Решение № 6938 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 726/2017 г.

Решение № 6938 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 726/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 1684 от 24.10.2016 г. по адм. дело № 1663/2016 г. по описа на Административния съд-Б. в частта, с което е била осъдена да заплати на Х. Й. Й. обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно унизително и недостойно отношение вследствие противоправно бездействие на служители на дирекцията да осигурят адекватно проветряване и осветяване на помещенията, нормална жилищна площ, непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода и денонощен медицински достъп в З.-Б., в периода от 02.10.2012 г. - 12.02.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 11.08.2016 г., до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в осъдителната част, както и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Решението се обжалва и от Х. Й. Й. в частта, в която е отхвърлена исковата му претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния предявен размер от 25 000 лева, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Поискано е да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи изцяло и се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е частично основателна, а тази на Х. Й. Й. - неоснователна. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - Б. е образувано по исковата молба на Х. Й. Й. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която се претендира обезщетение в размер на 25 000 лева за неимуществени вреди, понесени по време на престоя му в Затвора - Б. за периода 02.10.2012 г. - 11.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане на сумата. В молбата се твърди, че битовите условия в затвора са лоши - килиите са пренаселени и тесни, с лошо осветление и недостатъчен приток на чист въздух, липсва постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, което следвало да се счита за нечовешко и унизително отнасяне. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че Х. Й. постъпил в З.-Б. на 02.10.2012 г. До 30.10.2012 г. престоял в приемно отделение № 304 с размери 20,31 кв. м. с 8 други лица при средна площ на човек от 2,54 кв. м. След това, до 07.03.2013 г. е бил настанен в помещение № 305, с обща жилищна площ от 16 кв. м. с 18 лица при средна площ на човек от 0,91 кв м, а до 12.02.2015 г. пребивавал в помещение № 510, с обща жилищна площ от 16 кв. м., с 18 лица, при средна площ на човек от 0,91 кв. м. На 12.02.2015 г. Й. бил преместен в Затворническо общежитие от открит тип "Житарово" към Затвора - Б., където бил настанен в помещение с площ от 80 кв. м., разполагащо със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода. За периода на пребиваване ищецът съжителствал с 20 до 25 лица, като е имал възможност да ползва баня с топла вода три пъти седмично по предварителен график като неработещ. От месец юни, когато бил назначен на работа на външен работен обект, в качеството му на работещ му е осигурявана баня всеки ден след работа. В общежитието Х. Й. престоял до 11.08.2015 г., когато е бил освободен. Въз основа на тези данни съдът направил констатация, че площта на помещенията в З.-Б., в които бил настанен ищецът, не отговаря на стандартните изисквания за необходимата площ за едно лице. Килиите не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, поради което през нощта, когато се заключвали, лишените от свобода били принудени да облекчават физиологичните си нужди в кофи. Липсвала достатъчно дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Според административният съд, неблагоприятните битови условия в З.-Б. причинили на ищеца неимуществени вреди. Накърнено било човешкото му достойнство поради унизително третиране, каквото представлявали лошите битови условия. Макар да не е било проведено нарочно доказване на емоционалните възприятия на ищеца, условията при които той изтърпявал наказанието си, били такива, че всяко лице би се почувствало унижено и би понесло емоционално и морално страдание и стрес. Н. вреди били причинени от незаконосъобразно бездействие на органите и длъжностните лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на които било възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността, свързана с изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" и да създадат условия за запазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За причинените неимуществени вреди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" била осъдена да заплати на ищеца обезщетение по справедливост, което административният съд определил в размер на 2000 лева за периода 02.10.2012 г. - 12.02.2015 г., съобразявайки интензитета на причинените емоционални страдания на лишения от свобода, средно продължителния престой в условията на затвора, възлизащ на 2 години и 4 месеца, от който следвало да се изключи този в Затворническото общежитие "Житарово", размера на обезщетенията, присъждани за подобни случаи от Европейския съд по правата на човека. Върху обезщетението от 2000 лева съдът присъдил и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 11.08.2016 г., до окончателното изплащане. Съдът отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 25 000 лева за периода 12.02.2015 г. - 11.08.2015 г., както и искането за присъждане на законната лихва за периода 02.10.2012 г. - 11.08.2016 г. Административният съд оставил без уважение искането на процесуалния представител на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с аргумент, че разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, уреждаща присъждането на разноски по този закон, е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 ГПК, съгласно което ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В полза на ищеца присъдил разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 24,80 лева. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил верни фактически констатации и е изложил логически и правно издържани мотиви за наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, които се възприемат от касационната инстанция. При формиране на вътрешното си убеждение съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила и е приложил точно материалния закон. По делото е установено бездействие на длъжностните лица от администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за осигуряване на нормална жизнена среда в З.-Б. за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", така че лишеният от свобода да разполага с достатъчна жилищна площ и да обитава помещения с достъп на дневна светлина и чист въздух. В пряка причинна връзка с проявеното бездействие за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в ежедневен физически дискомфорт и чувства на притеснения и угнетеност. При определяне на размера на обезщетението първоинстанционният съд обаче е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е присъдил обезщетение и за неосигуряване на денонощен медицински достъп, каквото искане не се съдържа в исковата молба. Макар в показанията на един от разпитаните свидетели да се изнасят факти, свързани с организацията на медицинската помощ в затвора, съдът не е имал право да ги взема предвид при постановяване на решението си, щом като исканото обезщетение е за неспазване на други характеристики на нормалната жизнена среда. Същевременно, както е видно от мотивите на съдебния акт, при определяне на размера на обезщетението не е отчетено обстоятелството, че в затвора има помещения със санитарен възел и течаща вода за общо ползване, както и че всеки лишен от свобода има достъп до тях през деня. Поради това обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът е уважен за разликата над 1300 лева до присъдения размер от 2000 лева. Касационната инстанция счита, че обезщетението следва да се намали на 1300 лева, като се отчетат посочените горе обстоятелства. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за обезщетение за разликата над 1300 лева до 2000 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. В частта, в която предявеният от Х. Й. иск е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 25 000 лева, в частта за периода, пред който ищецът е пребивавал при добри битови условия в общежитието в Житарово, както и в частта за претендираната лихва за забава за периода 02.10.2012 г. - 11.08.2016 г. решението е обосновано и съответства на материалния закон. При отсъствието на доказателства за накърняване на физическото и психическото здраве на лишения от свобода, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, лишено от свобода, което изтърпява наказание при тези условия в З.-Б., съдът не е имал основание да присъди по-високо обезщетение. Законосъобразна е и преценката, че законната лихва върху главницата не се дължи, считано от началото на исковия период или от 02.10.2012 г. При положение, че незаконният характер на бездействието на администрацията се установява в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, лихвата за забава се дължи от подаването на исковата молба. Съдът не е допуснал нарушение и при определяне на размера на присъдените на Х. Й. разноски, тъй като те се дължат съразмерно с уважената част от иска (чл. 78, ал. 1 ГПК). Касационната инстанция не споделя разбирането на първоинстанционния съд, че на ответника Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не се дължи юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърляне на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Нормата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не се отклонява от уредбата на разноските, предвидена в чл. 143 АПК, поради което ответната страна има право на разноски при частично отхвърляне на иска. Тъй като чл. 78, ал. 8 ГПК не определя размера на юрисконсултското възнаграждение, а само посочва, че такова се дължи, като не може да надхвърля максимума за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, то с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за двете инстанции. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя Х. Й. не се дължат направените в касационното производство разноски. При наличието на две насрещни вземания, разноските на страните по делото следва да се присъдят по компенсация. Поради това решението в частта за присъдените на Х. Й. разноски от 24, 80 лева следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което той да бъде осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски в размер на 75, 20 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд