Решение № 894 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2008 г.

Решение № 894 от 23.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е образувано по молба на И. Л. Ш. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд № 1* от 03.10.2007 г. по гр. д. № 1574/2005 г., с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС за ревандикация на 600 кв. м, представляващи застроена част от имот № 14 по картата на възстановената собственост на землището на с. Л., м. "Отвъде", целият имот с площ по скица на П. комисия от 08.05.2000 г. от 1709 дка, която застроена част включва площта на масивна стопанска сграда - 197 кв. м, масивна сграда - 53 кв. м, полумасивен навес - 71,60 кв. м и открит склад (прилежаща площ) 277 кв. м, означени съответно като обекти № № 1* и 4 по скицата на вещото лице Д., признато е за установено по отношение на ответниците, че ищците като наследници на Л. С. Ш. са собственици на пасище, мера с площ 1,1 дка, представляващо незастроената площ от имот № 14 по картата на възстановената собственост на землището на с. Л., м. "Отвъде", като отхвърля иска за ревандикация на този терен в осъдителната му част. Молителят поддържа, че било нарушено правото му на участие в делото, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Представя решение № 185 от 04.04.2008 г. по НАХ дело № 177/2008 г. на Г. районен съд, влязло в сила на 22.04.2008 г., с което А. М. Г. е признат за виновен в това, че на 06.06.2005 г. е съставил неистински частен документ - декларация от 06.06.2005 г. от името на И. А. Ф. и го е употребил пред Върховния касационен съд гр. С. по гр. д. № 1547/2005 г. по описа на същия съд, за да докаже, че е прекратено някое право - престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 600 лв. Ответникът А. М. Г. оспорва молбата. Ответниците Ш. А. Ф., И. М. Ф., К. А. Ф., Д. А. Г., Б. М. Х., А. М. Ш., М. А. Ш., С. М. Х. и Ш. М. Х. не са взели становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да отхвърли иска за ревандикация на 600 дка включваща застроена част и частта обслужваща застроената част от имот № 4, както и незастроената част от имота от 1,1 дка, находящ се в землището на с. Л., м. "Отвъде", съдът се е позовал на чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ, според който земята, включена в стопанските дворове на ТКСЗ, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации, която не е застроена и не представлява прилежаща част към сградите, подлежи на възстановяване на собствениците, с оглед на което е приел, че застроената площ, включваща площта на сградите и прилежащия терен, необходим за нейното обслужване не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. По отношение на тази площ в размер на 600 кв. м. ищците, между които е молителят, не се легитимират като собственици на основание земеделска реституция и иска за нейното ревандикиране следва да бъде отхвърлен. По отношение на останалата незастроена площ от 1,110 дка иска са собственост в установителната му част е основателен, но следва да се отхвърли в осъдителната част, тъй като липсват доказателства, тази част от имота да се ползува от ответниците. Молителят поддържа, че в развилото се пред Върховния касационен съд производство по съществото на спора, след отмяна на въззивното решение, неговото право за участие било нарушено, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Тези твърдения са опровергани от доказателствата по делото. Видно от протоколите за проведените пред Върховния касационен съд съдебни заседания на 31.03.2006 г.; 09.06.2006 г.; 13.10.2006 г. и 01.06.2007 г., молителят И. Л. Ш. е участвал лично във всички посочени заседание, което прави молбата му за отмяна на посоченото отменително основание неоснователна. Молителят представя съдебно решение по НАХ дело № 177/2008 г. на Г. районен съд, без да е изложил съображения относно основанието, на което иска отмяна. Настоящият съдебен състав намира, че представеното съдебно решение с посочено по-горе съдържание не е основание за отмяна нито по т. 1 нито по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК. С посоченото решение е призната неистинността на представена пред Върховния касационен съд декларация, съставена от името на ищеца И. Ф., представена към възражението на ответника А. М. Г., която няма отношение към съществото на спора. В този смисъл тя не носи характеристиките на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна, което изисква доказателството да е от съществено значение за делото. То не е основание за отмяна и по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като съдебното решение не е основано на декларацията призната за неистинска. При тези съображения молбата за отмяна следва да се остави без уважение, като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.