Решение № 9597 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2017 г.

Решение № 9597 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Националната агенция за приходите срещу Решение № 479 от 24.01.2017 г., постановено по адм. дело № 9108/2016 г. от Административен съд С.-град с доводи за неправилност и наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Г. О. З., чрез пълномощника си адв. В. Иванова, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което моли да бъде отменено, а спорът - решен по същество. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил НАП да заплати на Г. О. З. сумата от 2 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието на служители на НАП, които не са отписали своевременно негови публични задължения от 256 лева, които надлежно е заплатил на 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 14.01.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба - 19.02.2016 г., както и от датата на завеждане на исковата молба - 19.02.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел, че са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и предявеният иск е доказан по основание и размер. Решението е неправилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказтелства, но е направил грешни правни изводи, поради което неправилно е приложил материалния закон. Затова решението му ще следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество. П. С. районен съд е депозирана искова молба от Г. З. срещу НАП, в която твърди, че на 06.01.2016 г. е извършил на място справка в офис на НАП, при която било установено, че има непогасени задължения в размер на 256 лв. Тъй като му трябвало удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, което да му послужи пред две институции (не се уточняват кои), ищецът платил още същия ден цялата сума, ведно с лихвите към момента на плащането, по банков път и подал молба за удостоверение за липса на задължения. След няколко дни отишъл за удостоверението, но в него въпреки всичко били отразени задълженията, т. е. същите не били "заличени". Това му създало "непреодолими затруднения, морални, здравословни притеснения", тъй като е инвалид, във връзка с невъзможността" да му послужи "документалната липса на задължения към държавата", които коректно е изплатил в момента на узнаването. В исковата молба не са описани като съдържание и период претърпените неимуществени вреди. Към исковата молба е приложена справка, издадена на 06.01.2016 г. от ТД на НАП С. за задълженията на ищеца. В справката е отразена сума от 255, 51 лв. Към исковата молба има Експертно решение на ТЕЛК № 2698 от 20.07.2015 г., съгласно което лицето е с намалена работоспособност 52 % със срок до 01.07.2018 г. Като водеща диагноза е посочена хипертонична болест на сърцето. С разпореждане на съда от 08.03.2016 г. тази искова молба е оставена без движение, а на ищеца са дадени конкретни указания да отстрани нередовностите й (л. 10 от гр. дело № 9018/2016 г.) - да посочи и идентифицира ответника; да конкретизира исковете си и да посочи основанието им и размера; да обоснове правни яси интерес; да конкретизира периода, в който е търпял вредите; да внесе държавна такса и представи документ за това. В уточнителна молба от 31.03.2016 г. (л. 11 от гр. дело № 9018/2016 г.) е посочено, че вредите му се изразяват в това, че не е можел да кандидатства със своето ЕООД по Закона за обществените поръчки. Поради неточно изпълнение исковата молба отново е оставена без движение. Във втора уточнителна молба от 07.07.2016 г. (л. 30 от гр. дело № 9018/2016 г.) ищецът сочи, че удостоверението му е било необходимо във връзка с пътуване за лечение в чужбина, тъй като за да изнесе парични средства през граница над определена сума, е необходимо да удостовери, че няма задължения. Твърди, че вече бил взел назаем определена сума пари (не уточнява каква) за евентуално лечение, но сумата била над фиксирания в закона лимит, затова не успял да изнесе цялата сума. Докато бил в чужбина, ищецът твърди, че оставил горницата над разрешения лимит на съхранение в мазето на имота, в който живее, но след като се върнал, установил, че мазето е наводнено и парите са унищожени. За наводнението и унищожаването на парите ищецът признава, че няма доказателства. В тази молба не са изложени данни нито за цялата сума, която е необходима за лечението, нито за действителната с която ищецът е разполагал, нито за сумата, която е изнесена през граница, нито за сумата, за която се твърди, че банкнотите са унищожени от наводнение. Като съдържание на вредите описва болки, нервност, затваряне в себе си, липса на желание за публични контакти, липса на социални контакти, здравословни усложнения на хипертонията му и мозъчните му увреждания, отразени в ЕР на ТЕЛК. Уточнява размер на неимуществените вреди - 2 000 лв. и претендира лихва от 14.01.2016 г., тъй като удостоверението следвало да бъде издадено най-късно на 13.01.2016 г. - в 7-дневен срок от подаване на искането, което в настоящия случай било подадено на 06.01.2016 г. Представя копие на задграничния си паспорт с отбелязване преминаването на границата на UAE (Дубай) на 12.01.2016 г. в посока влизане и на 02.02.2016 г. в посока излизане. След предоставяне на правна помощ е постъпила трета уточнителна молба - от 03.08.2016 г. (л. 62 от гр. дело № 9018/2016 г.). В нея се твърди, че поради неправилното отразяване на задълженията му, ищецът е следвало да посещава НАП няколко пъти безрезултатно и това го е поставило в състояние на безизходица, от което са последвали интензивни и продължителни отрицателни емоции, стрес, тревоги, възмущение и гняв. Настъпило е и влошаване на здравословното му състояние - намален жизнен статус, обостряне на хипертонията, нервност и нежелание за социални контакти. Всичко това било в резултат на факта, че въпреки надлежното плащане на дължимото публично вземане, това плащане не е отразено от служител на НАП. Това от своя страна е лишило ищеца от документ, от който да е видно, че няма задължения, който да му послужи по предназначение. Пред административния съд е направено още едно уточнение - л. 28 от адм. дело № 9108/2016 г. Вредите се претендират от несвоевременно снабдяване с удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с което да се удостовери, че лицето няма задължения. Твърди се, че това удостоверение е било необходимо във връзка с лечение в чужбина и поради несвоевременно отразяване на извършеното плащане ищецът е бил възпрепятстван да осъществи планираното лечение, които е довело до влошаване на здравословното му състояние. В дадените обяснения в открито съдебно заседание ищецът твърди, че е пътувал до Дубай и носел само 20 000 лв., колкото позволявал законът в случаите на непогасени задължения. Всъщност обаче за предстоящото му лечение имал нужда от повече пари, които вече бил взел назаем - 23 000 лв., но не успял да изнесе цялата сума през границата, тъй като не разполагал с удостоверение за липса на задължения. Твърди, че след като се върнал от чужбина, отишъл отново в НАП, направил справка при публичните изпълнители, а задълженията му още не били отписани. Въз основа на представените доказателства административният съд е приел за доказани незаконосъобразни действия и бездействия на органи и длъжностни лица от НАП по повод на възложената им административна дейност, изразяващи се в неприлагане по служебен път на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, несвоевременно отразяване на извършено плащане на задължения по данъчно-осигурителна сметка (липсват конкретни констатации на съда кога е следвало да бъде извършено отразяването и с какъв период е забавено отразяването) и издаване на удостоверение от 06.01.2016 г. с невярно отразяване на налични задължения от 255, 51 лв. На следващо място съдът е приел за установено настъпването на претендираните неимуществени вреди, представляващи душевно страдание и болки, нервност, затваряне в себе си, липса на желание за публични контакти, влошаване на заболяванията му - хипертония и мозъчни увреждания, отразени първоначално в решението на ТЕЛК от 20.07.2015 г. и допълнително в представените амбулаторни листи от 24.06.2016 г. и 25.07.2016 г. поради невъзможността да се снабди с удостоверение за липса на публични задължения, което да му послужи пред митническите власти с цел пътуване в чужбина за преглед и лечение на заболяванията му. Съдът е приел за доказано, че ищецът е пътувал до Дубай и макар чл. 11а от Валутния закон да поставя по-висок лимит на паричните средства (30 000 лева или повече), при пренасянето на които през границата на страната за трета страна лицата следва да представят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения, от значение е личното убеждение на ищеца за размера на сумата (над 20 000 лева), което се доказва с обстоятелството, че се е съгласил да заплати погасени по давност задължения, вместо да чака отговор на молба за отписване по давност, за да може да изнесе всичките 23 000 лева, които е взел назаем. Наред с така установените неимуществени вреди, съдът е констатирал и имуществени вреди в размер на 256 лв., недължимо платени според съда по платежното нареждане от 06.01.2016 г., тъй като е следвало служебно след 01.01.2016 г. да бъдат отписани от органите по приходите поради изтекла абсолютна погасителна давност. Изложил е още мотиви за причинени неимуществени вреди, съставляващи психически тревоги и затруднения предвид това, че ищецът е инвалид, а се е наложило да посещава няколко пъти офисите на НАП, негативни емоции от липсата на разбиране и съдействие от страна на служителите, нервност поради неуредиците и липсата на реакция от администрацията на НАП във връзка с отписването на задълженията, като в резултат от преживения стрес се обострили и симптомите на заболяванията му, голяма част от които хронични (хипертонична болест на сърцето, язва на дванадесетопръстника, бронхиектатична болест, хроничен бронхит и множество др.), което се доказва от свидетеля и от приложените медицински документи - амбулаторни листи за преглед и лечение. Въз основа горните съображения съдът е приел иска за изцяло основателен и е осъдил Националната агенция по приходите да заплати на Захариев сумата от 2 000 лева главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействия на служители на НАП, които не са отписали своевременно негови публични задължения от 256 лева, които надлежно е заплатил на 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 14.01.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба 19.02.2016 г., както и от датата на завеждане на исковата молба 19.02.2016 г. до датата на окончателното изплащане на сумата. Настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд. Между страните не се спори и това се установява от представеното ЕР на ТЕЛК № 2698 от 20.07.2015 г., че лицето е с намалена работоспособност 52 %, със срок до 01.07.2018 г. Като водеща диагноза е посочена хипертонична болест на сърцето. Не спорно също, че на 06.01.2016 г. ищецът е подал искане за издаване на документ - удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК. На същата дата му е издадено удостоверение изх. № 220201600000804/06.01.2016 г., в което изрично е посочено, че "удостоверението се издава по данни на ТД С., офис С., актуални към 06.01.2016 г. ". От съдържанието на документа е видно, че лицето има задължения към тази дата в общ размер на 255, 51 лв. Подписано е от орган по приходите при ТД на НАП и е връчено на ищеца на 11.01.2016 г. (л. 13 от АД № 9108/2016 г.). На 11.02.2016 г. ищецът е подал второ искане за ново удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Издадено е удостоверение № 220201600049434 от 17.02.2016 г., с което се удостоверява, че лицето няма задължения (л. 15 от АД № 9108/2016 г.). По делото е приложено разпореждане изх. № С160022-035-0000985 от 12.02.2016 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП С., с което е прекратено производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 22060000325/2006 г. В обстоятелствената част на разпореждането се приема за установено, че на 06.01.2016 г. по НС на ТД на НАП С. е постъпила сума в размер на 256 лева, която изцяло покрива задълженията на ищеца по изпълнителното дело. В подкрепа на твърдението, че на ищеца е предстояло лечение в чужбина, по делото е представено копие на задграничния му паспорт с отбелязване преминаването на границата на UAE на 12.01.2016 г. влизане и на 02.02.2016 г. излизане. В подкрепа на твърдението, че здравословното състояние на ищеца се е влошило, по делото са представени два амбулаторни листа от 24.06.2016 г. и 25.07.2016 г. с основна диагноза бронхиектатична болест. В тях е отразена назначена терапия по рецептурна книжка. Вредите се претендират от невярното по съдържание удостоверение изх. № 220201600000804/06.01.2016 г., по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, и предхождащото го бездействие да се отрази извършеното плащане на задълженията на ищеца в данъчно-осигурителната му сметка. Като начален момент на увреждането се фиксира първият ден след изтичане на законния 7-дневен срок по чл. 87, ал. 6 от ДОПК за издаване на удостоверението, а именно - 14.01.2016 г. В исковата молба и всички последващи уточнения не се търси защита срещу неизпълнение на задължение на публичния изпълнител по чл. 173, ал. 2 от ДОПК да отпише служебно задълженията на ищеца като погасени поради изтичане на срока на абсолютната погасителна давност. По делото няма доказателства в колко часа и в каква последователност е извършено плащането и издаването на удостоверението на процесната дата 06.01.2016 г. Няма доказателства относно реда и условията за предоставяне на информация за извършените плащания от страна на СИБАНК в посока НАП и дали в рамките на работното време на 06.01.2016 г. в НАП е постъпила информацията за извършеното плащане и обективно дали е било възможно да бъде отразена в издаденото на същата дата удостоверение. Пропускът на ищеца да обжалва съдържанието на удостоверението по реда на чл. 92 и сл. от ДОПК и подаването на второ искане за издаване на ново удостоверение едва един месец по-късно не обосновава директно извод за несвоевременно отразяване на плащането в данъчно-осигурителната сметка на лицето. По изложените съображения не се установява незаконосъобразно бездействие на орган или длъжностно лице от НАП по отразяване в данъчно-осигурителната сметка на ищеца на извършеното плащане. На следващо място, съдът недопустимо е извършил косвен съдебен контрол в производството по ЗОДОВ по верността на съдържанието на процесното удостоверение. Чл. 204, ал. 4 от АПК допуска косвен съдебен контрол само на действия и бездействия, но не и на съдържанието на официален свидетелстващ документ, за чиято проверка има специален ред. Съдържанието на удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК може да се оспорва само по административен ред предвид разпоредбата на чл. 92, ал. 3 от ДОПК. Дали отразените факти и обстоятелства в процесното удостоверение са верни подлежи на установяване в производството по реда на чл. 92-94 от ДОПК, а не инцидентно в производството по ЗОДОВ. На последно място, съдът е направил фактически установявания и е формирал правни изводи по бездействие, срещу което не се търси защита, с което е излязъл извън предмета на спора, заявен от ищеца. Съдът е установил незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител да отпише служебно процесните задължения поради изтекла погасителна давност, без въобще да е бил сезиран с оплакване срещу бездействие за изпълнение на задължение, произтичащо от чл. 173, ал. 2 от ДОПК. Тук следва да се отбележи, че чл. 173, ал. 2 от ДОПК предвижда служебно отписване на задълженията само при изтичане на десетгодишния давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а не при наличие на каквото и да било друго основание за погасяване. В случая ищецът не твърди, че задълженията е следвало да бъдат отписани поради изтичане на абсолютната давност, а се оплаква, че при издаване на удостоверението не е отчетено извършеното плащане, което е довело до издаване на удостоверение с невярно съдържание. Като основание за отписване на задълженията ищецът сочи единствено извършеното плащане. Самият ищец признава, че само някои от задълженията били погасени по давност, без да конкретизира кои. Подобно признание за погасяване по давност на процесните задължения не е извършено и от ответника. Представеното по делото разпореждане на публичния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело се основава на плащането на задълженията, а не на погасяването им по давност. По този начин съдът е извършил проверка на бездействие, срещу което не е търсена защита. Не само, че е установил незаконосъобразността на бездействие, за което не е бил сезиран, съдът е установил и имуществени вреди от това бездействие, без въобще такива вреди да са били претендирани. Според съда платената от ищеца сума в размер на 256 лв. за погасяване на задълженията му съставлява претърпени имуществени вреди. Освен липсата на незаконосъобразно фактическо бездействие, по делото не се установява и настъпването на претендираните неимуществени вреди. Ищецът нито конкретизира, нито представя медицински документи от какво точно заболяване предстои да се лекува, че това лечение е планирано и осуетено в резултат от бездействие на длъжностно лице от администрацията на ответника. Няма никакви доказателства за вида и датата на лечението, както и необходимите средства за лечението, както и че лечението е било необходимо по спешност. За установяване на необходимостта от лечение е поискан единствено разпит на свидетел. Неговите показания не сочат конкретни факти и обстоятелства, относими към спора. Според св. Пумпалов ищецът си уредил лечение в чужбина - Дубай, не отивал директно на операция, а на преглед. Яснота относно планираното лечение няма и в обясненията на самия ищец, дадени в първоинстанционното производство в проведеното открито съдебно заседание. Ищецът е заявил, че отива на гости в Дубай при негов приятел, който да му уреди лечение, защото там имало много добри специалисти. От представените два амбулаторни листа от 24.06.2016 г. и 25.07.2016 г. с основна диагноза бронхиектатична болест не може да се установи влошаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като няма данни какво е било състоянието на ищеца към началото на 2016 г., преди издаване на процесното удостоверение. Отделно от това, в уточнението към исковата молба, подадено на 03.08.2016 г. от назначения адвокат по реда на ЗПП, се твърди, че влошаването на здравословното състояние се изразява в обостряне на хипертонията на ищеца, докато в амбулаторните листи се касае за назначаване на терапия за друго заболяване - бронхиектатична болест. В исковата молба дори първоначално се твърди, че вредите му се изразяват в лишаването му от възможност да участва в процедура по ЗОП. А след това в последвалите многобройни уточнения ищецът изменя изцяло фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за вреди. По делото единствено е установено, че ищецът е с намалена работоспособност, но не и че здравословното му състояние е налагало лечение в чужбина и че това лечение е планирано и осуетено. По горните съображения не се установява нито един от елементите от сложния фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искът е изцяло неоснователен. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което искът за вреди, ведно с претендираните лихви, да бъде отхвърлен. При този изход на правния спор претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото би била основателна, ако такива бяха доказани. Не се сочат и не се представят доказателства за разходи във връзка с процеса, поради което искането не следва да бъде уважено. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение