддържане на КККР, в резултат на настъпили промени във вписаните кадастрални данни за поземлените имоти, настъпили след влизането й в сила, но не и за изменението й. Изменението на влязлата в сила КККР се извършва на основанията по чл. 53, ал. 1, т. 1-3 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 34/2000 г./, които следва да бъдат изрично мотивирани и посочени. В случая съдът законосъобразно е установил, че за изменението на КР относно ПИ № 505, не е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗКИР. Липсва информация за промяна на собствеността, след одобряване на КККР на с. Бистрица от 2011 г., спрямо вписаните собственици на ПИ № 505. За касатора Сарандев няма промяна, а за ответника Кьосев е представен нот. акт за собственост № 174/2012 г. за поземлен имот с проектен номер 1919, който съответства на поземлени имоти № 505 и № 506 от одобрената КККР, респ. на имот пл. № 272, кад. лист № 775 по Заповед от 17.01.2003 г. на кмета на р-н "Панчарево", СО, т. е правата на последния върху ПИ № 505, като част от имот с проектен номер 1919, са препотвърдени. При тези данни и липса на каквато и да е промяна в данните за собственост на вписаните собственици, изменението на КР по отношение на имот № 505, на основание чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е незаконосъобразно. Правилни са и другите изводи на съда, че при наличието на два, независими един от друг, титули за собственост на страната на касатора и на ответника Кьосев, по отношение на ПИ № 505, органът не е имал правно основание да изменя КР, докато спорът между тях относно собствеността не бъде разрешен от гражданския съд, с влязло в сила решение - по аргумент от чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. След разрешаването на този спор от общия съд, а не от органа или от административния съд, страната, ще има основание да иска изменение на КР. От изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Съобразно този резултат и искането на ответника Кьосев, касаторът следва да бъде осъден да му заплати разноски за касационната инстанция, в размер на 200 /двеста/ лева, видно от договора за правна защита и съдействие на стр. 17. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение